Р Е Ш Е Н И Е № 501 гр. София, 10.12. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети ноември.....….......две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Кр. Колова изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 477 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Р. Д. П. за възобновяване на ВНЧД № 465/2010 г. на Софийски апелативен съд и отмяна на постановеното по него определение № 261/26.07.2010, с което е било изменено определение от 01.07.2010 г. на Софийски окръжен съд по ЧНД № 466/2010 г. за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. В лично изготвеното от осъдения искане и допълнение към него се изтъкват доводи, съотносими към основанието за възобновяване по чл. 425 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че при групирането съдилищата неправилно са отчели размера на наказанието по НОХД № 142/2009 г., което е имало определящо значение за общото и за прилагането на чл. 24 от НК. Приели са, че размерът му е 6 години и 10 месеца без да съобразят, че всъщност това е увеличеното наказание по реда на чл. 24 от НК, което след това допълнително е било увеличено с още 3 години и 5 месеца и впоследствие намалено от апелативния съд на 2 години и 6 месеца. По този начин се е стигнало до прилагане на чл. 24 от НК два пъти. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд. В с. з. пред ВКС съденият лично и чрез служебния си защитник поддържа изложените съображения за възобновяване. Прокурорът от ВКП споделя направените оплаквания и намира искането за възобновяване за основателно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: От материалите е видно, че с присъда № 38/09.10.2009 г., постановена по НОХД № 142/2009 г. Софийският окръжен съд е признал подсъдимия Р. П. в извършването на 2 отделни престъпления, за които му е наложил наказания както следва: по чл. 152 ал. 3, т. 1 и т. 5, вр. ал. 1, т. 2 и 3, вр. чл. 29 и чл. 20 ал. 2 от НК в размер на 2 години и 10 месеца лишаване от свобода и по чл. 199 ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, вр. чл. 29 и чл. 20 ал. 2 от НК в размер на 4 години и 10 месеца. На основание чл. 23 ал. 1 от НК му е определил общо наказание най-тежкото в размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 24 от НК е увеличил с 2 години. След това е групирал по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК наказанието по НОХД № 142/2009 г. (отчетено в размер на 6 години и 10 месеца) с наложените му по НОХД № 251/2008 г., № 584/2008 г.и № 520/2008 г. и му е определил общо такова в размер на 6 години и 10 месеца. Въз основа на предложение на прокурора и във вр. с чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК е поискано последващо ново групиране на наказания, наложени на Р. П. по реда на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. То е било извършено от Окръжен съд – София с определение от 01.07.2010 г. по ЧНД № 466/2010 г. В съгласие с него на осъдения е било определено общо наказание по НОХД № 251/2008 г., № 338/2008 г., № 584/2008 г., № 520/2008 г., № 213/2009 г. и № 142/2009 г., като определящото за съвкупността най-тежко е било наложеното по НОХД № 142/2009 г. – в размер на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода. Впоследствие на основание чл. 24 от НК това наказание е било увеличено с 3 години и 5 месеца. Въз основа на жалба на осъдения и с определение № 261/26.07.2010 г. по ВНЧД № 465/2010 г. Софийският апелативен съд е изменил първоинстанционния съдебен акт само в частта относно размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание, което е намалил от 3 години и 5 месеца на 2 години и 6 месеца и е потвърдил същото в останалата му част. Отразените констатации в определенията на Окръжния и на Апелативния съд, касаещи размера на наложеното наказание по НОХД № 142/2009 г., което е имало определяща роля за налагане на най-тежкото общо наказание при съвкупност от присъди по чл. 25, вр. чл. 23 от НК, са незаконосъобразни. Наказанието по това дело погрешно е отчетено в размер на 6 години и 10 месеца лишаване от свобода. Повече от очевидно е, че по присъдата, постановена по НОХД № 142/2009 г. и при условията на чл. 23 от НК е било определено общо наказание за две престъпления и то е размер на 4 години и 10 месеца лишаване от свобода, след което е бил приложен чл. 24 от НК, довел до увеличаването му с още 2 години. С тази присъда окръжният съд е правил групиране и по чл. 25 от НК, като още тук погрешно е отразил размера на наказанието по НОХД № 142/2009 г. (вместо 4 години и 10 месеца е посочил 6 години и 10 месеца, което всъщност е увеличеното наказание по чл. 24 от НК). Същата грешка обаче е била въпроизведена при последващото групиране по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НК, извършено с определенията на Софийския окръжен съд и впоследствие от Софийския апелативен съд. Известно е, че при всяко последващо групиране приложението на чл. 24 от НК губи своето значение и въпросът за него се преразглежда след определяне на общото наказание, в конкретния казус при условията на чл. 25, вр. чл. 23 от НК. Това не е сторено, като фактически се е стигнало до прилагане на чл. 24 от НК два пъти. Неправилно наказанието по присъдата по НОХД № 142/2009 г. е било възприето в размер на 6 години и 10 месеца при положение, че то е 4 години и 10 месеца, а впоследствие това наказание е било увеличено с 3 години и 5 месеца, от окръжния съд, респ. от апелативния съд – с 2 години с оглед изменителната част на определението му от 26.07.2010 г. Констатираното нарушение не може да бъде отстранено от ВКС, тъй като се изисква коректно фактическо обсъждане на обстоятелствата за размера на наказанието по НОХД № 142/2009 г. и значението му за определяне на общото по реда на чл. 25, вр. 23 от НК, както и за приложението на чл. 24 от НК. Всички тези въпроси могат да бъдат разрешени от Софийския апелативен съд, на когото делото следва да се върне за ново разглеждане от фазата на съдебното заседание. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ВНЧД № 465/2010 г. на Софийския апелативен съд, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение № 261/26.07.2010 г. И ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.