Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 205

София, 13.05.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4310 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. В. против решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г., с което е отменено решение № 197/05.07.2018 г. по гр.д. № 626 / 2012 г. на Троянския районен съд в частта, с която е извършена делбата чрез разпределение на допуснатите до делба сгради и вместо това допуснатите до делба сгради с идентификатори ......, .... и ....., изградени в поземлен имот с идентификатор с идентификатор № .....по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, са разпределени на основание чл. 353 ГПК между двамата съделители с равни права, както следва: В дял на М. И. П. са разпределени сграда с идентификатор ..... с предназначение „селскостопанска сграда“ със застроена площ 44 кв. м. и пазарна оценка 7 290.00 лв. и сграда с идентификатор ..... с предназначение „селскостопанска сграда“ със застроена площ 77 кв. м. и пазарна оценка 11 400.00 лв. или обща цена на дела 18690 лв. В дял на касатора П. И. В. е разпределена сграда с идентификатор ..... с предназначение „друг вид сграда за обитаване“ със застроена площ 57 кв.м. и пазарна оценка от 13 450.00 лв. М. П. е осъдена да плати на П. В. за уравнение на дела му, сумата 2620 лв. Със същото решение е обезсилено, като недопустимо решението на РС-Троян в частта, с която е отхвърлена като неоснователна - погасена по давност, заявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция от П. И. В. против М. И. П. за заплащане на направени от него подобрения в съсобствения имот в общ размер 13 843 лв. и е прекратено производството по делото в тази част.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като при разпределението на сградите не са съобразени предназначението на сградите, реално обособените обекти в тях, подобряването от касатора на сградите и установеното реално ползване. Навежда се оплакване за необоснованост на изводите за това какви обекти подлежат на разпределение и несъобразяване с одобрения проект за разделяне на сграда .... и установеното от СТЕ, че преустройството /затваряне на междинна врата/ е незначително.. Като противоречащо с ЗКИР е определено съобразяването от съда на предназначението и начина, по който са заснети сградите в КК, като по този начин и е придадено конститутивно действие, а не констатиращо. Относно обезсилване на решението на РС по чл. 346 ГПК, оплакването е, че не е съобразено кое е първото редовно проведено съдебно заседание.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. какво е действието на нанасянето в кадастралната карта на застроен обект – регистрационно или конститутивно и делбеният съд обвързан ли е от него; 2.след като по ЗУТ може в една сграда да има имоти с различно предназначение, следва ли след разделянето на един обект с инвестиционен проект всеки от дяловете /особено в допълващо застрояване/ задължително да остане със същото предназначение и код по ЗКИР или може да получи различно предназначение и код. 3. Какво следва да се има предвид под „вид“ на сградата – общите понятия жилищна, промишлена, стопанска или частните понятия и кодове. Може ли съдът, независимо от строителните разрешения, да определя вида на различните обекти в зависимост от предложените варианти за разпределение в заключенията.
Касаторът навежда и основанието очевидна неправилност, която според него се изразява в очевадна неравностойност на разпределените дялове между двама съделители с равни права и несъобразяване с изразените становища на страните относно начина на разпределяне на имотите.
Относно решението на въззивната инстанция, в частта, с която е прието за недопустимо решението, постановено от РС по претенцията по сметките, е формулиран въпроса: кое заседание следва да се счита за първо по смисъла на чл. 346 ГПК и може ли за такова да се счита заседание, за което и двете страни са подали молба за отлагане и не е даден ход на делото.
Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като от сграда .... не могат да се образуват два самостоятелни обекта предвид определението за такъв в пар.1,т.1 ЗКИР, правилен е извода на съда, че представеният проект за разделяне е незаконосъобразен, а решението е съобразено със съдебната практика предвид липсата на скица-проект за разделяне по чл. 52, т.1 ЗКИР. Твърди, че представеният проект не е инвестиционен проект и че е изготвен в противоречие с чл. 142, ал5, т.1 и т. 2, във вр. с чл. 143, ал.1, т.1 ЗУТ и на чл.42, ал.2 ЗУТ. Ответницата по касация счита, че поставените въпроси не определят изхода от спора – сграда .... е отразена като една сграда, защото не е разделена, въпросът за вида на имота е без значение, не съставлява очевидна неправилност неравностойното разпределяне на имотите, изводимо от площта им. В частта, с която е обезсилено решението на РС, касаторката счита, че съдът е процедирал правилно.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено:
С влязло в сила решение са допуснати до делба между ищцата М. И. П. и ответника П. И. В. при равни права три сгради, построени в ПИ с идентификатор ...., находящ се в [населено място] на [улица]: едноетажна сграда с идентификатор № ...., със застроена площ от 57, с предназначение «друг вид сграда за обитаване», селскостопанска сграда с идентификатор № ....., със застроена площ от 44 кв. м, на две нива: и селскостопанска сграда с идентификатор № ..... със застроена площ от 77 кв. м, на две нива. Дворното место, съставляващо поземлен имот с идентификатор .....по КК не е допуснато до делба – по отношение на него иска за делба е отхвърлен, като е прието, че то е обща част. В дворното место има освен процесните три сгради още две сгради, които не са предмет на иска за делба – двеутажна жилищна сграда с идентификатор ....., от която ищцата притежава първия етаж / н.а. № ..... г./, а след развод и одобрено споразумение, бившата съпруга на ответника е получила в дял втория етаж от тази сграда. Сграда с идентификатор .....– гараж, също не е предмет на иска за делба и по данни от делото се ползва от ищцата.
От възприетото от въззивната инстанция заключението на комплексната СТЕ се установява, че имот ....., е отреден по действащият план, одобрен 1965 г. за ниско жилищно застрояване, като в него е изградена една жилищна сграда, което не изключва възможността в имота да има втора жилищна сграда на основното застрояване. Издадени са разрешения за строеж през 1950 г. и 1952 г. – преди влизане в сила на първия регулационен план за две саи, които са построени долепено една до друга и фактически са представлявали един навес с три ограждащи стени, а четвъртата страна е отворена към двора. Намират се на страничната регулационна линия, а улицата от запад на имота не е съществувала до плана от 1965 г. По този план е предвидена улицата от запад. В кадастралния план към регулационния план от 1965 г. двете саи са нанесени като един навес на местото на сграда с идентификатор .....сега. Според заключението, нанесеният в кадастралния план от 1965 г. навес отговаря на правилата на чл.196 от ППЗПИНМ към момента на изграждането му. В кадастралния план от 2000 г. тази сграда /№ 2/ е нанесена като едноетажна полумасивна жилищна сграда. Установено е по делото, включително и от гласните доказателства освен от приетите експертизи, че от навеса последователно са обособени две стаи, като към 90-те години на миналия век сградата вече се е състояла от две стаи, две бани, едната от които се е ползвала за склад и външна тоалетна. Двете бани и тоалетната са били долепени до сградата, но без функционална връзка със стаята до тях. Около 90-те години касатора продължава стената на тази стая и приобщава двете бани към нея. След извършеното преустройство, сграда с идентификатор .....е тухлена, с каменни основи и дървен покрив с цигли, има характер на жилищна сграда и преустройството е допустимо по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и по сега действащите предвид нормата на пар. 127 ЗУТ. Сградата се състои се от лятна кухня с полезна площ 14 кв.м. и застроена площ 18 кв.м. и друга обособена част - жилищно помещение, състоящо се от входно антре, баня, кухненски бокс, жилищно помещение и външна тоалетна с предверие и тоалетна. За всяка от двете части и за външната тоалетна има отделни врати от дворното место. Предназначението на сграда с идентификатор .....по КК е „друг вид сграда за обитаване“ / код 190/, определено по приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не е определена като сграда на допълващото застрояване /т.е. с код 180/, каквато е лятната кухня, защото. според в.л. арх. К.. не може да бъде разположена на уличната регулационна линия, височината й е по-голяма от определената в чл.46, ал.2 от ЗУТ. и защото е предназначена за постоянно, а не за временно обитаване като „лятна кухня“. Отговаря обаче на изискванията за жилище, включително и височина, Средната част също отговаря на изискванията за жилище по чл. 40 ЗУТ, но като се съобрази, че складовото помещение може да е и извън жилището.
В хода на въззивното производство е изготвен инвестиционен проект за разделяне на сграда. На практика е заснето действителното положение на место при което са обособени двете части – лятната кухня от 14 кв.м. и средната част, обособена като жилище. Между тях обаче има врата, която сега фактически е затворена, но не е зазидана. Проекта не е показал зазиждането й или съществуването й, но според вещите лица зазиждането на тази врата съставлява незначително преустройство, което не засяга конструкцията на сградата. В и К и ел инсталациите на двете части са отделени, поради което не са изготвяни проекти в тази част. Проекта е одобрен от главния архитект след положително решение от експертния съвет. Одобрението е за делба.

Сграда с идентификатор .....е на два етажа. Към 1958 г. първият етаж е бил преустроен в дърводелска работилница, приета и разрешена за ползване с приложените по делото документи. Вторият етаж се състои от офис и голям склад. Според вещото лице тя е сграда от допълващото застрояване, чието предназначение е смесено - първият етаж е с обслужващо предназначение /работилницата/, а вторият със спомагателно /склад/. По КК сградата е едноетажна, с предназначение - селскостопанска сграда. При извършения оглед на място вещото лице арх.К. е констатирало, че южната част на сградата е реконструирана, като на втория етаж е обособен офис. Реконструкцията не е извършена преди 7 април 1987 г. и тя не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Заявление за узаконяване не е подавано.по нито по реда на §184, ал.1 от ПЗР на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), нито по реда на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., в сила от 26.07.2013 г.)
В одобрения от Община - Троян проект, сграда с идентификатор .....е разделена хоризонтално и са обособени два самостоятелни обекта без преустройство, като за втория етаж има самостоятелни стълби от двора. По проект предназначението на сградата е както по КК - стопанска сграда. Стопанските постройки са допълващо застрояване, чието предназначение и правилата за тяхното изграждане са определени в чл. 44 - 46 от ЗУТ. Според експерта, обособените с проекта два самостоятелни обекта в сграда с .....не отговарят на изискванията, посочените чл. 44 - 46 от ЗУТ.
Третата допусната до делба сграда с идентификатор ......е двуетажна с предназначение по КК „селскостопанска сграда“. На първия етаж са разположени две помещения, пространствено свързани помежду си. Вторият етаж се състои също от две помещения, пространствено свързани като тези на първия етаж. Тази сграда е неподеляема, тъй като е с един вход. На първия етаж се влиза от северното помещение, а в южното е разположена стълба за втория етаж. Тя е изградена със стоманобетонова носеща конструкция, тухлени ограждащи зидове, дървена покривна конструкция и покрита с цигли.
Съгласно комплексното заключение с участие на в.л. Г., пазарната оценка на сграда с идентификатор .....е 13 450 лв., като не са оценени по отделно всяка от двете части. Пазарната цена на сграда с идентификатор .....е 7290 лв. а на сграда с идентификатор .....– 11 400 лв.
Въззивната инстанция е приела, че одобреният от гл.архитект на Община- Троян инвестиционен проект е незаконосъобразен поради следното: Проекта е за сграда на допълващото застрояване с код 180, а сграда ......е „друг вид сграда за обитаване“, т.е. с код 190. В тая връзка е посочил, че правилността на решението по допускане на делбата относно вида на допуснатата до делба сграда не може да се коментира във втората фаза, защото е извън това производство. Сграда 2 не отговаря на действащите правила за лятна кухня, т.е. на сграда от допълващото застрояване, защото е на регулационната линия и височината й е по-голяма от предвидената в чл. 46, ал.2 ЗУТ и защото е с предназначена за постоянно ползване. Обособените с този проект самостоятелни обекти в сгради с идентификатори .......и .....представляват обособени части от съответните сгради. Според проекта в сграда с идентификатор .....са обособени двата самостоятелни обекта - лятна кухня и обект, чието предназначение не е посочено, а само това на помещенията, от които се състои. Обособените два самостоятелни обекта в сграда .....не отговарят на изискванията, посочените чл. 44 - 46 от ЗУТ.
Инвестиционният проект за сграда с идентификатор .....е приет за незаконосъобразен и защото са обособени два самостоятелни обекта, които имат отделен вход, но между тях има врата, която ги свързва функционално и може да се преминава от едното в другото и този отвор не е показан, както и че се зазижда.
Позовавайки се на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗУТ, чл. 37, ал.1 ЗУТ и чл. 41, ал.1 ЗУТ и чл.18 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, звъззивната инстанция е приела, че постройките на допълващото застрояване не са самостоятелни вещи, а се предвиждат към сградите на основното застрояване и имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции. Като такива те са принадлежност към жилищни обекти. Затова делба на такъв обект е допустима само заедно със самостоятелния обект, чиято принадлежност са.
Като е съобразил, че поземленият имот е с предназначения за жилищно застрояване и в него е изградена двуетажна сграда с идентификатор ....., собственик на първия етаж от която е М. П., а на втория – бившата съпруга на ответника П. В., съдът е формирал дела на П. от двете стопански сгради .....и .....Посочил е, че се съобразява и със становище на същата, заявено в съдебно заседание на 01.10.2019 г.
В дял на П. В. е разпределена цялата сграда с идентификатор .....и предназначение „друг вид сграда за обитаване“. Съдът се е мотивирал с това, че с влязло в сила решение е допусната до делба такъв вид сграда, такова е нейното предназначение по КК, определено съгласно приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - с код 190 /друг вид сграда за обитаване/. Съдът се е мотивирал и с това, че в частта, която се обитава постоянно от съделителя В., състояща се от коридор, две стаи, едната от които с кухненски бокс и обща баня - тоалетна има изискващата се жилищна височина, но заради липсата на складово помещение в тази част, не отговарят на изискванията за жилище по чл.40 от ЗУТ, но според закона то може да се намира и извън него. С поставянето в дял на този съделител и на северната част, към това жилище ще има и складово помещение. Съдът е приел, че така съобразява фактическото ползване от В. на тази сграда, извършените от него подобрения и предназначението на сградата. Тъй като не е постановено премахване на строежите като незаконни, това е съобразено при определяне на пазарната им стойност.
В частта по претенцията за подобрения по чл. 346 ГПК, съдът е приел, че решението на РС е недопустимо, защото претенцията не е заявена в преклузивният срок – първото съдебно заседание след допускане да дебата. Съдът е приел, че такова е било съдебното заседание, проведено на 04.09.2015 г., за което страните са били редовно призовани, но съдът е уважил подадените от тях молби за отлагане на делото поради това, че пълномощниците им са отсъствали. В това съдебно заседание обаче съдът не е дал ход на делото, а е отложил съдебното заседание .
Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на решението по извършване на делбата на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по формулираните въпроси в обобщен и преформулиран вид както следва: Какво е действието на отразяването в кадастралната карта на вида и предназначението на застроен обект, съдът обвързан ли е от него при извършване на делбата и може ли в делбеното производство при преценката за поделяемост по чл. 203 ЗУТ и обособяването на отделни обекти да се променя отразения в КК вид на обекта по предназначение, като се съобразява и фактическото им обособяване и ползване.
По отделни части от този въпрос има формирана съдебна практика, която е по-обща. Съдебната практика без противоречие приема, че отразяването в кадастралната карта и всички данни в нея имат само информационно-оповестително значение. Кадастралната карта следва да отразява вярно действителното фактическо положение и да е актуална. /т.4. ТР № 8/2014 т. ОСГК, Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр.д. № 527/2009, ІІ г.о., Решение № 99/26.06.2014 г. по гр.д. № 4583/2013 г., І г.о./ Формирана е съдебна практика и относно това какво обхваща силата на присъдено нещо на решението по допускане на делба /Решение № 377 от 19.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 742/2010 г., II г. о. Решение № 368/2010 г. от 17.01.2011 г. по гр. д. № 851/2009 г./ Относно приложението на чл. 203 ЗУТ, когато допуснатата до делба сграда реално е поделена на отделни обекти също е формирана съдебна практика /Решение № 84 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 847/2012 г., II г. о., Решение № 368 от 17.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 851/2009 г., II г. о. Решение № 211 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 991/2011 г., I г. о,/
Няма съдебна практика по втората част от въпроса и в това съчетание на въпросите, отговорът на които ще допринесе за точното прилагане на закона – чл. 52, т.1 ЗКИР, във вр. с чл.51 ЗКИР и чл. 203 ЗУТ и за развитие на правото.
В частта, в която с въззивното решение е обезсилено решението на РС по чл. 346 ГПК поради това, че претенцията за сметките е приета след преклузивният срок, решението е съобразено със задължителната съдебна практика. С ТР № 45 от 12.08.1987 г. на ОСГК на ВС е прието, че е недопустимо съдът по искане на страните или по свой почин да отсрочва първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Това съдебно заседание е краен срок за заявяване на претенциите, а дари представителите на страните да са били възпрепятствани да се явят в това съдебно заседание, те са могли да заявят претенциите си и преди това. Тъй като по формулираният въпрос, относим към тази част от решението, е налице съдебна практика, не е налице наведеното основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Затова в тази част решението не се допуска до касационно обжалване.
С определение № 260101 от 25.06.2021 г. по в.гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч е оставена без уважение молбата на М. И. П. по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч в частта за разноските, които П. И. В. е осъден да и заплати - сумата 762,50 лв., съставляваща разноски за въззивното производство и които тя е осъдена да му заплати за въззивното производство в размер на 710 лв.
Разноските пред РС се разпределят между съделителите в първата инстанция по правилото на чл. 355 ГПК, като всеки съделител дължи разноски за извършване на делбата съобразно стойността на дела си от съсобствеността /квотата, която притежава от делбените имоти, а не от стойността на дела, който получава във втората фаза/ Разноските за въззивното и касационното производство по дела за делба и разноските по претенцията за сметки във всички инстанции обаче се разпределят по правилото на чл. 78 ГПК, т.е. зависят от допустимостта и основателността на претенцията, съответно на въззивната и касационната жалба.
Тъй като възиввоното решение се допуска до касационен контрол в частта за извършване на делбата, подадената частна жалба от П. против определението по чл. 248 ГПК следва да се разгледа в едно производство с подадената касационна жалба против въззивното решение, тъй като основателността й зависи от изхода на касационното обжалване.. Действително в производството по сметките не се допуска касационен контрол и в тази част съгл. чл. 296, т.3 ГПК въззивното решение влиза в сила, но разноските не могат да бъдат отделени на този етап. Затова към настоящото гр.д.№ 4310/2021 г. на ВКС, І гр.о. следва да се присъедини образуваното по частната жалба против определението по чл. 248 ГПК ч.гр.д.№ 4309/2021 г.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА, по касационна жалба, подадена от П. И. В., касационно обжалване на въззивно решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч, в частта, с която е отменено решение № 197/05.07.2018 г. по гр.д. № 626 / 2012 г. на Троянския районен съд в частта, с която е извършена делбата чрез разпределение на допуснатите до делба сгради и вместо това допуснатите до делба сгради с идентификатори ....., ..... и ....., изградени в поземлен имот с идентификатор с идентификатор № ......по КККР на [населено място] обл. Л., [улица], с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, са разпределени на основание чл. 353 ГПК между двамата съделители с равни права, както следва: В дял на М. И. П. са разпределени сграда с идентификатор ..... и сграда с идентификатор ...... В дял на касатора П. И. В. е разпределена сграда с идентификатор ..... и М. П. е осъдена да плати на П. В. за уравнение на дела му, сумата 2620 лв.
Указва на П. И. В. да внесе държавна такса в размер на 321 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260077 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 463/2018 г. на Ловешки окръжен съд в частта, с което е обезсилено решение № 197/05.07.2018 г. по гр.д. № 626 / 2012 г. на Троянския районен съд и е прекратено производството по претенцията, предявена по реда на чл. 346 ГПК от П. И. В. против М. И. П. за заплащане на направени от него подобрения в съсобствения имот в общ размер 13 843 лв.
Присъединява към настоящото гр.д.№ 4310/2021 г. на ВКС, І гр.о. образуваното ч.гр.д.№ 4309/2021 г. на ВКС, І гр.о. по частната жалба, подадена от М. И. П. против определение № 260101 от 25.06.2021 г. по в.гр.д.№ 463/2018 г. на Окръжен съд-Ловеч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: