О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 34
[населено място], 27.01.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 388 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение № 11 990/15.09.2020 г. по в. т. д. № 5353/2019 г. на Апелативен съд София, с което е обезсилено решение № 995/30.05.2019 г. по т. д. № 2226/2018 г. на Софийски градски съд по повод конституиране на Министерство на икономиката като трето лице помагач и е потвърдено решението на СГС в останалата му част.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че е налице отменителното основание по чл. 281, т. 2 ГПК по отношение частта на решението, с която е обезсилено първоинстанционното такова, и отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК по отношение на останалата част от въззивното решение. Навеждат се доводи, че въззивният съд е постановил решението си в обезсилващата му част при липса на жалба, поради което от своя страна то е недопустимо. Заявява се становище, че на основание чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите, последната се явява процесуален субституент на Министерство на икономиката във връзка с правомощията му на изпълнителна агенция. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с казуална практика на ВКС – основание по чл. 280 ал. 1, т. 1, предл. II ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :

1. „Налице ли е правен интерес по смисъла на чл. 218 и чл. 219 ГПК и съответно допустимо ли е встъпването или привличането като трето лице на носителя на правото на иск в съдебното производство, инициирано от процесуалния му субституент, като се съобразява спецификата на установителния иск по чл. 422 ГПК и законоустановените правомощия както на субституента, така и на носителя на правото на иск?“

2. „На основание общите правила по чл. 147 и чл. 235, ал. 3 ГПК ищецът, предявил иск с правно основание чл. 422 ГПК, следва ли да посочи всички основания – факти и обстоятелства, от които счита, че произтича вземането му, предмет на исковото производство, или предметът на делото е строго определен от акта по чл. 417 ГПК, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение?“

3. „По смисъла на т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва ли да разгледа наведените с исковата молба основания на иска по чл. 422 ГПК, или правораздавателният орган е обвързан да разгледа единствено посочените факти и обстоятелства както в исковата молба, така и в извънсъдебното изпълнително основание по чл. 417 ГПК, въпреки възможността на длъжника за бланкетно възражение по чл. 414 ГПК?“

Приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК е обосновано с отклонение от разрешенията, дадени в определение № 280/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 284/2009 г. на II ТО, определение № 468/30.12.2008 г. по ч. гр. д. № 2222/2008 г. на V ГО, решение № 11 990/15.09.2020 г. по т. д. № 5353/2019 г. на Апелативен съд София, решение № 454/03.06.2010 г. по гр. д. № 195/2010 г. на IV ГО, решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на I ТО, решение № 128/23.10.2012 г. по т. д. № 561/2011 г. на II ТО на ВКС, както и т. 9 от ТР от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Наред с това се сочи основание и за директен достъп до касация в приложение на чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК – очевидна неправилност поради драстично нарушение на процесуални правила.

От касатора е формулирано искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол и обезсилено в частта, с която се обезсилва първоинстанционното решение, а в останалата част – отменено. Претендира се присъждане на разноски.

От Министерство на икономиката е постъпило становище в подкрена на подадената касационна жалба.

От ответника по касация „АСИ Къмпани“ ООД е депозиран отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище по същество, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено като на ответника се присъдят разноски за настоящата инстанция

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство е предявен от НАП срещу „АСИ Къмпани“ ООД иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване наличието на вземания с източник акт за частно държавно вземане № 38/08.03.2011 г., въз основа който в полза на НАП е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 33 581/2012 г. на СРС. В първоинстанционното производството като трето лице помагач е било конституирано Министерство на икономиката.

С въззивното решение е прието, че атакуваното първоинстанционно решение е недопустимо в частта, постановена по отношение на подпомагаща страна в лицето на Министерство на икономиката. Тази недопустимост е изведена от обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за НАП частните държавни вземания на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на договор, се събират от НАП. Налице е процесуална субституция от вида суброгация, според която процесуалният субституент на държавата НАП има самостоятелно право на иск в качеството си на главна, типична страна в процеса. Носител на заявеното за установяване имуществено право е държавата. При действащата правна уредба за НАП е необосновимо наличието на правен интерес от привличането на друг държавен орган. Отделно, в мотивите на решението е посочено, че предявеният иск е установителен, поради което за ищеца няма как да възникне регресно право спрямо привлечената страна.

В останалата част от мотивите въззивната инстанция е разгледала основателността на предявения иск, като е акцентирала върху очертания от ищеца негов предмет, а именно - установяване съществуването на оспорено вземане, индивидуализирано в акт за частно държавно вземане № 38/08.03.2011 г., за връщане на предварително заплатени по договор за безвъзмездна финансова помощ № BG2004/016.711.11.04/ESC/G/GSC-1-097 средства на посочените в акта основания. А те са, че закупените от бенефициера на финансовата помощ „АСИ Къмпани“ ООД осем актива са заведени с дата септември 2008 г., приемо – предавателният протокол за същите активи е съставен през месец октомври 2008 г., а фактурата за тяхното закупуване е от месец ноември същата година, което според ищеца е недопустимо. След като е описал събрания по делото доказателствен материал, съставът на Апелативен съд София е приел предявената искова претенция за неоснователна като неподкрепена от този доказателствен материал. Извел е заключение, че не е налице недопустимост на разходите, според уговореното в чл. 14.6 от раздел „Финансови разпоредби“ на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Сред изискванията за допустимост на разходите е те да са необходими за проекта, което е счел за безспорно по делото. Друго изискване е те да са извършени, осчетоводени и документално обосновани в рамките на срока на проекта, който изтича на 30.11.2008 г., което също е установил, че е налице, тъй като има съставени първични документи – договор, фактури и одобрение от Министерство на икономиката и енергетиката съгласно уведомление № В1/0-1/97/17/19.09.2008 г. Решаващият състав е направил извод, че не е налице недопустим разход, съответно не е възникнало право за извършване на корекция и вземане срещу ответното дружество бенефициер. Възприел е мотивите на първоинстанционния съд, които са в същия смисъл.

За неоснователно решаващият състав е приел оплакването на НАП срещу изводите на СГС, че предявеният по чл. 422 ГПК иск следва да се основава само на посочените в заявлението по чл. 417 ГПК основания, както и това, че в първоинстанционното решение не са съобразени настъпилите след предявяване на иска нови факти, съответно неправилно е приложена разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Фактическите твърдения относно подизпълнителския договор между „АСИ Къмпани“ ООД и „Елнет България“ АД, сключен в нарушение на договора за безвъзмездна финансова помощ поради договорени с него артикули - акумулаторен винтоверт и пистолет за боядисване, които имат сертификат от Малайзия и Швейцария, е счел за ирелевантни, тъй като същите не са послужили за издаване на акта за частно държавно вземане. Относно твърдяното нарушение на чл. 16.1. от Общите условия въззивният съд е изложил мотиви за настъпила по отношение на него преклузия, тъй като твърдението е направено едва във въззивната жалба. Същите съображения е изложил и по отношение на твърденията за съществуващо подозрение, че е извършена измама при доставката на портативна СNC фреза Auto Grav AG Vz, съставяне на документи с невярно съдържание и предаване на машината на 13.01.2009 г., т. е. след срока за изпълнение на договора. Изводите на въззивния състав за неоснователност на предявения иск не са били разколебани и от представеното в последното по делото заседание пред първостепенния съд решение по гр. д. № 42 891/2015 г. на СРС.

Не са налице твърдените от касатора основания нито за директен, нито за факултативен достъп до касационен контрол на въззивното решение.

На първо място, следва да бъде посочено, че въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК произтичат от некоректното твърдение на касатора, че може да се постави знак за равенство между фактите, които служат като основание на един иск, т. е. тези, от които произтича заявеното за защита чрез иска материално право, и фактите, които са от значение за разрешаване на заявения пред съда граждански спор и имат правопораждащо, правопроменящо, правоизключващо значение за заявеното за защита чрез иска материално право. Фактите от втората група могат да дадат основание на съда да приеме например, че заявено от ищеца неудовлетворено парично притезание е падежирано, или пък е погасено чрез плащане от ответника или погасено по давност и т. н. Тези именно факти могат да бъдат установявани до приключване на устните състезания пред съответната инстанция, разглеждаща спора по същество, при спазване на процесуалните правила относно преклузиите, и тях именно съдът следва да установи и прецени преди постановяване на решението си, за което го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК. Фактите, които са поставени от ищеца в основанието на иска, следва да са заявени в исковата молба и могат да се променят единствено при наличие на условията по чл. 214, ал. 1 ГПК.

На второ място, е необходимо да се отбележи, че при разглеждане на спора по същество въззивната инстанция е зачела задължителните разяснения, дадени с т. 9, т. 11б на ТР № 3/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и предвиденото в чл. 422 ал. 1 ГПК, че искът за установяване на вземането се счита предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, т. е. заявлението е онзи писмен документ, който обективира волята на заявителя/ищеца относно обстоятелството кои са фактите, от които произтича заявеното за защита право. В хода на исковия процес следва да се установи дали това право наистина съществува и може да бъде принудително реализирано срещу ответника. В производството по чл. 422 ГПК не могат да бъдат навеждани допълнителни факти с твърдения, че те са правопораждащи и стоят в основанието на иска, съответно да се предприема изменение на вече предявения иск. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез
предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В своята съвкупност въпросите, касаещи попълване на делото с фактически твърдения, всъщност целят да установят правилността на изложените от въззивния съд мотиви, а не извеждат конкретни процесуалноправни проблеми, които да са били разрешени от въззивната инстанция в отклонение от посочената от касатора практика.

При проверка правилността на постановеното от Апелативен съд София решение настоящата инстанция не констатира прилагане на несъществуващ или отменен закон, или на правна норма в нейния обратен смисъл, нито драстично нарушение на основополагащи гражданския исков процес начала, или правила на логиката. Ето защо, и сочният критерий по чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК, осигуряващ директен достъп до касация, не се явява удовлетворен.

При тези изводи безпредметно се явява обсъждането на твърдяната частична недопустимост на въззивното решение, касаеща участието на третото лице помагач, тъй като тя няма да рефлектира върху изхода на делото по отношение на главните страни, съответно върху обвързаността на третото лице от мотивите на решението, доколкото то е изцяло отхвърлително.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1, предл. II ГПК, чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, постановено от Софийски градски съд.

При изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, предвид заявеното от ответника по касация искане, следва да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски в доказания им размер от 1 500 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 11 990/15.09.2020 г. по в. т. д. № 5353/2019 г. на Апелативен съд София.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „АСИ Къмпани“ ООД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 500 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.