Р Е Ш Е Н И Е № 89 [населено място] , 24,09,2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА при секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1885/2013 год.,за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ Г. и син – П. Г. „ против решение № 1795 / 08.11.2012 год. по т.д. 839 / 2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав, с което е отменено решение от 06.03.2009 год. ,постановено по гр.д.№ 2189/2006 год. на Софийски градски съд , ТК, VІ – 2 състав, при допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 1228 / 26.05.2009 год. по същото дело , като вместо това са отхвърлени предявените от касатора против ЗД [фирма] частични искове с правно основание чл.399 ал.2 ТЗ /отм./, за заплащане на застрахователно обезщетение,за увредено или напълно погинало,при възникнал на 31.10.2005 год. пожар, имущество – собственост на ищеца , съответно 15 хил. лева за вреди на производствена сграда / частичен иск при пълен размер на вземането 95 хил. лева / и 85 хил. лева за погинали авточасти и сервизно оборудване / при пълен размер на вземането 290 хил. лева /, на основание сключен между страните застрахователен договор от 27.04.2005 год..Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл.116 ал.1 ГПК / отм./ и чл.188 ал.3 ГПК /отм./ - с оглед решаващия извод за отхвърляне на исковете , поради неустановена активна материалноправна легитимация на ищеца , като наведените пред въззивната инстанция факти - за осъществено в хода на въззивното производство оттегляне от застрахования на уговорката за изплащане застрахователното обезщетение в полза на трето лице / [фирма] / и кумулативно изходящото от последното изявление,че няма да се ползва от уговорката в застрахователния договор да е ползвател на застрахователното обезщетение - въззивният съд е счел относими към недопустимо във въззивната инстанция изменение на основанието на иска, поради което и ирелевантни.С този си извод,според касатора,въззивният съд не е изпълнил дадените от предходната касационна инстанция по т.д.№ 837 / 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС указания по приложението на материалния /чл.22 ал.1 ЗЗД / и процесуалния закон / чл.188 ал.3 ГПК отм. /, в нарушение на чл. 294 ал.1 ГПК. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл.188 ал.1 ГПК отм./,предпоставило извода за липса на материалноправна легитимация в противоречие с материалния закон ,се сочи и неразглеждането на довода на ищеца за приложение разпоредбата на чл.199а КЗ,предвид придаденото й от законодателя обратно действие / пар.142 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ - ДВ бр. 97 от 2007 год./. Касаторът счита,че формалното удостоверяване на право в полза на кредитор в застрахователната полица не предпоставя директен извод за изключване материално право на застрахования да получи застрахователното обезщетение, вкл. позовавайки се на чл.154 ЗЗД. Ответната страна - ЗД [фирма] – оспорва касационната жалба,поддържайки изводите на въззивния съд за въвеждането на основано на чл.22 ЗЗД право, легитимиращо ищеца, като относимо към изменение основанието на иска, което е недопустимо да бъде направено едва при второто разглеждане на делото във въззивна инстанция.Оспорва довода за наличие на задължителни указания на предходната касационна инстанция по приложението на материалния закон,тъй като обхватът на извършената от нея проверка е бил ограничен до наличието на съществено нарушение на принципа за равенство на страните и конкретно - за предоставима на всяка от тях равна възможност за защита спрямо правоизключващо / каквото е квалифицирано възражението на ответника, основано на наличната в застрахователния договор клауза в полза на трето лице / възражение, въведено в процеса. С определение № 50 / 28.01.2014 год. касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос : Съставлява ли изменение на основанието на иска въвеждането на нови факти,твърдени като относими към възникването и изискуемостта на вземането на ищеца, ако същите биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо?.Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното решение в отговор на така поставения въпрос с решение, постановено по реда на чл.290 ГПК - № 196 / 12.07.2011 год. по гр.д.№ 1724 / 2009 год. на ВКС , ІV г.о.. По правния въпрос: В реш.№ 196 / 12.070.2011 год. на ІV г.о. на ВКС е прието , че настъпили в хода на процеса факти имат значение за спорното вземане, когато обуславят възникването,изискуемостта и погасяването му.Това са факти,които биха се преклудирали от силата на пресъдено нещо на постановеното решение и затова въвеждането им в процеса от ищеца не е изменение на иска по основание.Ако новонастъпил факт не би се преклудирал от силата на пресъдено нещо, съдът може да го вземе предвид само при изменение на иска по основание.Така в конкретния казус е прието,че съдът не взема предвид фактите, обосноваващи ексцес при обезщетение за вреди от деликт,ако в такъв случай би се стигнало до недопустимо изменение на иска ,както по основание, така и по петитум / вземането за обезщетение от ексцес е различно от първоначално предявеното /. Видно е от даденото разрешение,изводимо от самия процесуален закон,че когато фактът е от значение за спорното право,такова каквото е индивидуализирано с основанието и петитума на иска,съответно от значение за възникването и съществуването на спорното право / не и погасяването му, което е относимо към предмета на защитата на ответника /, той подлежи на въвеждане и доказване в процеса, на основание чл.188 ал.3 ГПК/ отм./, съответно чл.235 ал.3 ГПК,вкл. във въззивна инстанция – чл.205 ГПК / отм./, съответно чл.266 ал.2 ГПК.В противен случай възможността за позоваване на същия факт,в обосноваване на същото спорно право, за нуждите на нов исков процес, се преклудира от силата на пресъдено нещо,формираща се към момента на приключване на устните състезания по делото. Когато фактът е от значение за право,различно от индивидуализираното с основанието и петитума на исковата молба,въвеждането му в процеса е единствено чрез изменение на основанието на иска . По основателността на касационната жалба : Ищецът се е легитимирал като носител на материалното право на застрахователно обезщетение,на основание застрахователен договор, съдържащ изрична клауза в полза на трето лице – право да получи застрахователното обезщетение за [фирма], като в исковата молба не е заявил обстоятелства за отпадане правото на третото лице . При първоначалното въззивно разглеждане на спора, след уважаване на исковете от първоинстанционния съд , едва в писмената защита по делото, ответникът е противопоставил възражение за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца да претендира застрахователното обезщетение, изхождайки от клаузата в полза на [фирма].Считайки възражението основателно, без да отмени хода по същество и предостави на ищцовата страна право на становище и защита,вкл. с представяне на доказателства за това,въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и отхвърлил исковете.С реш. № 219 / 14.02.2012 год. по т.д.№ 837 / 2010 год. , предвид това му съществено нарушение на принципа за осигуряване равенство на страните в процеса / чл.4 ал.2 ГПК отм./ , състав на ІІ т.о. на ВКС е отменил въззивното решение и върнал делото за ново произнасяне от въззивния съд , с указване , че следва да бъдат съобразени и възникнали в хода на производството факти, релевантни за материалноправната легитимация на ищеца и конкретно по твърдението му,ако би се доказало,че правата на банката като трето ползващо се лице са отпаднали. В мотивите на касационното решение е посочено , че съдът следва да има предвид,че съгласно чл.22 ал.1 ЗЗД,задължение на застрахователя към застрахования ще възникне, ако последният отмени уговорката в полза на третото лице / бенефициера /, преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея,както и ако самият бенефициер се откаже от уговорката в негова полза,като при имуществена застраховка застрахованият може да посочи нов бенефициер или сам да получи застрахователното обезщетение.В съответствие с тези мотиви и при новото въззивно разглеждане на спора са предприети кумулативно и двете действия - изявление на ползвателя,че няма да се ползва от уговорката,кумулирано с изявление на самия обещател,че оттегля същата. Тези обстоятелства,обаче,респ.кореспондиращите им правни последици и изобщо твърдението на ищеца,че третото ползващо се лице няма изискуемо задължение към него, тъй като сключеният договор за кредит е изцяло погасен към 07.10.2007 год. , въззивният съд е приел за промяна в обстоятелствената част на иска, водеща до промяна на основанието му,недопустимо във въззивна инстанция .Поради притежавано от трето лице към момента на застрахователното събитие право да получи застрахователното обезщетение - [фирма],съдът е отхвърлил исковете,поради недоказана активна материално - правна легитимация. Видно от указанията на предходната касационна инстанция , обстоятелствата за отпаднало право на третото ползващо се лице да получи застрахователното обезщетение са счетени като относими към материалното право на ищеца, така както е индивидуализирано с основанието и петитума в исковата молба.Затова и съдът е указал уточняване на причината за отпадането му, с посочване на релевантните за това обстоятелства.Това становище се споделя и от настоящия касационен състав . На основание сключения застрахователен договор, с клауза в полза на трето лице да получи застрахователното обезщетение, ищецът би могъл да се легитимира като носител на същото това право само в една единствена хипотеза - на отпаднало действие на тази клауза.Същият няма почиваща на застрахователния договор, с това му съдържание, друга, различна материалноправна легитимация на носител на правото на застрахователно обезщетение.Затова и основанието за отпадане правото на третото ползващо се лице не е последващо заявим факт, относим към различно правно основание на иска,а факт от значение за индивидуализацията на спорното право, незаявен с исковата молба,но необходим за установяване произхода на правото на ищеца.Обстоятелството,че този относим към материалноправната легитимация факт не е съществувал към исковата молба,а възникнал последващо в хода на производството, не е основание за отказ от въвеждането му в процеса, след като обосновава твърдяната ,а в случая и единствената възможна материалноправна легитимация на ищеца за претендиране на застрахователно обезщетение и същият би се преклудирал, т.е. заявяването му в обосноваване на същото материално право в нов исков процес би било недопустимо. Следователно,изявлението на ищеца конкретизиращо основанието за отпадане правото на третото ползващо се от договора лице да получи застрахователното обезщетение,е следвало да бъде съобразено и изследвано,с произнасяне по същество на предявения иск, вкл. въз основа на новопредставени доказателства по установяването му.Решението на въззивния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствено правило – неправилно позоваване на чл.116 ал.1 ГПК / отм./ , като основание за отказ да се разгледат въведените от ищеца факти,относими към индивидуализацията на претендираното право на застрахователно обезщетение,респ. доказателствата за същите / чл.188 ал.3 ГПК отм. / ,както и в нарушение на чл. 294 ал.1 пр. второ ГПК . Като краен резултат от преждепосоченото нарушение решението е неправилно,поради следното: Ищецът се е позовал на отказ на [фирма] да се ползва от клаузата в застрахователния договор,кумулативно и на оттеглянето й от своя страна, но във всички случаи предвид факта на погасен към [фирма] кредит към 07.10.2007 год., обезпечен с договорна ипотека върху сградата – обект на застрахователния договор, увредена при пожар.Основанието за уговаряне изплащане на застрахователно обезщетение в полза на [фирма] е обезпечаване изпълнението на изискуемо задължение на уговарящия - ищец по договор за кредит, сключен с [фирма].Основанието на уговорката в полза на трето лице / бенефициера / е част от фактическия състав на договора между уговарящия и обещателя.Оттеглянето на уговорката , както и отказът на бенефициера от нея са допустими при наличие на основание на същата .Затова и изявленията в настоящото производство - за оттегляне на уговорката, респ. за отказ от същата – не са с правните последици на такива по смисъла на чл.22 ал.1 ЗЗД. С отпадане на основанието на уговорката – пълно изпълнение на задълженията на ищеца по договора за кредит и отпадане предмета на обезпечението – с волеизявленията на уговарящия и бенефициера,достигнали до обещателя,е заявена взаимната непротиворечива воля за прекратяването й за в бъдеще, като кумулативно е предявено искането за изплащане застрахователно обезщетение в полза на обещателя,в качеството на застрахован, чийто застрахователен интерес не е отпаднал с отпадането на основанието на уговорката в полза на третото лице. Аналогично - чл.154 ЗЗД , макар неотносим към настоящата хипотеза ,а приложим без наличие на застрахователен договор,сключен в полза на трето лице - ипотекарен кредитор ,обезпечен с договорна ипотека върху застрахованото имущество. Несъстоятелно е позоваването на чл.199а КЗ с оглед действието по време на правната норма, съгласно пар.142 ал.2 вр. с ал.1 ПЗР на ЗИД КЗ / ДВ бр. 97 от 23.11.2007г./,предвиждащ прилагането му само за заварени към влизане в сила на изменението застрахователни договори, какъвто не е процесния,изтекъл на 27.04.2006 год..Отделно от това, разпоредбата на чл.199а КЗ касае застрахователен договор в полза на кредитор по който самият кредитор се явява застраховащ имуществено или неимуществено благо на своя длъжник,в качеството на застрахован, каквато не е настоящата хипотеза. С оглед извода за отпаднало право на бенефициента [фирма] да получи застрахователното обезщетение по договора,на основание чл.295 ГПК,като втора касационна инстанция, настоящият състав следва да разгледа спора по същество. Няма спор между страните относно настъпването на застрахователното събитие – пожар и качеството му на покрит със сключения договор застрахователен риск.Ответникът оспорва предявените искове със следните възражения : 1/ Към датата на настъпване застрахователното събитие застрахователният договор е бил прекратен, предвид уговорка в Общите условия според която и при неплащане на която и да е последваща първата застрахователна вноска, договорът следва да се счита прекратен по взаимно съгласие от 00,00 часа на деня , следващ датата на падежа на съответната вноска.Така ответникът твърди,че ищецът не е заплатил настъпила с падеж 27.10.2005 год. застрахователна вноска,изплащайки я в деня на самото застрахователно събитие.Следователно и от 00.00 часа на 28.10.2005 год. застрахователният договор е прекратен, при настъпило застрахователно събитие на 31.10.2005 година. 2/ Не се дължи застрахователно обезщетение, на основание чл.9.5 вр. с чл.100.1 от ОУ, тъй като застрахованият обект „ Автосалон – монтаж и демонтаж на гуми „ се е експлоатирал в нарушение на императивна забрана по ЗУТ , преди да е въведен в експлоатация , съгласно чл.178 ал.1 ЗУТ и от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Съгласно чл.100.1 ОУ застрахователят отказва заплащане на застрахователно обезщетение във всички случаи когато е налице едно или повече от общите изключения по раздел ІV на ОУ или едно или повече от специалните изключения, посочени в отделните клаузи по застрахователното покритие.В чл.9.5 от Общите изключения по застраховка „ Застраховане на имущества на ЮЛ, еднолични търговци и организации „ , застраховката не покрива щети на сгради , които не са готови за използване по предназначение и на намиращо се в тях движимо имущество.Негодността за използване по предназначение,извън обективната липса на акт по реда на чл.178 ал.1 ЗУТ, се обосновава на липсата на довършителна варопясъчна мазилка над прокараната електроинсталация по вътрешните стени на сградата, наличието на каквато,по мнение на ответника,би изключила развитието на пожар,независимо от възникналото възпламеняване на електрически кабел.Последното се твърди и като нарушение на строителните правила и норми - основание за отказ по чл.8.6 ОУ.Същото основание / чл.8.6 вр. с чл.10.2 ОУ / се сочи в обосноваване отказ за заплащане на застрахователно обезщетение предвид наличието на дървени конструкции в помещението за склад,способствали развитието на пожара, което е в противоречие с изискванията на Наредба № 2/1987 год. за противопожарните строителнотехнически норми. 3/ Не се дължи застрахователно обезщетение, на основание чл.10.3 вр. с чл.100.1 от ОУ, тъй като застрахователното събитие е „причинено от неправилна експлоатация и / или при експлоатация в нарушение на утвърдени технологии и стандарти „. Този довод е основан на твърдението на ответника за действителната причина на пожара – поставянето на контакт извън утвърдената схема на електрическата инсталация, от който се твърди провокирано възпламеняването на електрическия кабел .Позовава се на установеното място на възникване на пожара – в непосредствена близост до такъв нерегламентиран с техническия проект контакт, съответно от разклонение на същия,вкл. предвид използване на приспособен , нестандартен електрически уред.4/ Съгласно т.4.10 от клауза „А” /пожар/ на приложимите ОУ , застрахователно обезщетение не се дължи , тъй като щетите са причинени от небрежност на застрахования след настъпване на застрахователното събитие.Такава небрежност се твърди в непредприето своевременно от застрахования,ефикасно поведение за ограничаване последиците на пожара,чрез използване противопожарните средства в обекта. 5/ Недоказаност на размера на иска за застрахователно обезщетение за увредено движимо имущество / авточасти и сервизно оборудване /, вкл. предвид липса на доказателства, че движимите вещи са собственост на ищеца и изобщо, че са се намирали в застрахования обект към момента на пожара .6/ В случай на приемане за основателни предявените искове, от размера на застрахователното обезщетение следва да се приспадне стойността на повреденото, негодно за последваща употреба след ремонт имущество - авточасти и оборудване, определена съобразно оценката им като вторични суровини. По всеки от така релевираните възражения на ответника,настоящият състав намира следното : 1/ Застрахователното правоотношение в случая е подчинено на режима на ТЗ , глава ХХVІІ, действаща към момента на сключване на застрахователния договор. В решение № 1058 / 24.01.2007 год. по т.д..№ 628 / 2006 год. на ІІ т.о. на ВКС по реда на ГПК / отм./, както и в решения постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 77 / 08.07.2009 год. по т.д.№ 2 / 2009 год. на І т.о. ВКС и реш.№ 134 / 29.06.2010 год. по т.д.№ 999 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС бе прието, че уговорена в специалните условия клауза за автоматично прекратяване на застрахователния договор при неплащане на текуща разсрочена вноска на застрахователна премия противоречи на императивната разпоредба на чл. 387 ал.3 / отм. / на ТЗ.Уговорката за недължимост на писмено предупреждение до застрахования или неизпращането му при спазване срок не по-кратък от 15 дни е недействителна / чл.26 ал.1 ЗЗД / и на основание чл.26 ал.4 ЗЗД се замества от повелителната норма на чл.387 ал.3 /отм./ ТЗ. Няма изпратено от застрахователя писмено предупреждение до застрахования предвид неизплатена на падежа – 27.10.2005 год. поредна разсрочена вноска от застрахователна премия . 2/ Процесният застрахован обект е строеж „ пета категория „ по ЗУТ .Съгласно чл. 178 ал.1 ЗУТ не се разрешава ползване на строежи или части от тях преди да се въведат в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ . Съгласно чл.177 ал.3 ЗУТ / в съответната й редакция – ДВ бр.65 от 2003 год. / строежи пета категория се въвеждат в експлоатация чрез регистрационен режим .Пълномощникът на ищеца е декларирал стартирана регистрационна процедура, като е представен единствено съставен по реда на чл.176 ЗУТ акт за установяване годността за приемане на строежа,който е основанието за окончателния доклад на лицето по чл. 168 ал.6 ЗУТ,изискуем при заявяване регистрацията на обекта за експлоатация. Установява се / експертиза на вещо лице Ст.Я. /, че инвестиционният проект предвижда изпълнението на осветителната инсталация под мазилка и в PVC тръби над окачен таван. В заключението на вещо лице Ат М. е посочено , че наличието на дървени конструкции в закрито помещение за склад е в нарушение на Наредба 2 за противопожарните строително технически норми, както и че недовършването на преградната стена между двете складови помещения обективно е позволило преминаването на пожара от едното в другото. Видно от застрахователния договор, обаче, застрахователят е извършил обстоен оглед на обекта, респ. нему е известно наличието на неизпълнени довършителни работи – вяропясъчна мазилка по вътрешни стени - и на дървени конструкции в складовата част,вкл. липсата на доизградена преградна стена между двете складови помещения,все обективно видими и преценими спрямо размера на риска обстоятелства .Не се установява същите да са предмет на последващо инициираната частична промяна на обекта. Няма и позоваване на застрахователя на право основано на чл.386 вр. с чл. 384-385 /отм./ ТЗ – новонастъпили обстоятелства,съществено увеличаващи риска.Следователно фактическото състояние на обекта е съобразено при определяне обхвата на застрахователния риск, от който безспорно зависят и размера на застрахователната премия и времето на действие на сключения договор.Не е уговорено сключването му под отлагателно условие – довършването на обекта.Изискванията на ЗУТ не са изрично възпроизведени в ОУ като приложими в отношенията между застрахован и застраховател за определяне времедействието на договора. Следователно и със сключването на договора , при обективно достигнали до знанието на застрахователя данни относно степента на завършеност и използването му по предназначение в същата тази степен на завършеност, клаузите на т.8.6 и т.9.5 от ОУ следва да се считат приложими само по отношение на бъдещи промени в състоянието на обекта , вкл. при осъществявани последващи ремонт и поддръжка, довели до нарушение на строително-технически правила и норми, до проявили се след сключването на договора строителни недостатъци,увеличаващи застрахователния риск,за които застрахователят не е могъл да бъде в известност към сключването на договора, както и препятстващи нормалното използване на застрахования обект по предназначение.Във всички случаи недостатъците в техническото изпълнение на застрахования обект следва да са били съзнателно неточно обявени или премълчани, за да съставляват основание за незаплащане на застрахователно обезщетение / което при характеристиката им на явни е изключено / и във всички случаи при установяване да са от такова естество,че да са оказали въздействие за настъпване на застрахователното събитие / чл. 384 ал.4 отм. ТЗ /. Преди всичко, обаче, от значение е и в случая липсва субективния елемент,изискуем от закона за отказ за обезщетяване, в съответствие с който следва да се прилагат клаузите на чл.8.6 и чл.9.5 ОУ с това си съдържане ,за да не му противоречат – съзнателно премълчаване или неточно заявяване на обстоятелства, попадащи в хипотезиса на двете разпоредби, съществено увеличаващи риска. 3/ От приетите по делото заключения на специализирани експертизи - единична с вещо лице Б. Я. , тройна - на вещи лица Я. , Н. и Р. , както и единични експертизи на вещи лица К. С. и А. С. , безпротиворечиво се установява, че причина за възникналия пожар е късо съединение в електрически проводник .С оглед възраженията на ответника, че пожарът е причинен от монтирането на контакт извън одобрения технически проект, респ. от използването на нестандартен , пригоден и необезопасен електрически уред, вещите лице са заявили само вероятности относно възможността такъв контакт или уред да би способствал възникването на пожар . Липсват обективно установени , извън изготвената експертиза на самия застраховател, данни за наличието на нестандартен , приспособен и необезопасен електрически уред,както и настъпило късо съединение в причинна връзка с използването на такъв уред.Не се установява и причинност на пожара с наличието на контакта, действително намиращ се в близост с възникналото огнище на пожара и непредвиден в техническия проект за електрическата инсталация.Никое от вещите лица, обаче, не е заявило извеждането на такъв контакт като нарушение на законова норма,запретяваща същото /вкл. в заключение на вещо лице Ат.М. изрично /.Всеки контакт,дори изправният, би могъл да бъде потенциална причина за пожар, както и всеки електрически уред , дори с предвидена съответна защита,съобразно мощността си / вещо лице К. С. / .От значение е експлоатацията на контакта,респ. уреда,като по делото не са събрани доказателства установяващи настъпването на късо съединение в електрическия проводник, макар разклонение на поставения извън техническия проект контакт, в причинна връзка с неправилен монтаж или експлоатация на електрическия контакт или в причинна връзка с използването на нестандартен, приспособен уред.Посоченото в огледа на експерта, ползван от застрахователя, не е потвърдено чрез събиране на показанията му като свидетел, макар поради обективна причина или чрез други годни доказателствени средства. Безспорно се установява изпълнението на самата електрическа инсталация в съответствие с противопожарните изисквания ,вкл. след извършената промяна в хода на строителството - становище № 232 / 04.07.2005 год. и експертна справка № 347 / 22.11.2005 год. на ІІІ РСПАБ – П. / стр. 81 по номерацията на първоинстанционното дело / . 4/ Според вещо лице Ат.М., от записаното в констативен акт за приемане годността на строежа може да се направи извод, че обектът е бил снабден с вътрешни противопожарни кранове,което се потвърждава и от свидетелите С. и Н. .Свидетелят Н. няма обективни впечатления от момента на самото застрахователно събитие.Около три дни по-късно, при оглед,установил че съществуващият противопожарен кран не е бил отварян.Свидетелят на ищеца - С. - не противопоставя други обстоятелства .Твърди,че не успял да довърши предприетия опит да ползва противопожарния кран, поради пристигане на противопожарната команда.Същият обаче твърди, че от началото на пожара служители на ищеца,вкл.самият свидетел,са извеждали автомобили от вътрешността на склада – действие също обективно намаляващо щетите ,в съответствие със задължението на застрахования по чл. 389 ал.2 /отм./ ТЗ. По делото не са налице доказателства от които да би се установило,че с оглед ситуацията по възникването и развитието на пожара,служители на ищцовото дружество са имали обективната възможност да предприемат мерки по потушаването му и до пристигането на противопожарната команда, за да би се приело,че е налице „небрежност” по смисъла на чл.10.4 от Клауза „ А” на Общите условия. Небрежността предполага възможни условия за действие, които субектът не е предприел,неполагайки дължимата грижа.Самият законодател допуска предприетите от застрахования действия по намаляване на щетите да са останали безрезултатни,но при подлежащи на възмездяване разноски по същите, независимо от тяхната безрезултатност.Не случайно законодателят използва термина „необходимата за случая грижа„ / чл.390 ал.2 отм. ТЗ / , която винаги се извежда от конкретните обстоятелства.Събраните в досъдебното производство гласни доказателства са негодни доказателствени средства в настоящия процес. 5/ По начало застраховката може да се сключи и в обезщетяване вреди върху чуждо на застрахования имущество.Определящ е застрахователният интерес,с оглед качеството на застрахования и отношението му към застрахованите вещи, а ответникът не е оспорвал наличието на застрахователен интерес на ищеца. Към датата на сключване на застраховката,макар и без подробен опис , застрахователят е потвърдил наличие на авточасти на застрахователна стойност 300 000 лева. По делото са назначени и следва в съвкупност да се ползват изводите на икономическа и автотехническа експертизи на вещи лица С.Н. и А.М..От електронни счетоводни файлове на дружеството – ищец,поради погиване на значителна част от счетоводната документация на хартиен носител при пожара, вещо лице Н. е проследила обороти по сметка 304 „Стоки” за периода 01.01.2005 год. – 31.10.2005 год. и установила наличности на имущество – авточасти ,в това число изгоряло и бракувано към датата на застрахователното събитие.На базата на регистрационни талони на изкупените бракувани автомобили ,вкл. частично запазени договори за покупко-продажба и въз основа митнически декларации за внос на авточасти ,вещо лице А. М. е установил, че закупените от ищеца леки автомобили предполагат видовете и количествата авточасти , като получени след разпад на тези автомобили,към 31.10.2005 година.Сочи и оглед на увредени авточасти, въз основа на който е дал заключение за видовете и средната им пазарна стойност,съобразно увреждането – 245 426,95 лева.Ответникът не е оспорил нито редовността на счетоводните записвания на ищцовото дружество, нито заключението за установените след оглед увредени авточасти, като не са представени доказателства за различна от процесното застрахователно събитие причина за увреждането на установените при огледа,в държане на ищеца.При обективното съвпадение на фактическите констатации за увредено имущество / авточасти / със счетоводните данни за наличието на такова и на по-висока стойност имущество в обекта на ищеца към 31.10.2005 год., следва да се приеме доказана претърпяна щета в размер на 245 426,95 лева.Ответникът не оспорва оценката на щети върху застрахованата сграда / заключение на вещо лице Ст. Я. / - 55 684 лева. 6/ Липсва основание за прихващане сумата, която погиналите застраховани движими вещи биха имали като вторична суровина,от размера на застрахователното обезщетение.Със заплащането му за пълното погиване на вещта, ищецът се явява изцяло удовлетворен по отношение изгубването й за своя патримониум, получил е заместващата вещта облага. Право на застрахователя е да получи така погиналата вещ,както и да извлече от същата ползи,ако има интерес от това.Последното,обаче,не би могло да се вмени като задължение на застрахования по застрахователното правоотношение,още по-малко при настоящата хипотетична възможност за усвояване на такава полза, да се прихване предварително, а не на действително достигнатата цена,ако изобщо би бил налице пазар за погинали авточасти, като вторична суровина, с оглед спецификата на вещта, което техническата експертиза на вещо лице А.М. не установява. С оглед изхода на спора, следва да бъдат възмездени понесените от ищеца разноски,както следва : за първа инстанция - 4 800 лева и за касационна инстанция, вкл. при предходното разглеждане на делото, в размер на 4 060 лева . Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение, на основание чл. 293 ал.2 вр. с чл. 295 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 1795 / 08.11.2012 год. по т.д. 839 / 2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение , 5 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗД [фирма] , на основание чл. 399 / отм./ ТЗ да заплати на ЕТ „Г. и син – П. Г. „ застрахователно обезщетение на претърпени от застрахователно събитие – пожар,настъпил на 31.10.2005 год. - щети върху застраховано по застрахователна полица № [ЕГН] / 27.04.2005 год. имущество , в размер на 15 000 лева за производствена сграда - Автосервиз и склад за авточасти , находяща се в [населено място], ул. „ К. шосе „ ,м. „ Юртлука „ и 85 000 лева - за авточасти и сервизно оборудване или общата сума от 100 000 лева, ведно със законната лихва върху същата от 18.12.2006 год. до окончателното й заплащане, както и понесените от ЕТ „ Г. и син – П. Г.„ разноски за първа инстанция - в размер на 4 800 лева, както и за двете касационни инстанции - в размер на 4 060 лева . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :