Р Е Ш Е Н И Е № 232 С о ф и я , 29 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 м а й 2015 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА при секретар Мира Недева и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски наказателно дело № 399/2015 година. Касационното производство е образувано по касационни жалби от защитниците на подсъдимия Б. К. В. от Г., в момента в затвора-П. адв.Г.С. от АК-В. и на подсъдимия И. Д. Т. от П. адв.Ив.И. от АК-В. Т., имащи за предмет решение № 198 от 25.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 182/2014 г. от Великотърновския апелативен съд, което се атакува с доводи за наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и с алтернативни искания за отмяната му и оправдаване на двамата подсъдими по предявените им обвинения или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Частният обвинител и граждански ищец И. С. А. от [населено място], област П., чрез повереника си адв.Б.П. от АК-П. с писмено възражение и в пренията оспорва основателността на касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Подсъдимите В. и Т., последният и лично, чрез защитниците си адв.Г.С. и адв.П.Ч. от АК-Б. поддържат жалбите си и молят да бъдат уважени. Върховният касационен съд провери правилността на въззивното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното : С присъда № 36 от 27.05.2014 г., постановена по НОХД № 662/2013 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимите С. М. М., Б. К. В., двамата от Г. и И. Д. Т. от П. за виновни в извършването на : в периода от 01.01.2010 г. до 26.03.2010 г. в Г. престъпления по чл.339, ал.1 вр.чл.2, ал.1 и 2 от НК и на 26.03.2010 г. в [населено място], област П., в съучастие, подс.В. като извършител, подс.Т. като подбудител и помагач наред и с подс.М. като помагач, предумишлено и с користна цел, на опит да умъртвят св.И. С. А. от [населено място], област П., като опитът им останал недовършен по независещи от волята им причини – престъпление по чл.116, ал.1, т.7 и 9 вр.чл.115 вр.чл.20, ал.2, 3 и 4 вр.чл.18, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК са осъдени по на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за първото престъпление и на по 15 години лишаване от свобода на подс.М. и подс.Т. и на 18 години лишаване от свобода на подс.В. за опита за убийство, които наказания са групирани на основание чл.23, ал.1 от НК и на подсъдимите М. и Т. е било наложено по едно общо наказание от 15 години лишаване от свобода, а на подс.В. общо наказание от 18 години лишаване от свобода, които да изтърпят при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимите са били оправдани по част от обвиненията им по чл.339, ал.1 от НК. На основание чл.59, ал.1 от НК от размера на наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода е приспаднат срокът на предварителното им задържане, а за подс.Т. – и срокът на изпълнение на мярка за неотклонение „домашен арест”. С присъдата са били уважени предявените срещу подсъдимите граждански искове от пострадалия И. А., като подсъдимите М. и Т. са осъдени да му заплатят поотделно по 50 000 лв, а подс.В. – сумата от 80 000 лв, представляващи обезщетения за причинени му неимуществени вреди от деянието, квалифицирано като престъпление по чл.116, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането му – 26.03.2010 г. до окончателното им изплащане, като същите са отхвърлени като неоснователни за разликата над тези суми до предявените им размери от по 200 000 лв. Отхвърлен е изцяло предявеният от А. срещу тримата подсъдими иск за 50 000 лв, претендирано обезщетение за причинени му имуществени вреди от същото престъпление, като недоказан. Постановено е незаконно придобитите и държани преработени в огнестрелни оръжия пушки и пистолет да бъдат отнети в полза на държавата, а след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като вещи без стойност. Разпоредено е останалите веществени доказателства да бъдат върнати на собствениците им. В тежест на подсъдимите са присъдени направените по делото разноски и дължимата се върху уважените размери на исковете държавна такса. Недоволни от присъдата са останали и тримата подсъдими, които са я обжалвали чрез защитниците си с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на определените им наказания с еднопосочни искания за отмяната й и постановяване на нова за тяхното оправдаване и по двете обвинения изцяло или за връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд за отстраняване на отстраними съществени нарушения на визираните в пренията процесуални правила или намаляване на размерите на наложените им наказания, включително с приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, без обаче да е коментирана първоинстанционната присъда в гражданската й част. С решението си № 198 от 25.11.2014 г. по ВНОХД № 182/2014 г. Великотърновският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е признал подс.М. за невинен и го е оправдал частично по обвинението по чл.339, ал.1 от НК относно периода на придобиване и държане на ловната пушка и приспособените в огнестрелни оръжия пневматични пушка и пистолет, намален е размерът на наложеното му за престъплението по чл.116, ал.1 от НК наказание от 15 години на 8 години лишаване от свобода (без да е посочено основанието на чл.58, б.”а” или „б” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК в диспозитива на решението), както и размерът на общото му наказание за съвкупността от престъпления, изменена е присъдата и относно подс.В. за период на осъществяване на престъплението по чл.339, ал.1 от НК, без да е коригиран размерът на наложеното му наказание, като присъдата е изменена и по отношение на подс.Т., който също е признат за невинен и оправдан по част от обвинението му по чл.339, ал.1 от НК, намален е размерът на наказанието за това му престъпление на 1 година лишаване от свобода, на основание чл.58, б.”б” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК е намален и размерът на наложеното му за престъплението по чл.116, ал.1 от НК наказание от 15 години на 10 години лишаване от свобода, който размер на основание чл.23, ал.1 от НК е определен и за общото му за съвкупността наказание лишаване от свобода. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Касационни жалби са постъпили от защитниците на двамата подсъдими Б.В. и Ил.Т.. Бланковата касационна жалба на адв.Г.С. визира всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, без да са наведени каквито и да е доводи в тяхна подкрепа, въпреки заявеното в нея за допълването й с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, алтернативно за оневиняване на подс.Б.В. по въздигнатите му обвинения и като последна алтернатива, да бъдат намалени наложените поотделно и за съвкупността наказания. Подробни съображения по касираните основания се излагат от него в пренията пред ВКС. В жалбата на защитника на подс.Т. адв.Ив.И. са ангажирани също всички касационни основания, но като съдържа доводи само във връзка с обвинението му по чл.116, ал.1 от НК с претенцията ВКС да отмени „обжалваната присъда и постанови друга” за неговото оправдаване, алтернативно, след отмяната делото да бъде върнато за ново разглеждане, без да е уточнен съответният процесуален стадий. Защитникът на подс.Т. адв.П.Ч. от АК-Б. в допълнение към тази жалба навежда подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания, конкретизирайки алтернативните искания за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд или за намаляване на размера на наложените на подзащитния му наказания. Върховният касационен съд – първо наказателно отделение приема касационните жалби за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения : Доколкото доводите в жалбите и допълнително наведените писмено и в съдебните прения визират общи за двамата жалбоподатели доказателствени проблеми при очертаване на причастността им към подготовката и осъществяването на инкриминираното деяние в съучастие с необжалвалия въззивното решение подсъдим М., ВКС приема да ги разгледа общо. Обобщено, те се състоят в следното : непълноти, неясноти, противоречие (словесно и цифрово) при повдигане и предявяване на обвиненията на обвиняемите на досъдебното производство, допълнени в обвинителния акт, с което се ограничавало правото им на защита срещу какви обвинителни факти следва да се защитават; нарушен бил редът за провеждане на съдебното заседание (по-вероятно се има предвид на съдебното следствие), като не били разяснени правата им във всяка фаза от процеса; въззивният съд не бил отговорил на оплакването им за наличие на пристрастие и предубеденост у първоинстанционния съдебен състав, изводимо от начина на излагане на приетата от него за установена фактическа обстановка като тази в обвинителния акт, без собствено обсъждане на фактите, което налагало същият да се отведе от разглеждането и решаването на делото; били игнорирани обясненията на двамата жалбоподатели и неоснователно отхвърлени техни доказателствени искания за проверка на поднесените от тях версии; неоснователно предоверяване на последните обяснения на подс.М., които не били обсъдени съвкупно с останалите доказателства; необсъждане на противоречия в свидетелски показания между дадените от тях на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие и превратно обсъждане на някои от тези показания; ползване на източници на информация, които не били събрани по реда на НПК; липса на факти, даващи основание за приемане на тяхно участие и съставомерност на поведението им по двете предявени им обвинения, поради което неправилно бил приложен законът и накрая, че определените им наказания са крайно завишени и явно несправедливи. Затрудненията при разкриване на авторството на опита за убийството на пострадалия И.А. са възникнали, от една страна, от разнообразната му стопанска (търговска) дейност и от друга, от нелогичността и противоречивостта на първоначалните обяснения на подс.М., наложило провеждането на поредицата от разпитите му пред съдия и обвързването им с контролни следствени действия за проверка на тяхната достоверност. В крайна сметка, доверяването на прокурора, а след него и на двете съдебни инстанции по фактите на депозираните от него и в съдебното следствие е убедително заявено след подробен, обективен и всестранен анализ на събраните доказателства и ползваните доказателствени средства и способи. Безспорно, не просто притеснително е дословното възпроизвеждане на фактическата обстановка от окръжния съд както е по обвинителния акт и това би било съществено процесуално нарушение, ако правно релевантните факти не са изведени след надлежен анализ на съвкупността от доказателства, което обаче в случая е сторено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Всъщност, подобна е ситуацията при провеждане на диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 вр.чл.371, т.2 от НПК, като и при нея съдът възприема признатите от подсъдимия факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но без да събира доказателства за тях, като също е длъжен да направи собствен анализ на събраните на досъдебното производство доказателствени материали. В случая следва да се направи забележката, че първоинстанционният съд е следвало със собствени изразни средства да изложи приетата за установена фактическа обстановка при осъществяване на инкриминираното деяние, както и да даде отговор на всеки относим към предмета на доказване по делото довод на страните. Тук е мястото да се посочи, че както при предявяване на обвиненията на досъдебното производство, така и в обвинителния акт са посочени достатъчно ясно фактическите обстоятелства, въз основа на които тримата подсъдими са обвинени и по които те са се защитавали, поради което е неоснователно оплакването за несъответствие с изискванията на чл.246 от НПК. Още по-малко може да се твърди за допуснато „абсолютно нарушаване” на процесуалните правила от първостепенния съд, който не бил разяснил „правата на подсъдимите лица” (без да е уточнено какви), при активното участие на защитниците им преди започване и при самото провеждане на съдебните заседания и в двете съдебни инстанции. Не е налице и противоречие между словесното и цифрово очертаване на обвиненията на тримата подсъдими съобразно уточнената им роля в задружната престъпна деятелност. Упреквайки съда в предоверяване на „колебливите” обяснения на подс.М., защитниците на жалбоподателите пропускат да коментират поредицата от доказателства, разкриващи причините за възникване на идеята и очертаващи хронологията на подготовката и механизма на осъществяване на трите опита за физическото премахване на св.А.. Именно паричните задължения на подс.В. и подс.Т. към него, свързано с настояването му те да бъдат уредени, са ги мотивирали да изберат този път за разрешаването им, а за привличането на подс.М. са се възползвали от финансовите му затруднения и младежко лекомислие. Нелогичността на първоначалните му признания, лесно оборими от събраните към онзи момент данни от разследването, е наложило св.К.К. да продължи с оперативните си беседи с него за достигане до онези, подкрепени и от откритите въз основа на тях веществени доказателства и с основание приети от съдилищата за истинни. Въз основа на експертните заключения на приобщените СМЕ, на балистичните експертизи, от огледа на оръжията, намерените при огледа на местопроизшествието следи, на проектила, изваден от главата на пострадалия, на свидетелските показания на М.Т., Н.Г., Ив.Г., Л.Р., И.А., Ст.С., К.С., Ст.М., Т.М., М.Й. съдът е извел хронологията на трите инцидента, предизвикани с цел създаване на условия, последният довел успешно до прострелването на пострадалия в главата с малокалибрен куршум, а не със сачма от ловен патрон, с какъвто се настоява от защитниците да е била снаряжена носената от подс.М. рязана ловна пушка. Последното обосновано е отхвърлено както от данните за силата на звука от изстрела, така и за липсата на други поражения от снопа сачми при стрелба с такъв боеприпас. Свързано с данните за носените от всеки от двамата подсъдими М. и В. оръжия, съдът е достигнал до верния извод за физическия извършител на прострелването на св.А. в лицето на последния, изоставяйки тезата това да е бил и М. и възприемайки го само за помагач. Напълно ненужно е било ползване от окръжния съд на данни от интернет за двата вида боеприпаси (малокалибрен патрон кал.22 и ловен патрон 11/0) при категоричното и убедително защитено при разпита му заключение на експерта Хр.Ж.. В същото време, съдът е проверил и психическата годност на подс.М. и подс.В. да извършат трите опита в изпълнение на взетото и с подс.Т. решение да убият св.А., като и последният е останал неуспешен по независещи от волята им причини. Неоснователно е оплакването, че съдът се е задоволил само с анализа на обслужващите обвинението доказателства и че е постановил съдебния си акт по предположения. Както при извеждане на правно релевантните факти, така и при отговора на възраженията на защитниците на жалбоподателите съдът е коментирал подробно всяка една от поднесените му тези на защитата им и аргументирано е отхвърлил твърденията на двамата подсъдими В. и Т., проверявайки ги при съпоставката им с останалите доказателства и доказателствени средства, включително комуникациите помежду им в нощта на прострелването и последващото деянието тяхно поведение. Неоснователно едва пред касационната инстанция се навеждат доводи за неправилно проведени от окръжния съд очни ставки между подсъдими и свидетели или че те не били „изброени” сред анализираните доказателствени способи, след като те не са довели до положителен процесуален резултат за отстраняване на наложилите ги противоречия между изложените от лицата твърдения. Липсват сочените от защитника адв.Ч. нарушения на процесуални правила, както и не може да се направят следващите се според него изводи за предубеденост на състава на съда. Въззивният съд е проследил във времето придобиването и държането на оръжията (след преработването на въздушните пушка и пистолет в огнестрелни) и боеприпасите от всеки един от тримата подсъдими и е прецизирал периодите на незаконното им поведение. Неоснователно е настояването на защитата на подс.Т. да се възприеме тезата им преправянето на тези оръжия да е станало с цел „стрелба по чакали”, освен че е незаконно (преправянето), няма как да се обясни и с намирането им впоследствие зарити във външната тоалетна в имота на св.Л.Р.. Връзката им с опита за убийството на пострадалия А. несъмнено е изяснена не само от обясненията на подс.М., но и от показанията на св.Н.Г. и св.Ив.Г., като след срещата с последния св.Г. върнал на подс.Т. неуспешно преработения въздушен пистолет в присъствието на подс.В.. Прието е, че този пистолет не е ползван при опита за покушение, но впоследствие, предаден на подс.М., според дадените му указания е намерен зарит заедно с използваната от подс.В. пушка на посоченото място. ВКС намира, че доказателственият анализ на двете инстанции е съобразен с процесуалните изисквания по формиране на вътрешното им убеждение относно фактите от кръга на чл.102 от НПК, няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства, като съдът е дал дължимия се отговор на всички наведени от страните доводи и възражения, поради което в пълнота е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Поради това няма опора в изложените от него мотиви, включително и към присъдата на първата инстанция, оплакването за наличие на пристрастие и предубеденост у първоинстанционния съдебен състав при водене на съдебното следствие и при оценката на доказателствената съвкупност, както и неоснователно отказани доказателствени искания за проверка на обясненията на двамата жалбоподатели В. и Т.. Отхвърлянето им и от въззивната инстанция, чийто акт е подложен на касационна проверка, е станало на база на съдържателни съображения, изведени от надлежно събрани и проверени доказателства, поради което не са допуснати твърдяните в касационните жалби и допълнението към тях процесуални нарушения, оттам не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд, още по-малко, при така очертаната фактическа рамка, за оневиняване на жалбоподателите от настоящата инстанция. Няма развити в жалбите съдържателни доводи, извън такива против възприетия общ умисъл у тримата подсъдими за убийството на св.А. с разпределение на ролите помежду им, за неправилно приложение на правото от апелативния съд. Спирайки се на възраженията във всяка една от въззивните жалби, той е изложил законосъобразни съображения за наличието на обективните и субективни елементи (включително по-тежко квалифициращите опита за убийство) от състава на двете престъпления, в които същите са били обвинени и съответно осъдени, като е отграничил периодите на осъществяване на престъпленията по чл.339, ал.1 от НК и в тази част е изменил проверената от него присъда. Пространно съдът се е спрял върху обосноваване изводите си за наличие на предумисъл и користна цел у тримата подсъдими за извършване на опита за убийство, като се е опрял не само на обясненията на подс.М., но и като ги е анализирал съвместно със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Добрите отношения между пострадалия и подс.Т. не само не го оневиняват, а завишават обществената опасност на замисленото съвместно с подс.В. деяние, към извършването на което е бил привлечен и подс.М.. Неоснователно се възразява, че за изясняване ролята на подс.Т. е следвало да има ВДС от приложени СРС, каквито към онзи момент няма как да бъдат предвидени и съответно законово приложени. ВКС приема, че при правилно изведените фактически обстоятелства е приложен законът, който е следвало да се приложи и не е налице касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК за корекция на проверявания съдебен акт. Неоснователни са и оплакванията на двамата жалбоподатели Т. и В. за явна несправедливост на наложените им поотделно и за съвкупността от престъпления наказания. Отчетени са от въззивния съд всички налични и относими към обема на дължимата им се санкция обстоятелства, като отговорността на подсъдимите М. и Т. е била съществено смекчена с преминаване значително под законовия минимум на предвиденото в чл.116, ал.1 от НК наказание с приложението на разпоредбата на чл.58, б.”б” вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед качеството им на помагачи и подбудител на прекия извършител подс.В. и степента им на участие в задружната престъпна деятелност. Няма основание за по-голямо снизхождение към подс.Т. на фона и на приятелските му отношения с пострадалия А., комуто са били причинени сериозни и опасни до края на живота му телесни увреждания. Правилно е отказано намаляването на размера на наказанието на подс.В., който не само е прекият извършител на това тежко престъпление, но има активна роля по привличане в общата престъпна дейност на подс.М.. Отчетени са миналите му осъждания и лоши характеристични данни. На тази основа правилно въззивният съд се е съгласил с отмерения от окръжния съд размер на наказанието му за съвкупността от извършените престъпления. И ВКС не намира основание за намаляване на този размер. Не е налице явно несъответствие между обществената опасност на деянията и личната му такава и основание за корекция на въззивното решение на основание чл.348, ал.5, т.1 вр.ал.1, т.3 от НПК в тази му част. Няма наведени каквито и да е оплаквания срещу гражданско-осъдителната част на въззивното решение, поради което ВКС не дължи излагане на съображения по основателността и обема на ангажираната гражданска отговорност на тримата подсъдими. Касационните жалби, като неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 198 от 25.11.2014 г., постановено по ВНОХД № 182/2014 г. от Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :