3
София ,03.04.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 26/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
А. Н. З., В. Кипрова Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. са поискали да се отмени влязлото в сила решение на Окръжния съд [населено място] от 12.06.2008г. по гр.д.№ 267/2007г.
Ответницата М. С. Ц. възразява, че не са налице основанията за отмяна и моли молбата да не се уважава, като й се присъдят разноските по делото.
Молбата за отмяна е квалифицирана по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 ГПК.
Първото основание е налице, когато се открият нови писмени доказателства, които са били от значение за решаването на спора, но страната не е могла да се снабди с тях по обективни причини, за да ги представи по делото в подкрепа на твърдения за факти , от които черпи благоприятни за нея последици. Следователно за да се допусне отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК с молбата за отмяна трябва да се представят писмени доказателства, които да не са приемани пред инстанциите по същество. В разглеждания случай молителите не са представили такива доказателства, следователно не е налице фактическият състав на чл.303 ал.1 т.3 ГПК. Не може да се допусне отмяна и въз основа на представения в съдебно заседание документ – обяснение от П. М. Н., тъй като твърдения обосноваващи значението на фактите, които се установяват с него, не се съдържат в молбата за отмяна. За молителите не е преклудирана възможността въз основа на този документ да инициират ново производство.
Второто основание, което се поддържа, е по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. То е налице, когато по различни дела е разгледан правен спор по който страните, основанието и петитумът са еднакви. По начало чл.224 ал.2 ГПК /отм./ , при действието на който е разгледано делото от инстанциите по същество, забранява да се пререшава правният спор като повторно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно от съда. Когато тази процесуална разпоредба не е спазена, заинтересованата страна може да поиска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т.4 ГПК /чл.231 ал.1 б.”г” от отменения ГПК/. Целта на отмяната в този случай е не да се обезсили решението по по-късно заведеното дело като недопустимо, а да се отмени неправилното решение.
В разглеждания случай се поддържа противоречие между решение на Върховния административен съд, постановено във връзка с реституцията на спорния имот на основание чл.2 ал.6 З. № 1135 от 11.02.2004г. по адм.д.№ 5889/2003г. и решението по настоящото дело, по което е решен спор за собственост, ищците по който са се легитимирали с решението на ВАС. По спор за собственост е допустимо по възражение на ответника да се извърши косвен контрол за законосъобразност на акта за реституция на имота /ТР 6/2006г. на ВКС, ОСГК/ , следователно незачитането на правните последици на решението на съда, постановено по жалба на заинтересованите страни срещу административния акт, не представлява противорчиво разрешаване на един и същ правен спор по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК и отмяна на това основание не може да се допусне.
Цитираните от касаторите решения на Е. не са основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не представляват ново доказателство, свързано с установяване на фактите по делото. Те не обосновават и основанието по чл. 303 ал.1 т.7 ГПК. При тази хипотеза, когато европейският съд по правата на човека /Е./ с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Е./ , отмяна на влязлото в сила решение на българския съд се допуска, ако новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Решението на Е. , в което е прието нарушение на Е. трябва да е постановено по жалба на страните и във връзка с предмета на делото, отмяна на решението, по което се иска. Решение на Е. във връзка с разглеждане на друго дело, дори и при сходност на случаите, не може да служи като основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.7 ГПК, защото както вече се посочи, целта на отмяната е не да се приложи законът според в приетия от Е. смисъл, съответстващ на Е. и протоколите към нея, а да се отстранят последиците от нарушението от българския съд по конкретното дело.
С оглед на изложеното не е налице нито едно от въведените основания по чл.303 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
Доводите за неправилност на решението не следва да се обсъждат като неосносими в производството за отмяна, което е способ за извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения, но не по съображения за неправилност и нарушения по чл.281 ГПК, които са предмет на проверка по реда на инстанционния контрол, който провежда ВКС, действащ като трета инстанция при разглеждане на гражданските дела, а само на изрично посочение основания в чл.303 ГПК, които в случая по изложените вече съображения не са налице.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски, които са поискани и са доказани в размер на 398 лв./триста деветдесет и осем лева/ с представяния договор за правна защита и съдействие от 04.01.2012г., по който е платено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Н. З., В. Кипрова Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1, т.4 и т.7 ГПК на влязлото в сила решение на Окръжния съд [населено място] от 12.06.2008г. по гр.д.№ 267/2007г.
Осъжда А. Н. З., В. Кипрова Б., К. Б. Д. и Д. Б. Д. да заплатят на М. С. Ц. сумата 398 лв./триста деветдесет и осем лева/ разноски за производството за отмяна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|