Р Е Ш Е Н И Е № 507 София 22.01.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1557/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му юрисконсулт Д. М., срещу въззивно решение от 16.06.2011 г. по гр. дело № 8597/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.03.2010 г. по гр.дело №21656/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора за признаване за установено, че Д. П. К. дължи сумите 6 972.79 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 01.02.2002 г. – 30.04.2008 г. и 1 324.53 лв. – обезщетение за забава за периода 01.04.2002 г. – 28.11.2008 г. Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото ищецът не е доказал ответницата да е била собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден апартамент за исковия период, поради което тя не е потребител на топлинна енергия. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че ответницата не е била собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден апартамент за исковия период, поради което тя не е потребител на топлинна енергия. По делото е представен списък на етажните собственици, в които са посочени трите имена на ответницата и е поставен неин подпис, с което тя е заявила желание да плаща сметките си разсрочено и дава съгласие да се сключи договор с топлинния счетоводител [фирма]. Ответницата по касационната жалба Д. П. К., [населено място], оспорва жалбата. Третото лице помагач на [фирма] [фирма] не е заявило становище. С определение №827 от 11.07.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 16.06.2011 г. по гр. дело № 8597/2010 г. на Софийския градски съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за приложението на §1, т.42 от ДР на ЗЕ относно това кой е потребител на енергия за битови нужди. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено легално определение на общото понятие „потребител”. За нуждите на специалните закони съществуват други определения. Такова е и това по §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т.е. от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, защото ищецът не е доказал тя да е била собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния топлоснабден апартамент. В отговора на исковата молба ответницата не е направила възражение, че не е собственик или ползвател на процесния имот. По този начин тя не е въвела в предмета на спора това обстоятелство. Възраженията и се свеждат до това, че не е потребител, но не защото не е собственик или ползвател, а поради липса на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия. Освен това е твърдяла, че не дължи претендираната сума за топлинна енергия съобразно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. За исковия период не е съществувал законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. Доставената топлинна енергия не е определена точно по качество и количество. Направено е и евентуално възражение за погасяването на вземанията по давност. Ето защо неправилно въззивният съд е основал решението си на факт, който е извън спорния предмет по делото. По делото е установено, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за исковия период за процесния топлоснабден апартамент. Този извод следва от представените писмени доказателства - протокол от проведено общото събрание на етажните собственици на бл. №2,[жк], [населено място], за упълномощаване на две лица, които да сключат договор с топлинния счетоводител [фирма] и споразумителен протокол от 03.12.2001 г., сключен от представителя на етажните собственици и [фирма] за остойностяване на отчетената топлинна енергия по данни от [фирма]. Протоколът от общото събрание е подписан от Д. П. К. като един от етажните собственици. Тя не е доказала оспорването на подписа си. Не са доказани и възраженията на ответницата по иска за неточно по отношение на качество и количество изпълнение от страна на [фирма]. Въз основа на приетите по делото счетоводна експертиза и техническа експертиза и писмените доказателства трябва да се приеме, че задълженията на ответницата са определени според отчетеното количество. От техническата експертиза се установява, че за исковия период е имало законно монтиран и сертифициран топломер в абонатната станция. В тежест на ответницата по иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на дружеството – топлинен счетоводител е неточно. Тя не е направила това. Неоснователни са и твърденията за нарушение на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги. Директивата няма пряко действие след като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея. Това е станало чрез Закона за енергийната ефективност. Според § 3 от ДР на ЗЕЕ този закон въвежда изискванията на Директива 2002/91/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2002 г. относно енергийните характеристики на сградите и на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/Е. на Съвета. Ето защо доставянето на процесната топлинна енергия трябва да не е в съответствие с изискванията на ЗЕЕ, каквото не се установява по делото. По възражението за погасителна давност. Според Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на топлофикационните дружества за потребена топлинна енергия са периодични плащания, тъй като са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, произтичат от единен правопораждащ факт – договор за доставяне на топлинна енергия, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време и размерите на плащанията са определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. Предвидените различни системи за плащане на действително потребеното количество енергия /на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация/ не променя периодичния характер на вземанията. Във всички случаи се касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия. Поради периодичния характер на вземанията за потребена топлинна енергия същите се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/. Акцесорното вземането за мораторна лихва също е погасено с изтичането на тригодишна давност. Ето защо трябва да се приеме за основателно възражението на ответницата за изтекла погасителна давност. Претендира се сумата 6 972.79 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 01.02.2002 г. – 30.04.2008 год. като заявлението за издаване заповед за изпълнение е подадено на 18.12.2008 г. Искът за периода до 18.12.2005 г. е погасен по давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Видно от счетоводната експертиза, дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода от 19.12.2005 г. до 30.04.2008 г. е общо в размер 3697.88 лв. Следователно предявеният иск е основателен за сумата 3697.88 лв., а в останалата част до предявения размер 6 972.79 лв. и за периода 01.02.2002 г. –18.12.2005 г. е погасен по давност. Искът за мораторна лихва е основателен за сумата 1 145.62 лв., а в останалата част до предявения размер 1 324.53 лв. и за периода 01.04.2002 г. – 18.12.2005 г. е погасен по давност. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която исковете са отхвърлени за сумите 3697.88 лв. - стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 19.12.2005 г. – 30.04.2008 г. и 1 145.62 лв. – обезщетение за забава за периода 19.12.2005 г. – 28.11.2008 г. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 909.05 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 16.06.2011 г. по гр. дело № 8597/2010 г. на Софийския градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 04.03.2010 г. по гр.дело №21656/2009 г. на Софийския районен съд за отхвърляне исковете на [фирма], [населено място], за признаване за установено, че Д. П. К., [населено място], дължи сумите 3697.88 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 19.12.2005 г. – 30.04.2008 г. и 1 145.62 лв. – обезщетение за забава за периода 19.12.2005 г. – 28.11.2008 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на [фирма], [населено място], че Д. П. К., [населено място], дължи на [фирма], [населено място], сумите 3697.88 лв. – стойност на изразходвана топлинна енергия за периода 19.12.2005 г. – 30.04.2008 г. заедно със законната лихва от 18.12.2008 г. до окончателното изплащане и 1 145.62 лв. – обезщетение за забава за периода 19.12.2005 г. – 28.11.2008 г. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 16.06.2011 г. по гр. дело № 8597/2010 г. на Софийския градски съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Д. П. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 909.05 лв. деловодни разноски. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на [фирма] - [фирма]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.