Р Е Ш Е Н И Е № 250 гр. София, 27 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 814 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. А. Б. срещу решение № 200/ 03.04.2014 г. по внохд № 73/2014 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е изменена присъда на Хасковския окръжен съд. В нея са изложени съображения за недоказаност на обвинението за разпространение на марихуана, поради което се иска оправдаване на жалбоподателя. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, намери за установено следното: С присъда № 5/ 30.01.2014 г. по нохд № 657/ 2013 г. Хасковският окръжен съд признал подсъдимия Б. за виновен в това, че: 1. на 23.02.2013 г. без надлежно разрешение продал на А. К. 0.8616 гр. марихуана на стойност 5.17 лв. и на основание чл. 354а ал.1, изр.1, пр.5 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. 2. на 24.02.2013 г., без надлежно разрешение държал с цел разпространение 15.4104 гр. марихуана на стойност 92.46 лв. и на основание чл.354а ал.1 изр.1, пр.4 и чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл.23 от НК определил общо наказание от една година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 от НК за срок от три години. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, Пловдивският апелативен съд изменил присъдата, като преквалифицирал деянието, извършено на 24.02.13 г. в по-леко наказуемото престъпление по чл. 354а ал.3 т.1 от НК и намалил наказанието на 10 месеца лишаване от свобода. Определил общо наказание от една година лишаване от свобода. Потвърдил присъдата в останалата й част. Възраженията на жалбоподателя са мотивирани с доводи, имащи отношение към обосноваността на въззивния съдебен акт. Подс. Б. изразява несъгласие с оценката на доказателствените средства и извода на съда, че той е авторът на престъплението, осъществено на 23.02.2013 г., като в тази връзка твърди, че не са обсъдени показанията на св. И. А.. Оплакванията са неоснователни. При формиране на извода за авторството на деянията, въззивният съд е подложил на анализ и преценка всички събрани пред първата инстанция и при проведеното въззивно съдебно следствие доказателства. Възприел е като последователни и убедителни показанията на св. А. К., в които той описва отношенията си с подсъдимия преди деянието, посочва, че е купувал от него няколко пъти малки количества марихуана и разказва за срещата им на 23.02.2013 г., при която по негово искане Б. му продал марихуана, опакована в алуминиево фолио в две топчета. Съдът е мотивирал решението си за достоверност на тези показания с факта, че се подкрепят от показанията на св. М. М. и Х. П., които при проверката на автомобила на К. са намерили и иззели инкриминираното количество наркотично вещество. Данните в показанията на св. К., че подсъдимият държи марихуаната в лекия си автомобил съдът е възприел като достоверни и защото се потвърждават от протокол за претърсване и изземване, както и от протокола за оглед на веществени доказателства. Върховният касационен съд не констатира процесуални нарушения в дейността на въззивния съд по проверка и оценка на доказателствата, поради което фактическите изводи относно осъщественото деяние на 23.02.2013 г. и авторството на подсъдимия не подлежат на преоценка. Предвид на установените факти, сочещи на продажба на марихуана, съдът правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 354а ал.1 изр.1 пр.5 от НК. Лишено от фактическо основание е твърдението, че съдът е пренебрегнал показанията на св. И. А.. На л.5 от мотивите се съдържа анализ на фактите, установени чрез това доказателствено средство, но те имат отношение към деянието, извършено на 24.02.2013 г. На база показанията на този свидетел и след съпоставянето им с останалите доказателствени източници, въззивният съд е приел за недоказано обвинението за държане с цел разпространение на намерената у Б. марихуана и е преквалифицирал извършеното деяние по чл.354а ал.3 от НК. Не са налице основания за отмяна на решението или за оправдаване на подсъдимия. Водим от гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/ 03.04.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по внохд № 73/2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: