Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 17 ноември 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври 2017г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА при секретаря К. ПАВЛОВА и в присъствието на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 936/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. Н. И. срещу въззивно решение № 180, постановено от Варненски апелативен съд на 10.07.2017г. по ВНОХД № 190/2017г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. В производство по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при проведено съкратено следствие по реда на чл.371 т.1 НПК, с първоинстанционната присъда № 17, постановена от Варненски окръжен съд на 24.03.2017г. по НОХД № 1273/2016г., подс. И. е бил признат за виновен в това, че на 12.03.2016г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, използвал платежни инструменти без съгласието на титуляра – кредитна карта E. A. № *****, издадена от [фирма] на А. К. О., и кредитна карта M. C. B. с № ******, издадена от [фирма] на [фирма] с картодържател А. К. О., с които извършил общо пет транзакции, като изтеглил общо сумата от 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален общ режим, и глоба в размер на 3600 лв. Макар в жалбата да са формално да са посочени всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК, с релевираните доводи касаторът акцентира изключително върху допусната явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като е отказано приложението на института на условното осъждане. Защитникът на подсъдимия намира, че не е преценен балансът между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Също така, въззивният съд е отхвърлил и не е отчел заявените от защитата смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало /реабилитация по право/, съдействие на подсъдимия за разследването, добросъвестното му явяване на всички заседания, възстановяване в хода на производството на вредите от деянието и поради това е наложил едно явно несправедливо наказание. С жалбата се моли за изменение на въззивното решение, с прилагане на чл.66 НК. Пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Сочи, че неправилният анализ на доказателствата от апелативния съд е довел до налагане на ефективно наказание. Подсъдимият И. И., редовно призован, не взема лично участие в заседанието пред ВКС. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че по съдържание касационната жалба в голямата си част преповтаря изложени и във въззивната жалба доводи, като игнорира съществения факт, че въззивният съд не е пренебрегнал оплакванията на жалбоподателя и с решението си е дал подробен и обстоятелствен отговор на всички възражения. Наложеното от първоинстанционния съд на подс. И. наказание „лишаване от свобода“ е определено при условията на чл.54 от НК, като първоинстанционният съд е приел, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Въпреки това, то е отмерено в размер, равен на специалния минимум на санкцията, предвидена за престъплението по чл.249 ал.1 НК, а именно – две години лишаване от свобода. При своята преценка за определения размер на горепосоченото наказание контролираната въззивна инстанция е изложила изключително мотивирани съображения, като е установила и други отегчаващи отговорността обстоятелства, относими към въпроса за индивидуализацията на наказанието „лишаване от свобода“. Според въззивния съд, размерът на санкцията е следвало да бъде средният такъв за инкриминираното престъпление, но поради липса на въззивен протест наложеното наказание не би могло да бъде увеличено. АС – Варна като цяло е споделил аргументите на предходната съдебна инстанция при отчитане на цялата съвкупност на смекчаващите отговорността на подс. И. обстоятелства. Не е споделил съображението на първоинстанционния съд, че лошите характеристични данни на подсъдимия са свързани с две минали осъждания за престъпления против собствеността, невлияещи на квалификацията на деянието, за което подсъдимият е бил предаден на съд. Вместо това, въззивният съд е приел, че за наличието на лоши характеристични данни не може да се съди от извършените предходни деяния поради това, че същият е бил реабилитиран. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя това съображение, тъй като подсъдимият се счита за неосъждан предвид настъпилата реабилитация. Въззивният съд законосъобразно е препотвърдил приетото от първата инстанция по отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства - че същите се изразяват във високата степен на обществена опасност на деянието, преценена като такава не само и не толкова с оглед на предвидената за него санкция, колкото от многократната и ежедневна повторяемост на тези престъпления с крайно негативни последици за всеки пострадал. Установил е, обаче, и други отегчаващи обстоятелства: демонстриране на висока степен на организираност и координираност предвид краткия период между отнемането на банковите карти от подсъдимия и извършването на платежните операции от него, престъпното самообладание на подсъдимия при извършването на престъплението, интензитета на продължаваното престъпление /извършени пет картови операции в рамките само на няколко минути/, користният мотив – бързо и лесно обогатяване за сметка на чужди движими вещи, които характеризират подсъдимия като личност с висока степен на обществена опасност. Противно на съдържанието на касационната жалба, видно от мотивите на въззивния съдебен акт, контролираният съд не е третирал като отегчаващо обстоятелство заявеното от подсъдимия като последна дума пред първата инстанция, намерение да отпътува в чужбина. С оглед на това размерът на отмереното наказание „лишаване от свобода“, наложено на подс. И. И., се явява справедливо и не налага упражняване на правомощие на касационната инстанция в посока на неговото намаляване. Настоящият състав на касационната инстанция не констатира причини и да измени въззивното решение и по отношение на начина на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, като приложи чл.66 ал.1 НК, каквото искане се прави с касационната жалба. Изложените аргументи от апелативния съд при преценката на предпоставките, визирани в чл.66 ал.1 НК, позволили му да направи извод за необходимостта от реалното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се споделят и от тази инстанция. Приоритет при обсъждане приложимостта на разпоредбата на чл.66 НК въззивният съд е поставил върху индивидуалната превенция на чл.36 НК, което е и смисълът на разпоредбата на чл.66 НК. В мотивите на въззивния съдебен акт са посочени индивидуалните особености и характеристиката на подс. И., които в своята съвкупност не предпоставят възможност за неговото поправяне и превъзпитание без ефективно изтърпяване на наложеното наказание, независимо от наличието на първите две (обективни) предпоставки за приложение на чл.66 ал.1 НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“. Изводите са напълно съобразени с изискването на нормата на закона. Отдадено е място и на генералната превенция по чл.36 НК - на превантивната и възпираща цел на наказанието по отношение и на останалите членове на обществото, склонни към подобно престъпно поведение. Съответна на закона с оглед на размера на предмета на престъплението се явява и индивидуализираната санкция за наказанието „глоба“, по отношение на която подалият жалбата защитник не възразява. Предвид изложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 180 от 10.07.2017г. на Варненски апелативен съд, постановено по ВНОХД № 190/2017г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.