Р Е Ш Е Н И Е № 50156 гр.София, 22 март 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора от ВКП ТОМА КОМОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело №452/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби от подсъдимия С. О. С. чрез защитника му – адв. П. Е. и от частните обвинители Г. И. П., Г. С. И. и С. И. Т. чрез техния повереник – адв. Я. С., срещу решение № 12 от 01.02.2022г. по внохд № 360/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. С присъда № 16 от 06.10.2021г., постановена по нохд № 551/2021г. на Плевенски окръжен съд, подсъдимият С. О. С. е признат за виновен в това, че на 18.05.2020г. в с. Садовец, обл. Плевен, при управляване на МПС - лек автомобил марка „****“, модел „*****“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 40, ал. 1 и чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливостпричинил смъртта на Р. А. А., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. б, вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на подсъдимият С. С. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Съдът се е произнесъл по възлагане на направените разноски и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от подсъдимия С. и от частните обвинители. С решение № 12 от 01.02.2022г. по внохд № 360/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, е била изменена, като е подсъдимият е оправдан за това да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и е намалено наложеното му наказание лишаване от свобода на осем месеца. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена чрез защитника на подс. С. – адв. П. Е., се посочва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и се иска решението да бъде изменено, като бъде отложено изтърпяването на наказанието на основание чл. 66 от НК или бъде приложен чл. 55, т. 2 от НК с налагане на наказание „пробация“. В допълнение към касационната жалба се посочва, че наложеното на подсъдимия наказание е необективно, завишено и в противоречие с чл. 36 от НК. В касационната жалба от частните обвинители Г. И. П., Г. С. И. и С. И. Т. чрез техния повереник – адв. Я. С. твърди необоснована заниженост на наложените на подсъдимия наказания. Оспорва се извода на въззивния съд за съпричиняване на резултата от страна на пострадалата пешеходка. Твърди се неправилност на решението на апелативния съд по отношение оправдаването на подсъдимия за нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Посочва се, че неправилно и немотивирано въззивният съд е намалил размера на наказанието „лишаване от свобода“, като не е отчел отегчаващите вината обстоятелства. Иска се увеличаване на размера на наказанието „лишаване от свобода“ в неговия максимален размер. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. С. – адв. Е., поддържа касационната жалба и направените с нея искания. Пледира за оставяне без уважение на жалбата от частните обвинители. Повереникът на частните обвинители Г. П., Г. И. и С. Т. – адв. С., поддържа депозираната касационна жалба. Акцентира върху аргументите за липса на съпричиняване на резултата от страна на пострадалата, като посочва, че в близост не е имало пешеходна пътека, а подсъдимият при движение на заден ход не се е уверил в безопасността на движението. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби и моли решението да бъде оставено в сила. Подс. С. С. изразява съжаление за произшествието. Моли да му бъде дадена възможност да продължи живота си. Върховният касационен съд, след като обсъди съображенията в касационните жалби, доводите на страните в съдебно заседание и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира разглежданите касационни жалби за процесуално допустими, но по същество НЕОСНОВАТЕЛНИ. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият С. е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Направените в жалбата от частните обвинители чрез техния повереник оплаквания срещу оправдаването на подсъдимия за това, да е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и срещу възприетото съпричиняване на резултата от поведението на пострадалата А., са изложени като аргументи за явна несправедливост на наложеното на подс. С. наказание. Но доколкото с тях се претендира неправилно приложение на закона, им се дължи отделен отговор. Тези съображения на посочените касатори не се възприемат като основателни от настоящия съдебен състав. Няма причини да бъде подложен на критика извода на въззивния съд, че инкриминираните в обвинителния акт и възприети от първоинстанционния нарушения на правилата за движение по пътищата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП не могат да бъдат елемент от състава на престъплението като запълващи бланкета на наказателно правната норма. Правилни са съображенията на контролирания съд за това, че посочените разпоредби от ЗДвП съдържат общи правила, адресирани до участниците в движението по пътищата, които са с висока степен на обобщение и са регламентирани като основа за осигуряване на безопасност на движението. За преценката дали водач на МПС е нарушил правило/правила за движение, е необходимо неговото поведение да бъде съпоставено с конкретно предписание за дължимо поведение при управление на превозното средство или да бъде установено нарушение на конкретно адресирана забрана. Поради това общите норми, които не съдържат конкретни предписания и забрани, не могат да бъдат поставени в основата на преценка за съставомерност на действията на дееца. Поради това, оправдаването на подсъдимия да е нарушил правилата по чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е правилно. Настоящият състав се съгласява и със съдебните изводи за това, че с поведението си пешеходката А. е допринесла за настъпване на резултата. В принципен план, за да е налице допринасяне от страна на друго лице, е необходимо това лице със своето поведение да е нарушило дадено правило за движение, което нарушение да е в причинна връзка с настъпилите вредни последици. В настоящия случай, изводимо от фактите, посочени от обвинението и приети от съдилищата на основание направеното от подс. С. признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, е, че пешеходката А. е пресичала пътното платно на улицата не на определеното за целта място, пресичала е косо, с което е нарушила правилото по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП пешеходецът да не удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и е имала възможност да възприеме движението на автомобила на подсъдимия и да съобрази поведението си с него. Аргументите на касаторите, че в близост не е имало пешеходна пътека, не променят изводите за това, че поведението на пострадалата е било в нарушение на изискванията по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, понеже макар в ал. 2 на същия текст да е предвидена възможност за пресичане на платното за движение и извън определените за това места, то е поставено изискването за спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4. Част от тези предписания пострадалата не е спазила и по този начин е допринесла за настъпването на вредните последици. Позоваването в касационната жалба на нарушението на подсъдимия не е в подкрепа на тезата за липса на съпричиняване, защото нарушението на водача не изключва нарушението на пешеходеца. По-нататък, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието на подс. С. законосъобразно е определено по правилата на чл. 58а от НК. Тук е необходимо да бъде отбелязано, че въззивният съд е пропуснал да обективира в мотивите на решението си извършената дейност по намаляване на наказанието, определено в хипотезата на чл. 54 от НК преди да приложи правилото за редукция. Това обаче не съставлява съществен порок, понеже определеното след редукцията размер на наказанието несъмнено сочи какъв е възприетия за справедлив размер на индивидуализираното наказание на подсъдимия. Спорът пред касационната инстанция е дали определеното наказание за извършеното престъпление е в съответствие с обществената опасност на деянието, със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието. В касационната жалба от защитника на подсъдимия се претендира приложение на чл. 66 от НК или определяне на по-леко по вид наказание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК, без обаче да са изложени подкрепящи доводи. Касационната проверка с оглед на заявеното основание „явна несправедливост“ на наложеното наказание сочи, че това основание не е налице. Въззивният съд правилно е отчел степента на обществена опасност на деянието и на дееца. Не се набелязват несъобразени смекчаващи вината на подс. С. обстоятелства и те са свързани както с изразеното от него съжаление за извършеното, самопризнанието, улеснило разкриване на престъпното деяние, а също и с факта на наличие на принос за настъпване на резултата от страна на пострадалата. Касационната инстанция се съгласява напълно с доводите в атакуваното решение, че установените смекчаващи отговорността обстоятелства нямат характер нито на многобройни, нито са изключителни такива, че да предпоставят замяна на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“. Липсват предпоставките по чл. 55 от НК и това сочи, че не може да бъде удовлетворено искането на касатора за определяне на друго по вид наказание. Искането за отлагане изтърпяването на наложеното на С. наказание „лишаване от свобода“ освен че е напълно голословно, но е и неоснователно предвид наличието на пречки за това, изразяващи се в предходните осъждания на подсъдимия, препятстващи въобще възможността да се обсъжда приложението на чл. 66 от НК. В касационната жалба от частните обвинители чрез повереника им също се претендира, че определеното на подс. С. наказание е явно несправедливо, но тези касатори го намират за несъразмерно леко, като искат увеличаването му. Тук само е необходимо да бъде пояснено, че ако касационният съд намери, че определеното наказание е необосновано занижено, той не може сам да го увеличи, както се настоява в тази жалба, съобразно правомощията по чл. 354, ал. 3, т. 1 от НПК. Настоящата инстанция намира, че оплакването за заниженост на наказанието е без основание. Преди всичко не се съзира твърдяното противоречие в атакуваното решение, доколкото не е налице възприет превес на отегчаващи вината обстоятелства и противно на това – определяне на наказание значително под средния размер. Освен това, твърдението за липса на мотиви за намаляване на наказанието, отмерено от първата инстанция, не е обективно, защото е напълно проследима дейността на въззивния съд по открояване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подсъдимия и преценката им в съвкупност с оглед на целите по чл. 36 от НК. Контролираният съд е защитил в мотивите извода за необходимостта да бъде намалено наказанието, наложено на подсъдимото лице. Отчитайки правилно отегчаващите вината му обстоятелства във връзка със съдебното му минало и характеристичните му данни, е съобразил смекчаващите такива, констатирайки техния превес. По отношение на извършеното деяние е отчел, че се касае до две нарушения на правилата за движение. Също така правилно на плоскостта на смекчаване на отговорността на подсъдимия е възприел факта на допринасяне за настъпване на вредните последици от поведението на пострадалата. Не е налице следователно очевидно несъответствие на отмереното на подс. С. наказание със степента на обществена опасност на деянието и на личността на дееца, като обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието са пълноценно съобразени. Отмереното наказание по вид и размер е в състояние да изпълни функцията за поправяне и превъзпитание по отношение на подсъдимия, като удовлетворява и целите на генералната превенция, на която не може да се отдаде приоритет, както пледира повереникът адв. С.. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията и в двете жалби са неоснователни и атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Повереникът на частните обвинители е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата. Принципно такава претенция подлежи на удовлетворяване. Само че по делото не е представен списък по чл. 80 от ГПК, което препятства произнасянето по направеното искане. В този смисъл, в Определение № 60 от 27.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2021 г., II т. о., ТК, е посочено, че „не са изключени от изискването за представяне на списък по чл. 80 ГПК, обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението, случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В посочената хипотеза, претендираното вземане за разноски следва да е определено или определяемо“. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 12 от 01.02.2022г. по внохд № 360/2021г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.