Р Е Ш Е Н И Е № 439 С о ф и я, 13 ноември 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 о к т о м в р и 2012 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1319/2012 година. Касационното производство е образувано по протест от окръжна прокуратура-Варна и има за предмет въззивна присъда № 66 от 14.06.2012 г, постановена от Варненския окръжен съд по ВНОХД № 631/2012 г., с която е отменена присъда № 206 от 04.04.2012 г на Варненския районен съд по НОХД № 3304/2011 г. и подсъдимият И. А. А. от Варна е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.339, ал.1 от НК. Подаденият касационен протест се позовава на основанията по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на присъдата и ново разглеждане на делото за потвърждаване на осъждането на подсъдимия, както е постановила първата инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по заявените в същия съображения. Защитата на подсъдимия А. от негово име изразява становище за неоснователност на касационния протест. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: Предшестващата въззивна инстанция е оправдала подсъдимия И. А. А. от Варна по възведеното му обвинение по чл. 339, ал.1 от НК, отменяйки осъждането му с присъда № 206/04.04.2012 г. по НОХД № 3304/2011 г. от районен съд-Варна за това, че на 14.12.2007 г. във Варна държал огнестрелно оръжие – видоизменен газов пистолет марка „GRIZZLI MAGNUM”, калибър 9 мм, с фабр.№ 61124 и 6 бр.патрони, кал.9 мм, снарядени със съчми за поразяващо действие, за което му е било наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, отложено за изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в законна сила, като е било разпоредено отнемането им в полза на държавата на основание чл.53, ал.2, б.”а” от НК заради забраната за притежаването им, без съответно разрешително. Окръжният съд, за да постанови оправдаването му, е приел, че установените по делото обстоятелства не изпълват с нужното съдържание състава на престъплението по чл.339, ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. С подадения касационен протест се изразява недоволство от този извод на съда, който не съответствал на материалния закон, както на разпоредбата на чл.339, ал.1 от НК, така и на специалния закон за огнестрелните оръжия и боеприпаси, съобразно и чл.2, ал.2 от НК, както и заради допуснато съществено процесуално нарушение, което накърнило принципите на непосредственост, устност и състезателност в процеса и правото на прокурора да защити тезата си по възведеното обвинение, оборвайки развитите и неогласени, но възприети от въззивния съд доводи на защитата в представената само на съда писмена защита, като по този начин се касират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Настоява се за отмяната на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото на втората инстанция за новото му разглеждане от друг негов състав. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че протестът е подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба, съгласно чл.346, т.2 от НПК и има за предмет нова въззивна присъда, подлежаща на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения : Недоволството на прокурора е двупосочно – от превратното тълкуване на изводите на балистичните експертизи, очертаващо основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и от приетата несъставомерност на деянието ( а не на „възведеното му престъпление”, както е приел окръжният съд) както от обективна, така и от субективна страна – касирано основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. И то е основателно, доколкото, от една страна, е допуснат неправилен, превратен и частичен прочит на заключенията на вещите лица и разясненията, дадени от тях в съдебното следствие, а от друга, неправилно се тълкува и прилага специалният закон за оръжията и боеприпасите, определящ част от диспозицията на нормата на чл.339, ал.1 от НК. Доколкото за правилното приложение на правото е от значение законосъобразното извличане на фактите, на първо място следва да се разгледат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на съда. Неоснователно е възражението на прокурора, че при постановяване на оправдателната присъда е допуснато такова нарушение в разрез с принципа за непосредственост, устност и състезателност в ущърб на обвинителя. Защитата на подс.А. е депозирала на 15.05.2012 г. „чрез варненски районен съд ...... допълнителни доводи” в подкрепа на въззивната им жалба, които са приложени на л.7-11 от ВНОХД № 631/2012 г. на окръжен съд-Варна, а в съдебното заседание на 14.06.2012 г. те са изложени в съдебните прения. Обстоятелството, че може би прокурорът не се е запознал с тях, не ограничава правото му на защита като обвинител, а и не е вярно, че по този начин е бил лишен от възможността да реагира чрез „реплика”, каквато фактически е изложил след защитата. Не това обаче е същественото в случая. Всъщност, противоречия в изводите на единичните и тройна балистични експертизи няма, освен относно фабричното или ръчно снарядаване на 6-те патрона с бяло пластмасово капаче, под което е установено наличие на сачма, даваща възможност при произвеждане на изстрел да се причинят поражения, характерни за огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях. Че те са иззети при огледа на автомобила на подсъдимия, установени и чрез приобщените по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.1 от НПК свидетелски показания (които изобщо не са обсъдени от съда), не се оспорва извън възражението, че били предадени за изследване 9 патрона, а не само иззетите 8 броя. При предявяването им в края на съдебното следствие пред районния съд подс.А. ги е разпознал, оспорвайки „патрона с жълтото капаче .... каквото не съм закупувал”, а и те са описани и фотографирани в експертните заключения. Неоснователно съдът е отрекъл изводите на експертите, че процесното оръжие е имало муфа (концентратор) и тя липсва, което му придава характеристиката на огнестрелно такова, а не на газов пистолет, каквото е предназначението му от производителя. А кое оръжие следва да се счете за огнестрелно е посочено в специалния закон - чл.4 от ЗКВВОБ (отм.), респ.чл. 4, ал.2 и 3 от сега действащия ЗОБВВПС, преценен от районния съд през призмата на чл.2, ал.2 от НК. Не случайно законодателят в цитираната ал.3 на чл.4 от ЗОБВВПС е допълнил определението в ал.2 за огнестрелно оръжие с „всеки предмет с външен вид на огнестрелно оръжие, който има конструкция и е изработен от материал, позволяващ този предмет да бъде така видоизменен, че да произведе изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, се смята за огнестрелно оръжие”, изоставяйки понятието „технически уреди” в чл.4 от ЗКВВОБ (отм.). Установяването дали дадено оръжие е огнестрелно изисква специални знания и опит и затова се ползват тези на експерти, с чието заключение съдът може да не се съгласи, но само ако се обоснове със закона и житейската логика. В случая съдът се е усъмнил в извода им процесният газов пистолет да е бил произведен като такъв с липсващата сега муфа, за поставянето на която в цевта има нарязана вътрешна резба. Отрекъл е и той да може да се назове огнестрелно оръжие, дори и тя да е била премахната, щом и при наличието й с пистолета могат да се изстрелват твърди тела и по този начин да се поразяват цели. Пропуска се, първо, че газово оръжие може да се ползва само със стандартни газови и шумови патрони или за стартиране на сигнални ракети чрез използване на специална приставка в комплекта му и затова е под регистрационен режим. Обстоятелството, че при използване на нестандартни патрони може да се постигне изстрелване на твърдо тяло (наречено било куршум, сачма, проектил или по друг начин) и при налична муфа, то тогава под разрешителен (разбирай „забранителен”) режим са именно тези боеприпаси, независимо дали са самоделно или фабрично направени. По отношение на оръжията и друг път ВКС е имал основание да посочи, че всяка промяна в конструкцията на оръжие, която води до промяна на предназначението му по начин, който поставя в действие установения със закон разрешителен режим за придобиване, държане, съхранение, използване му и т.н., след като тази промяна е в нарушение на този режим, то следва да се ангажира отговорността на дееца (виж решения : № 1079/08.02.2006 г. по н.д.№ 343/2005 г.-ІІ н.о., № 318/06.10.2008 г. по н.д.№ 317/2008 г.-ІІІ н.о., № 575/31.01.2012 г. по н.д.№ 2746/2011 г.-І н.о. и др.). Без значение за тази отговорност е дали деецът притежава такива боеприпаси за постигане на разрушително въздействие, защото с промяната на предназначението на оръжието то вече попада под разрешителен режим. Никъде експертите не са твърдели, че оръжието е променено в „бойно” и че за да е такова, следва да може да произведе изстрел с „бойни” патрони. Неоснователна е и констатацията, че за почистването му е задължително отвиването на муфата, първо, защото почистването може да е частично, само на патронника, а по-важното, че в приобщеното заключение на вещото лице К. ( протокол № 182/28.03.2011 г.), което не е оспорено от страните, е установено, че той „не е смазан с оръжейна смазка”, а и подс.А. никога не е твърдял, че го е почиствал, обратно, че само го е съхранявал в колата си и нищо повече. По отношение на 6-те открити при огледа в пълнителя на пистолета нестандартни патрони с бяла пластмасова тапа положението е същото. Както за пистолета, така и за тези боеприпаси подс.А. се е позовал на удостоверението, издадено му при закупуване на газовия пистолет през м.ноември 2007 г., като съдът твърде безкритично се е отнесъл към факта на намирането му вече преправен в огнестрелно оръжие само месец след това, зареден с налентовани в пълнителя му и тези шест нестандартни патрона, под шофьорската седалка на автомобила му, който само той ползвал и при установената с влязъл в сила съдебен акт престъпна деятелност към онзи момент, от което съответни изводи е извлякъл първоинстанционният съд. Могло е да се провери дали от съответния магазин е било закупено процесното оръжие, комплектовано ли е било по предназначението му като „газово” и дали са му били продадени такива боеприпаси като намерените в пълнителя 6 бр.нестандартни патрона, за които му е повдигнато обвинение. Превратно са ценени от съда доказателствата и във връзка с извличане на умисъла на подс.А. при осъществяване на инкриминираното деяние. Декларативно е заявено, че доказателства за наличие на пряк умисъл за извършване на деянието липсват, „тъй като не е установено ... да е отвил предпазната муфа, ако такава е имало, с цел да го превърне в огнестрелно”, коментирайки и заверени копия от интернет сайтове за газови пистолети, нямащи нищо общо с процесния, а по отношение на 6-те процесни патрона, тъй като видимо не можело да се установи да са снарядени с твърд проектил, липсвал субективният елемент за осъществяване на престъплението, предмет на обвинението му. В тази насока, а също и за мотива за извършване на деянието, районният съд е коментирал обстоятелства за твърде много „съвпадения” при закупуването на газовия пистолет и боеприпасите за него, последвано от държането им без съответно разрешение, на които прокурорът се е позовал, но подминати без коментар от въззивния съд. С това не може да се приеме, че въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК и е „изчерпал процесуалните способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото”, ако е имал съмнения за пълнотата им. ВКС намира, че въззивният съд е допуснал посочените нарушения на процесуалните правила по установяване на правно релевантните факти по делото, възприемайки противни на утвърдените от първата инстанция, повлияло на правилното приложение на материалния закон, което налага отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг негов състав от стадия на съдебното заседание за отстраняването им. Поради изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 66 от 14.06.2012 г, постановена от Варненския окръжен съд по ВНОХД № 631/2012 г. и ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :