РЕШЕНИЕ № 401/2014 София, 07. януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1939 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 211/19.12.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 936/2013, допълнено с решение № 1295/14.06.2013 в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 5.840,00 до размера на 8.511,45 лева и е прекратено производството по иска за разликата над 2.671,45 лева до размера на 40.055,00 лева. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за допустимостта на изменението на размера на петитума на предявения иск и за допустимостта на изменението на неговите основание и петитум при действието на отменения ГПК и за възможните изключения от общите правила. По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.) след връчването на преписа от исковата молба ищецът може в производството пред първата инстанция да измени основанието на своя иск, като твърди нови правно релевантни факти, които пораждат, променят или погасяват материално субективно право със същото съдържание, като това посочено в петитума на исковата молба. Това е процесуална възможност, която може да бъде предоставена на ищеца, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. В същия срок ищецът има право, без да изменя основанието да измени своето искане, като посочи материално субективно право с различно съдържание, което произтича от фактите и обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба. При действието на ГПК (отм.) ищецът може да промени само размера на предявения петитум до приключването на производството пред въззивната инстанция (т. 9 ТР № 1/04.01.2001 по т.д. № 1/2000 ВКС,ОСГК). След връчването на препис от исковата молба ищецът не може да промени както основанието, така и петитума на предявения иск, тъй като с това предметът на делото би станал изцяло нов. От това общо правило законът и съдебната практика признават някои изключения. Законът в чл. 116, ал. 3 ГПК (отм.) признава възможността ищецът да прибави изтекли лихви или събрани добиви от вещта след предявяването на иска, като изрично постановява, че това не се счита изменение на иска. Съдебната практика (решение № 1014/23.12.2009 на ВКС, ІІІ ГО по гр.д. № 221/2009) признава и възможността дори с въззивната жалба уволненият работник да претендира обезщетение поради незаконно уволнение за времето, през което е останал без работа след предявяването на иска за незаконност на уволнението. Това изключение се допуска, тъй като пределният 6-месечен срок на дължимото обезщетение надхвърля давностния 2-месечен срок за предявяването на иска за незаконност на уволнението, а първият иск е обусловен от втория. Такова изключение не може да бъде направено за всички останали искове за обезщетение на вреди, които не са обусловени от други искове, за предявяването на които е установен по-кратък срок. Що се отнася до възможността при погиване на ревандикираната вещ да се премине към иск за заплащане на нейната равностойност, при това изменение не се променя изцяло предмета на делото, тъй като правото на собственост продължава да е предпоставка за уважаване на иска за равностойността. Затова, ако в изпълнителния процес се установи, че присъдената вещ не се намира у длъжника или е повредена, от него се събира равностойността й, без да е необходимо предявяването на това вземане в исков процес. Ако вземането за равностойността на една вещ може да бъде установено, признато и реализирано в изпълнителния процес, толкова повече то може да бъде признато и в исковия процес с предмет правото на собственост върху вещта, без това да се счита изменение на иска за собственост. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответникът е лишил ищеца (съответно неговата правоприемница) от възможността да ползва имота след съдебното му отстраняване в периода от 12.06.1996 до 15.05.2001 г., с което го е лишил от възможността да реализира ползи в размер на 5.840,00 лева, както се претендира с първоначалния иск, а изменението на иска за обезщетение в размер на 40.055,00 лева за времето от 15.05.2001 до 03.04.2012 г. е недопустимо, тъй като засяга както основанието, така и размера на предявения иск. Правилно въззивният съд е приел, че предявяването на иска за пропуснати ползи за разликата между 40.055,00 и 2.671,45 лева за времето от 15.05.2001 до 03.04.2012 г. съставлява недопустимо изменение на основанието и петитума първоначалния иск, но в нарушение на съдопроизовдствените правила е приел, че е недопустимо и увеличението на петитума на предявения иск за обезщетение със сумата 2.671,45 лева за времето от 12.06.1996 до 15.05.2001 г. Без значение за основателността на предявения иск е обстоятелството, че разглеждането му е продължило над разумния срок, тъй като ищецът не бил ограничен и е имал процесуалната възможност да предяви иск за обезщетение на всички вреди от претърпяната евикция или да предявява съответните частични искове за обезщетение в съответните давностни срокове. Видно от изложеното въззивното решение, в допуснатата до касационно обжалване част е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск за обезщетение за сумата 2.671,45 лева за времето от 12.06.1996 до 15.05.2001 г. – уважен от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. На ищцата А. Х. Е. следва да бъде присъдена сумата 425,80 лева съответна част от разноските по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 211/19.12.2013 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 936/2013, допълнено с решение № 1295/14.06.2013 в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 5.840,00 до размера на 8.511,45 лева и е прекратено производството по иска за разликата над 2.671,45 лева до размера на 40.055,00 лева. ОСЪЖДА [община] да заплати на А. Х. Е. от В. сумата 2.671,45 лева на основание чл. 59 ЗЗД със законната лихва от 15.05.2001 г. на основание чл. 86 ЗЗД , както и сумата 425,80 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.