Ключови фрази
Нищожност * недопустимост на решение * несъстоятелност * вземане на кредитор в производство по несъстоятелност


Р Е Ш Е Н И Е


№ 85


София 28.03.2017 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА


при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
т.дело № 60175/2016 год.

Производството е по чл. 290 от ГПК.
С определение № 947 от 21.12.2016 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощник юриск.Б. К., на решение № 100/17.03.2016 год. на Пловдивски апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 82/2016 год., с което е обезсилено решение № 625/23.11.2015 год. по т.д.№ 173/2013 год. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] - в несъстоятелност срещу касатора искове с правно основание чл. 170 във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.537,ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност и обезсилване на нот.акт за учредяване на договорна ипотека от 11.05.2011 год.върху недвижим имот в [населено място],общ.Б.,П. област.
Касационното обжалване е допуснато,за да се прецени процесуалната допустимост на решението съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС, с оглед откритото производство по несъстоятелност по отношение на ищеца по време на висящността на спора.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.2 и т. 3 ГПК.
Ответната страна [фирма] – в несъстоятелност не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК и не взима становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека, сключен от ищеца [фирма] - в несъстоятелност за обезпечаване на описаното в договора вземане на ответника [фирма], като по време на производството ищецът е обявен в несъстоятелност. Установено е, че вземането, обезпечено с процесната ипотека, било предявено в производството по несъстоятелност от кредитора [фирма] и включено в списъка на приетите вземания по чл. 689 ТЗ, като обезпечено с процесната ипотека. Срещу него не били направени възражения по смисъла на чл. 690, ал.1 ТЗ и съдът по несъстоятелността одобрил списъка с окончателно определение по чл. 692, ал.1 ТЗ. Въззивният съд обосновал извода, че макар по време на процеса да е открито производство по несъстоятелност за длъжника, са налице условията на чл. 637, ал. 5 ТЗ и спорът за нищожността на ипотеката следва да бъде решен в настоящото производство, а не в производството по несъстоятелност, като постановеното решение ще има правните последици на решение по чл. 637, ал.3 ТЗ. При тези изводи и след като констатирал, че не би могъл да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение, поради липса на изложени мотиви по същество на спора, обезсилил същото и върнал делото за произнасяне по предявения иск.
Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното пред нея въззивно решение, независимо от това дали е въведено в касационната жалба оплакване за недопустимост на акта на въззивния съд, съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че производството по предявените искове е недопустимо по следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 637, ал.1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени, граждански и търговски дела срещу него, освен ако не се касае за парично вземане, произтичащо от трудов спор или когато за съвместно разглеждане е приет по делото предявен от длъжника насрещен иск или е направено възражение за прихващане. Възможността за по-нататъшно развитие на делото е обусловена от нуждите на производството по несъстоятелност, като за процесуална икономия на производството по чл. 637 ТЗ се отрежда ролята на иск по чл. 694 ТЗ за тези вземания, като запазването на извършените по завареното дело процесуални действия е предпоставено от наличието на спор относно предявеното от кредитора вземане в производството по несъстоятелност. Постановеното решение по завареното производство в този случай ще има установително действие спрямо всички участници в несъстоятелността, съобразно чл. 637, ал.4 ТЗ, както решението по чл. 694 ТЗ. Когато срещу приетото вземане на кредитора не постъпи възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, производството по чл. 637, ал.1 ТЗ се прекратява, тъй като вземането на кредитора е безспорно установено по смисъла на чл. 693 ТЗ за нуждите на производството по несъстоятелност и производството по чл. 637, ал.1 ТЗ се явява лишено от предмет. В конкретния случай вземането на [фирма] срещу [фирма] - в несъстоятелност, произтичащо от договор за инвестиционен банков кредит № 100-901/27.09.2009г., ведно със подписаните към него анекси, е включено в списъка на вземанията по чл. 686 ТЗ, като обезпечено с процесната ипотека, обективирана в нотариален акт № 146, том I, рег. № 1743, дело № 127 от 2011г. на нот. П. М., с рег. № 4** в регистъра на НК, вписан под № 70, том 4, дело 5052/2011г. в Служба по вписванията към РС-Пловдив. Тъй като срещу него в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ не е постъпило възражение от длъжника или друг кредитор, същото е включено в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ. Разпоредбата на чл. 637, ал. 5 ТЗ е неприложима, тъй като предмет на настоящия спор не е съществуването на конкретното вземане, което би наложило извършването на преценка за наличие на съществуващи обезпечения с имущество на трети лица, а действителността на процесната ипотека, учредена върху имот, собственост на длъжника.
С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено ,а производството по предявените искове се прекрати като недопустимо.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответника по касация следва да заплати на касатора разноски за цялото съдебно производство в размер на 1730 /хиляда седемстотин и тридесет / лв., представляващи заплатена държавна такса в размер на 380/триста и осемдесет/ лв. и юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 25, ал.2, вр. с ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в общ размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр.чл.270,ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.


Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 100 от 17.03.2016 г. постановено по т.д.№ 82/2016 г. по описа на Пловдивски апелативен съд и решение № 625 от 23.11.2015 г. постановено по т. д. № 173/2013 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявените от [фирма] - в несъстоятелност срещу [фирма] - С. искове с правно основание чл. 170 във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.537,ал.2 ГПК за прогласяване на нищожност на договор за учредяване на договорна ипотека от 11.05.2011 год. върху недвижим имот в [населено място],общ.Б.,П. област,сключен с нот.акт № 146,т.І,рег.№ 1743,н.д.№ 127/2011 г. и обезсилване на нотариалния акт.
ОСЪЖДА [фирма] – в несъстоятелност, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г“, ет. 6, ап. 107, да заплати на [фирма] - С., ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], р-н В., [улица] разноски за цялото съдебно производство в размер на 1730 /хиляда седемстотин и тридесет / лв.
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ :