Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр.София, 18.06.2015г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни, две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N440 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Обжалвано е решение от 05.11.2014г. по гр.д.№2919/2014г. ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Допуснато е касационно обжалване по въпроса кога е налице трудов договор за определена работа по смисъла на чл.68, ал.1,т.2 КТ и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес по чл.68, ал.1, т.2 КТ. Жалбоподателят – Т. К. П., в писмено становище поддържа, че решенито е неправилно, моли да бъде отменено като бъдат уважени предявените от нея искове. Ответникът – [фирма] / „К. Т. И.” с вписана промяна в наименованието на 16.02.2015г./, в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е законосъобразно и моли да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете, предявени от Т. К. против [фирма] / сега с наименование [фирма]/ за признаване на уволнението й извършено със Заповед № 43/ 20.12.2013г. на изпълнителния директор на дружеството за незаконно и неговата отмяна; за възстановяването и на предишната работа – „ машинен оператор тютюневи изделия командно ел.табло в звено: 51-цех подготвителен” и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа вследствие незаконното уволнение в периода 02.01.2014г. – 01.07.2014г. Прието е по делото от допълнително споразумение №274/02.01.2013г. към трудов договор № 843/12.04.2010г., че Т. К. е заемала длъжността „ машинен оператор тютюневи изделия командно ел.табло в звено :51-цех подготвителен”, като в т.3 – срок на договора е посочено, че същият е сключен като срочен по смисъла на нормата на чл.68, ал.1, т.2 КТ до завършване на определена работа, а именно – изработка на цигари по спецификация за производство, съгласно решение на Съвета на директорите от 02.01.2013г. Установено е, че работодателят е прекратил трудоото правоотношение със ищцата-жалбоподател в настоящето производство, със Заповед 43/20.12.2013г. по реда на чл. 325, т.4 КТ, като е приел, че е завършена определената работа – изработката на цигари по спецификацията за производство, съгласно решението на Съвета на директорите от 02.01.2013г. Съдът е изложил съображения за това, че, за да е налице срочен трудов договор по смисъла на нормата на чл. 68, ал.1, т.2 КТ – до завършване на определена работа, е необходимо в договора да е посочен вида и обема на работата, за изпълнението на която е сключен и е приел, че в допълнителното споразумение между страните е посочено, че срокът в случая е свързан с изработката на цигари по спецификация за производство, съгласно решение на Съвета на директорите от 01.01.2013г. Съдът е счел, че от прието по делото заключние на счетоводна експертиза се установява, че за периода 02.01.2013г. – 31.12.2013г. са произведени повече къса цитари от предвиденото в спецификация, одобрена в решението на СД. Приел е, че след като са произведени предвидените в спецификацията цигари и тютюн, то работата е завършена по смисъла на нормата на чл. 68, ал.1, т.2 КТ и трудовото правоотношение е прекратено без да е необходимо изрично изявление на работодателя в тази насока, т.е. налице е фактическият състав на прекратяване на трудовия договор по реда на чл.325, т.4 КТ и уволнението е законосъобразно. Касационното обжалване е допуснато по въпроса кога е налице трудов договор за определена работа по смисъла на чл.68, ал.1,т.2 КТ и дали дейността, която трябва да се изпълнява като определена работа, е задължително да е преустановена като трудов процес по чл.68, ал.1, т.2 КТ. Настоящият съдебен състав намира за правилно даденото разрешение в Решение № 256 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1379/2009 г., III г. о., ВКС, решение № 44 от 29.01.10 г. по гр. д. № 558/2009 г. и № 46 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 142/2009 - двете на III г. о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно което срокът на договора по чл.68, ал.1, т.2 КТ -за извършване на определена работа-следва да се определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението /или за довършването/ на която той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му - липсва уговорка за срок. Няма пречка срокът да бъде определен чрез посочване на срок в договора на изпълнителя на съответната дейност. Съдебната практика приема, че възложената работа има временен характер, когато се касае до такава, имаща случаен и еднократен характер, спрямо основния и постоянен предмет на дейност, а сезонността безспорно касае възможността да бъде реализирана само в рамките на определен сезон, че при срочният трудов договор за определена работа по см. на чл. 68, ал.1, т.2 КТ се касае до работа , която би могла да се дефинира по вид, обем и качество още към момента на сключване на трудовия договор и от тази гледна точка да се тълкува „срока” за извършване на тази работа, при което реализирането на възложената работа изчерпва съдържанието на трудовото правоотношение, възникнало на основание чл. 68, ал.1, т.2 КТ и по силата на договореността , трудовото правоотношение се прекратява, като не е необходимо нито предизвестие , нито се следва обезщетение . С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд състав на четвърто г.о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочената практика на ВКС и следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора като уважи предявените искове. Въззивният съд неправилно в обжалваното решение е приел, че може едва в хода на съдебното производство, с помощта на вещо лице да се определи обема на работа и да се прецени, че е извършена. В случая не може да се приеме, че договорът е сключен за извършване на определена работа, тъй като характерът и на такава не може да се определи от съдържанието на трудовия договор още към момента на сключването му и за работника не съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Ето защо в случая извършеното на основание чл.325, т.4 КТ прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Следва да бъдат уважени и предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 ГПК като жалбоподателката бъде възстановена на заеманата отпреди уволнението работа “Машинен оператир тютюневи изделия командно ел.табло в звето: 51- цех подготвителен”, както и да и бъде заплатено обезщетение в размер на 4509,05лв./четири хиляди петстотин и девет лева и 5ст./, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие незаконното уволнение. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът по исковете следва да заплати на ищцата направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 1388 лева. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : О Т М Е Н Я решение от 05.11.2014г. по гр.д.№2919/2014г. ОС Пловдив, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВАВА: ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 43/20.12.2013г. на изпълнителния директор на [фирма] / сега с наименование [фирма]/ , с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, считано от 01.01.2014г., е прекратено трудовото правоотношение с Т. К. П., и го отменя. възстановява Т. К. П. на заеманата преди уволнението, длъжност – “Машинен оператир тютюневи изделия командно ел.табло в звето: 51- цех подготвителен” на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Т. К. П. на основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на труда сумата от 4509,05лв./четири хиляди петстотин и девет лева и 5ст./, представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа вследствие незаконното уволнение в периода 02.012014г.-01.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1388 лева разноски за всички инстанции, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 4720лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати в полза на ВКС сумата от 375,36лв. /триста четиридесет и пет лева и 36ст./ – държавна такса. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: