Ключови фрази
Делба * увеличаване на наследство * наследство * подобрения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София, 20.06.2017 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 05.04.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при участието на секретаря ТЕОДОРА ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2619/2016 година
Производството е по член 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2981/21.04.2016г.,подадена от Б. Х. Б.,чрез пълномощника й адвокат П. К.,против решение №58/09.03.2016г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№12/2016г. по описа на същия съд.
С определение №493 от 22.12.2016г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му,с която осъжда Б. Х. Б. да заплати на П. В. К. сумата от 581,11 лева,на В. П. В.-2 324,44 лева и на Х. П. В.-2 324,44 лева,представляващи остойностеното в пари увеличение на наследството,на основание член 12,ал.2 ЗН,както и да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд сумата 209,20 лева държавна такса,по уважената претенция по член 12,ал.2 ЗН.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в тази му обжалвана част е неправилно и необосновано,като се иска неговата отмяна в тази част. Изложени са доводи,че с обжалваното въззивно решение,в тази му част съдът е осъдил Б. Х. да заплати целия размер на направените подобрения в имота в размер на 5230 лева,без да съобрази притежаваните от страните идеални части,включващи и нейната наследствена част от имота в размер на Ѕ идеална част.В тази връзка,касаторът се позовава на задължителна практика на ВКС-решение по гр.д.№237/2009г. по описа на ВКС,ІІІго.
С решаващите си мотиви по отношение заявената претенция по член 12,ал.2 ЗН от съделителите П. К.,В. П. и Х. П.,съдът след анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до извода,че същата е основателна и доказана, след като е установено, че наследството е увеличено в резултат на труд и средства, вложени от наследниците в наследственото имущество, има конкретен израз и е било налице към момента на откриване на наследството,като за размера на увеличението е от значение наследникът не колко труд и средства е изразходил, а с колко е увеличено наследственото имущество, съобразявайки неговата стойност по време на извършване на делбата /Решение №70 от 26.03.2010г. на ВКС по гр.д.№304/2009г. на ІІ г.о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/,като съдебно-техническата експертиза е оценила, че в с извършените подобрения стойността на наследственото имущество се е увеличило с 5 230.00 лева,при което положение, с оглед размера на дяловете на съделителите -ответници следва да се присъдят съответно на П. К.. – 581.11 лева и на съделителите В. П. и Х. П. по 2 324.44 лева.
По въпроса,по който е допуснато касационно обжалване:
С определение № 493 от 22.12.2016г.,постановено по делото,касационно обжалване е допуснато на основание член 280,ал.1т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: при извършени подобрения,приживе на наследодателя от един сънаследник,спомогнали да се увеличи наследството и търсене на основание член 12,ал.2 ЗН,да се пресметне в негова полза-до какъв размер отговаря другия сънаследник-за цялата стойност на извършените подобрения или само до размера на стойността на своята наследствена част.
Съгласно възприетото със задължителната практика на ВКС/ решение по гр.д.№237/2009г- на ВКС,ІІІго,решение по гр.д.№3243/2008г.,ІІІго-постановени по реда на член 290 ГПК/,искът по сметки е от категорията на облигационните вземания между сънаследниците,които могат да бъдат разгледани във втората фаза на делбата,и затова,когато наследникът има материален принос в увеличаване на наследството и при предпоставки,че не е възнаграден по друг начин,той може да иска в делбата това увеличение да се пресметне в негова полза.При заявена претенция по сметки, във връзка с искане за присъждане на парично обезщетение, с правно основание член 12,ал.2 ЗН, според правопораждащият фактически състав на тази разпоредба сънаследник,който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи неговото наследство,но не е бил възнаграден за това, може да иска неговият принос да бъде признат в делбеното производство и да бъде възмезден от останалите сънаследници,съобразно правата на всеки от тях.
По основателността на касационната жалба:
С оглед даденото разрешение на правния въпрос въззивното решение в обжалваната му част,относно размера на присъденото обезщетение с правно основание член 12,ал.2 ЗН,като е осъдил съделителката Б. Б.,настоящ касатор,да заплати целия размер на направените подобрения в имота,без да съобрази същия с размера на нейните права, е неправилно.
С влязло в сила решение №534 от 09.12.2014г. по гр.д.№1246/2014г. по описа на Ловешки районен съд,VІгр.с.,е допуснато извършването на съдебна делба между Б. Х. Б.,П. В. К.,В. П. В. и Х. П. В.,на останалите им в наследство от техните наследодатели Х. Банков Х.-поч.03.04.2005г. и Г. М. Х.-поч.04.05.2014г.,на описаните в решението недвижими имоти,при квоти:за Б. Х. Б.- 9/18 идеални части,за П. В. К.- 1/18 идеална част,за В. П. В.-4/18 идеални части и за Х. П. В.-4/18 идеални части.
С въззивното решение,в частта му,с която е уважена заявената от ответниците П. В. К.,В. П. В. и Х. П. В.,претенция по сметки по реда на член 346 ГПК, във връзка с член 12,ал.2 ЗН, за увеличаване на дела на всеки от сънаследниците,съдът е приел,съобразно данните по съдебно-техническата експертиза,че с извършените подобрения стойността на имуществото се е увеличила с 5 230 лева,при което с оглед размера на наследствените дялове на сънаследниците е осъдил съделителката Б. Б. да заплати тази сума изцяло,съответно на съделителя П. К.-581,11 лева,и на съделителите В. П. и Х. П. по 2 324,44 лева за всеки от тях,съответно да заплати държавна такса в размер на 209,20 лева.
Тези изводи на въззивния съд досежно така определения размер на обезщетението са неправилни.С оглед депозираното пред първоинстанционния съд заключение на вещото лице инж.Е. М./лист 74 и сл. от делото/, стойността на наследственото имущество,вследствие на извършените подобрения, се е увеличила с 5 230 лева.При това положение съделителката Б. Б.,по заявената претенция по чл.346 ГПК,във връзка с член 12,ал.2 ГПК,следва да възмезди признатият на тези съделители принос,съобразно притежаваните от нея права,признати й с влязлото в законна сила решение в делбеното производство,а именно в размер на 19/18 идеални части.Следователно,при така признатите права на последната ,тя ще следва да заплати съответно на П. В. К. сумата от 290,56 лева,на В. П. В. сумата от 1 162,22 лева и на Х. П. В. сумата от 1 162,22 лева,или общо в размер на 2 615 лева.
Ето защо,въззивното решение в тази му част следва да бъде отменено и касационният съд се произнесе по същество по така заявената претенция.
С оглед изхода на делото на Б. Х. Б. следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски по делото,в размер на 734,60 лева,съгласно приложения списък по член 80 ГПК.

Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №58/09.03.2016г. на Ловешки окръжен съд,постановено по в.гр.д.№12/2016г. по описа на съда,в частта му с която е уважена претенцията ,предявена от П. В. К.,В. П. В. и Х. П. В.,с правно основание член 12,ал.2 ЗН, срещу Б. Х. Б.,за разликата относно дължимата сума: на П. В. К. от 290,56 лева до присъдения размер от 581,11 лева,на В. П. В. от 1 162,22 лева до присъдения размер от 2 324,44 лева и на Х. П. В. от 1 162,22 лева до присъдения размер от 2 234,44 лева,както и в частта за държавната такса по уважената претенция в размер на 209,20 лева,и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ претенцията по член 346 ГПК,във връзка с член 12,ал.2 ГПК,предявена от П. В. К.,В. П. В. и Х. П. В. срещу Б. Х. Б.,за осъждането й да заплати: на П. В. К. сумата над 290,56 лева/двеста и деветдесет лева и 56 ст./ до размера от 581,11 лева,на В. П. В. за сумата над 1162,22 лева/хиляда сто шестдесет и два лева и 11 ст./ до размера от 2 324,44 лева,и на Х. П. В. за сумата над 1162,22 лева/хиляда сто шестдесет и два лева и 22 ст./ до размера от 2 324,44 лева,представляващи остойностеното в пари увеличение на наследството.
ОСЪЖДА Б. Х. Б. да заплати по сметка на ВКС сумата от 104,60 лева/сто и четири лева и 60 ст./, държавна такса по уважената претенцията с правно основание член 12,ал.2 ЗН.
ОСЪЖДА П. В. К.,В. П. В. и Х. П. В. да заплатят на Б. Х. Б. сумата от 734,60 лева/седемстотин и тридесет и четири лева и 60 ст./ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: