3 Р Е Ш Е Н И Е № 189 Гр. С., 02.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 юни през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1072/09 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Р. Х. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2373/07 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК по значимия за спора и за точното прилагане на закона процесуален въпрос: допустими ли са св. показания за установяване на твърдяното от ищеца – като трето за договора лице, съглашение на ответниците по чл.152 от ЗЗД при изложени доводи, че със събирането и обсъждането им се заобикаля забраната на чл.133, ал.1,б.”в” и чл.134 от ГПК, отм. за установяване на договори над определена стойност и за разкриване на симулация на договора от страните по него. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба В. В. я оспорва като неоснователна. Ответниците Д. и К. С. не изразяват становище по жалбата. ВКС на РБ, трето г.о., като разгледа жалбата, намира следното: С влязлата в сила част от въззивното решение е отхвърлен искът на В. В. срещу К. и Д. С. и Р. Х. с пр. осн. чл.135, ал.1 от ЗЗД – за признаване относителната спрямо ищеца недействителност на сключения с нот. акт №136/19.05.05 г. между първите двама ответници като продавачи и третия като купувач договор за продажба на апартамент №28, в [населено място], на [улица]. Прието е, че ищецът няма качеството кредитор на ответниците С. по сключения с тях, като обещатели предварителен договор за продажба на апартамента от 22.02.02 г., тъй като този договор, тълкуван във връзка с нотариално изповяданата на същата дата продажба на имота от В. В. на ответниците С. представлява забранена уговорка за обратно изкупуване на имота – чл.209 от ЗЗД, нищожен е и не поражда права и задължения за страните. С обжалваната част от решението е уважен предявеният от В. В. срещу тримата ответници иск по чл.26, ал.1, вр. с чл.152 от ЗЗД – продажбата на апартамента между ответниците с нот. акт №136/19.05.05 г. е призната за нищожна, като сключена в изпълнение на недопустима предварителна уговорка за удовлетворяване по различен от предвидения в закона начин на кредитора – физ. лице, предоставил паричен заем на ответниците С. за изплащане на техен дълг към О.. За установяване на вътрешните отношения между страните по договора за продажба, вкл. заемните такива, са събрани и обсъдени св. показания. По въпроса, по който е допуснато обжалването – забраната за установяване със св. показания по чл.133 и чл.134 от ГПК/ според изрично посоченото в чл.133, ал.2 и чл.134, ал.2, накрая/ е за страните по договора. Те участват в договарянето и могат да се снабдят с даващите по –голяма сигурност за истинността и съдържанието на волята им писмени доказателства, които законът изисква. Третите за договора лица принципно нямат такава възможност и затова за тях процесуалната забрана не важи. Третите за договора лица, обаче, могат да искат установяване нищожността на договора само доколкото имат интерес от това; интересът им е конкретен и произтича от възможността да осъществят претендирани собствени права върху предмета на договора. В този смисъл е трайната практика на ВКС – Р №240 по гр.д. №1582/69 г. на първо г.о., Р №3315/96 г. по гр.д. №4106/95 г. на четвърто г.о., Р №299/12 г. по гр.д. №1331/10 г. на второ г.о., Р №551/11 г. по гр.д. №359/09 г. на трето г.о., Р №133/11 г. по т.д. 17/11 г. на първо т.о. и др. В случая твърдяното от ищеца качество и респ. права на кредитор спрямо продавачите по договора, скл. с нот. акт №136/05 г. С. са отречени с влязлата в сила част от решението на ГС за отхвърляне на иска с пр. осн. чл.135 от ЗЗД. Други права върху имота ищецът не твърди. Приетото в мотивите на въззивното решение – че договорът за прехвърляне на апартамента от В. В. на С., скл. с нот. акт №26/ 22.02.02 г. е нищожен като част от забранената уговорка за изкупуване по чл.209 от ЗЗД, също не сочи на интерес на ищеца от търсеното установяване. Ако ищецът е останал собственик, той може да се защити с иск за ревандикация срещу последващите приобретатели на имота; сключеният между първите и последващите приобретатели на имота договор за продажбата му е непротивопоставим на собственика, поради което той няма конкретен интерес да установи нищожността на този договор. В. решение по иска с пр. осн. чл.26, ал.1, вр.с чл.152 от ЗЗД е недопустимо, поради липса на правен интерес на ищеца от търсеното установяване. То следва да бъде обезсилено и да се постанови прекратяване на производството по иска. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №2373/07 г. от 13.03.09 г. в частта, с която е уважен искът на В. Л. В. срещу Д. Г. М. /С./ , К. К. С. и Р. К. Х. с пр. осн. чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД, като е признат за нищожен сключеният между ответниците с нот. акт №136/19.05.2005 г. договор за продажба на ап.28, на [улица], вх.Б в [населено място] и прекратява производството по иска. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: