6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 10.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА
ИВАНКА АНГЕЛОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1521/2021 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 154 от 24.02.2021 г. по в.гр.д. № 2182/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав, с което е потвърдено решение от 17.01.2020 г. по гр.д. № 17/2019 г. на Окръжен съд – Монтана за уважаване на предявения от Е. В. В. частичен иск за сумата 100 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на настъпило на 17.07.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва от 27.07.2018 г.
В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. Сочената процесуална недопустимост е основана на твърдения за неправомерен отказ на съда да постанови спиране на делото, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на наказателното производство срещу виновния за произшествието водач. Касационният жалбоподател оспорва и изводите на съда, в частта, с която е прието за неоснователно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и изводите, относими към принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. По изложените в жалбата подробни фактически и правни съображения се иска касиране на решението.
Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Дали в случаите, при които във връзка с осъществяване на транспортен инцидент, има образувано наказателно производство и това производство е висящо, съдът, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, във всички случаи е необходимо да спре производството до влизане в сила на съдебния акт на наказателния съд, или е допустимо едновременно с висящо наказателно производство гражданският съд да се произнесе по въпроса относно наличието на противоправно поведение на същото лице, на което е повдигнато обвинение, при същия транспортен инцидент, като определи чрез конкретни признаци това поведение да е различно от изпълнителното деяние по наказателното производство; 2. Дали гражданският съд е допустимо да приеме, че гражданскоправните последици, заявени като вреди в производството за присъждане на парично обезщетение, произтичат от деликт, без да разглежда въпроса за тъждественост на обективните и субективни признаци на деянието в случай на висящ наказателен процес по повод на същото събитие, в който, съобразно същите признаци от субективна и обективна страна, това събитие се определя като осъществяване на престъпен състав; 3 Въз основа на кои признаци на деянието като увреждащо е допустимо гражданският съд, разглеждащ иск за репариране на настъпили вреди, да формира извод за деликтно поведение при условията на различие от противоправно поведение, разглеждано като изпълнително деяние в наказателно производство, но тъждественост на заявения противоправен резултат. По посочените въпроси се твърди противоречие с ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, като касаторът се позовава и на ТР № 2/2014 г.и ТР № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във връзка с отхвърленото от съда възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД е поставен следният въпрос: При заявено възражение за съпричиняване на възникването на предявените за обезвреда нематериални вреди, и за извършени неправоверни действия/бездействия от страна на търсещия обезвреда, посредством които е улеснен механизма на увреждането и по този начин са предизвикани и самите вреди, следва ли решаващият съд да посочи и да обсъди поотделно, както и в тяхната съвкупност обстоятелствата, от които обосновава извод относно наличието на съпричиняване и да посочи значението на отделните факти, установени в гражданското производство при условията на непосредственост. Касационният жалбоподател твърди, че този последен въпрос е от значение за точното прилагане на материалния закон.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от Е. В., чрез процесуален пълномощник, в който се оспорва искането за достъп до касация, а по същество са изтъкнати подробни доводи за неоснователност на касационните оплаквания.
По делото не е постъпило становище по жалбата от третото лице помагач – Г. Н. Г..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, преценявайки самостоятелно всички доказателства относно: механизма на произшествието, при което е пострадал Е. В. и получените от него телесни увреди, лечението им и настъпилите неблагоприятни последици, е приел от фактическа страна следното: Процесното произшествие е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лекия автомобил Г. Н., който при наличие на непрекъсната пътна маркировка е навлязъл в насрещната лента, като е блъснал челно правомерно движещия се лек автомобил, управляван от ищеца; В резултат на произшествието, 45-годишният ищец е получил множество травматични увреждания – разкъсно-контузни рани в теменната област на главата, счупване на две ребра в дясно и фисури на още пет ребра в дясно, счупване на дръжката на гръдната кост, наличие на кръв в двете гръдни половини, контузия на бял дроб, счупване на напречните израстъци на 1-ви, 2-ри и 3-ти поясни прешлени в ляво, разкъсно-контузни рани в двете коленни области и закрито счупване на горния край на големия пищял на лява подбедрица. Съдът е зачел съдебно-медицинската експертиза както във връзка с проведеното лечение и продължителен възстановителен период, и свързаните с това болки и страдания на ищеца, така и относно настъпилите усложнения в лечебния процес – независимо от проведените рехабилитационни курсове от ищеца, е налице ограничение в обема на движение на долния ляв крайник, хипотрофия на бедрената мускулатура и несамостоятелна, накуцваща походка, без прогноза за пълно възстановяване. Като съответстващи на експертното становище са преценени и показанията на свидетелите Б. и Г., установили конкретни обстоятелства във връзка с претендираните неимуществени вреди.
Въззивният състав е приел за неоснователно възражението на ответния застраховател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като е потвърдил становището в този смисъл на първостепенния съд. В мотивите към решението подробно е преценена автотехническата експертиза, според която, травмите биха настъпили независимо от това, дали пострадалият е ползвал обезопасителен колан.
Решаващият състав е възприел като справедливо определеното от първата инстанция обезщетение в размер на 100 000 лв., с оглед: вида и характера на травмите, настъпилите усложнения, неблагоприятните последици за физическото и психическо състояние на ищеца, обществено-икономическите условия на живот към 2018 г., както и практиката на съдилищата по аналогични казуси.
Съставът на Софийския апелативен съд е отхвърлил оплакването на застрахователното дружество за допуснато нарушение по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, с оглед висящо срещу делинквента наказателно производство. Освен на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС /неточно цитирано като ТР на ОСНГТК/, съдът се е позовал и на относима практика на ВКС. Извел е извод, че в случая няма данни, вкл. и такива, представени във въззивното производство, за висящо наказателно производство в съдебна фаза, за да се установи пълна идентичност между деянието, за което е повдигнато обвинение с обвинителен акт, и противоправното деяние, от което ищецът твърди, че са настъпили вреди. Освен това, съдът е съобразил и разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото.
Първите три въпроса, не удовлетворяват основната селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Обобщено, въпросите се свеждат до приложението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и пряко до вероятността въззивният съдебен акт да е недопустим. Според постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС, въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК, е недопустимо. В мотивите на този акт на нормативно тълкуване е разяснено, че ако нарушението на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е допуснато от първата инстанция, въззивният съд, в изпълнение на задължението си да следи за спазване на процесуалните норми, обезпечаващи валидността и допустимостта на процеса, следва да отстрани порока, като спре производството по делото, за да изчака влизането в сила на решението или присъдата по преюдициалния спор и едва тогава да се произнесе по същество по висящия обусловен спор между страните. В случая няма данни за отклонение от тълкуването, дадено от общото събрание на двете колегии на ВКС, предвид липсата на висящо наказателно дело срещу третото лице – помагач на застрахователното дружество, което да има характер на преюдициално по отношение на настоящото гражданско дело. Правилността на изразеното от въззивния съд разбиране в този смисъл, с оглед на конкретните факти, които са релевантни за приложението на посоченото основание за спиране на гражданското дело, е извън селективната фаза на касационното производство.
В случая е необходимо и да се отрази, че при оплакване за недопустимост на обжалваното решение, преценявано като вероятност за наличие на такъв порок в производството по чл.288 ГПК, съдът не е обвързан от конкретните, поставени от касатора въпроси. Касае се за самостоятелно основание за допускане на обжалването по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, по което е неприложимо изискването за формулиране и обосноваване на правен въпрос, обусловил решаващата правна воля на съда и от значение за изхода на делото. Независимо от това, първите три въпроса са обосновани с поддържани в инстанционното разглеждане на делото доводи на касатора, невъзприети от апелативния съд, поради което са и относими към правилността на атакувания съдебен акт.
По последния въпрос, макар и след конкретизирането му да се приеме, че съответства на изискванията на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, касаторът бланкетно се позовава само на част от допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това, по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице не само задължителна за всички съдилища тълкувателна практика, но и непротиворечиви разрешения на ВКС, дадени в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, надлежно публикувани, което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 154 от 24.02.2021 г. по в.гр.д. № 2182/2020 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четиринадесети състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |