Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. София, 04.04.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в открито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова 2. Велислав Павков при секретаря Теодора Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1243 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Й. В. против решение № 69/ 01.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 13/ 2011 г. от Окръжен съд – Сливен. Постъпил е писмен отговор от ответника по касационната жалба Н. Д., с който се оспорва касационната жалба. Останалите ответници не взимат становище по касационната жалба. Касационното обжалване е допуснато с определение №44/20.01.2012 г. на състава на ВКС. Процесуалноправен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, относно възможността на гражданския съд да възприема експертни заключения, назначени и приети като доказателство по приложени по гражданското дело следствени дела. Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното: Процесуалните действия на съда по назначаване на вещи лица, изслушването им в открито съдебно заседание и приемането на заключенията на вещото лице е регламентирано в разпоредбите на раздел ІV от глава ХІІІ от ГПК /отм./. Вещото лице се определя от съда, който разглежда делото, като съгласно разпоредбата на чл.157 от ГПК /отм./, заключението се подписва от назначеното от съда, който разглежда делото, вещо лице. В открито съдебно заседание, след снемане на самоличността на вещото лице, същото дава обещание пред съда, че ще даде заключение без всякакво пристрастие, под страх от наказателната отговорност, предвидена в НК. Тези разпоредби на процесуалния закон, изключват процесуална възможност заключение, дадено пред друг орган на съдебна власт – орган на досъдебно наказателно производство или прокуратура, да се цени в общия исков процес като експертно заключение, без вещото лице да е определено от съда, без да е спазена процедурата по чл.160 от ГПК /отм./ и заключението да е прието от решаващия делото граждански съд. Процедурата, уредена в процесуалния закон гарантира освен непосредственото възприемане на страните на депозираното заключение на вещото лице, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят същото по предвидения ред. В този смисъл, по отговора на правния въпрос, състава на ВКС споделя становището, прието от ВС с решения №636/1977 г. по гр.д.№ 3017/1976 г. на І г.о. на ВС и №932/1991 г. по гр.№ 699/1991 г. І г.о. на ВС. По касационната жалба, съдът приема следното: С обжалваното решение, съдът е приел, че ищцата не е доказала своето право на собственост върху претендираните родово определени вещи. Съдът е направил този правен извод въз основа на възприетите от него като експертни заключения, изготвени в хода на наказателно производство по приложени наказателни дела. Съдът е формирал правни изводи по отношение на допустимостта съдът да цени експертни заключения, по назначени от друг орган на правораздаване експертизи, като е приел, че е процесуално допустимо тези заключения да бъдат ценени като такива и в друго производство, в случая съдебно, независимо от това, че не са допуснати като доказателство от съда, разглеждащ делото и не са приети от него като експертни заключения. Този извод на съда е възприет при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Цитираното от съда експертно заключение не е прието от съда като такова, дадено от вещо лице, назначено от съда и прието от същия при спазване на разпоредбите на чл.157 и сл. от ГПК /отм./. предвид отговора на правния въпрос, това е процесуално недопустимо. Само на това основание, решението на въззивния съд ще следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съдът е приел също така от фактическа страна, че приложените към наказателното дело договори за аренда са оспорени по съответния процесуален ред от ответниците по делото. Според въззивния съд, това оспорване е извършено процесуално допустимо и валидно в съдебно заседание, проведено на 10.05.2000 г., като в мотивите си съдът е приел, че въпреки, че към този момент доказателствата не са били представени по делото, е допустимо същите да бъдат оспорени. Този извод на съда е незаконосъобразен. В проведеното съдебно заседание на посочената дата – 10.05.2000 година, процесуален представител на един от ответниците – ЗК”Ал.С.”, е заявил, че подписите под договорите за аренда са „фалшифицирани”. На първо място не е уточнено кои са договорите за аренда, тъй като към този момент те не са били представени като писмени доказателства по делото и не са били приобщени към доказателствения материал, за да се направи уточнението от страната, направила това изявление кои точно подписи се оспорват, както и да се даде възможност на другата страна да заяви становище по това оспорване в смисъл, ще се ползува ли от представените от нея писмени доказателства. Договорите за аренда са приети като доказателство по делото, видно от материалите по приложените следствени дела, в открито съдебно заседание, проведено на 25.02.2010 г., като в това съдебно заседание единствено ответникът Л. С. е заявил, че договора за аренда не е подписан от неговата съпруга. Останалите ответници не за оспорили договорите за аренда, като в следващо съдебно заседание, неявилите се страни също не са оспорили договорите за аренда, относно тяхната автентичност. Като е приел, че всички договори за аренда са оспорени по надлежния начин, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Липсва оспорване от страните в съдебното заседание, в което са представени доказателствата, като липсва оспорване по смисъла на чл.154 от ГПК /отм./ и в следващото съдебно заседание, от неявилите в съдебното заседание на 25.02.2010 г. страни. Единствено оспорване е направил Л. С., като по отношение на това оспорване, съдът ще следва да се произнесе, отчитайки доказателствената тежест от оспорването и липсата на законосъобразно приета графологическа експертиза в тази насока, при новото разглеждане на делото. При новото разглеждане на делото, освен по отстраняването на горепосочените процесуални нарушения, съдът ще следва да се произнесе и по значението на представените арендни договори във връзка с правнорелевантните обстоятелства по делото – твърдението на ищцата, че е собственик на засята и прибрана от нея в склад селскостопанска продукция и каква е връзката на арендните договори по отношение на правото на собственост върху тази продукция и съществува ли връзка между това право на собственост и твърденията за наличието на арендни договори, въз основа на които е обработвана земеделска земя по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, респ. стойността на родово заместимата вещ. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 69/ 01.04.2011 г., постановено по гр.д.№ 13/ 2011 г. от Окръжен съд – Сливен. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Сливен, за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: 1. 2.