2 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 308 София, 04.07.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател:Маргарита Соколова Членове:Светлана Калинова Гълъбина Генчева като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 959/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 1926/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 1988/2021 г. Варненският окръжен съд е отменил решение № 649/14.06.2021 г. по гр. д. № 10252/2020 г. на Варненския районен съд и вместо това е отхвърлил предявения от К. С. И. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в [населено място], местността „С. Н.“ № 117, представляващ ПИ с идентификатор ...........по кадастралната карта на [населено място], при посочени граници. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца, който иска то да бъде отменено при касационните отменителни основания по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което не е изключено от касационен контрол, и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. От ответника по касация - ответник по иска, е подаден писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска. При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното: Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск за собственост е допустим от гледище на изискването за правен интерес, предвид твърденията, подкрепени с доказателства, че ищецът вероятно се легитимира като собственик на оригинерно основание на процесния имот - придобивна давност, с начало на владението от 2005 г. и съобразно установеното по делото, че ответникът - държавата, му оспорва това право с издадения акт за частна държавна собственост № ........./11.04.2016 г., което препятства възможността ищецът да се снабди с констативен нотариален акт за собственост. Доводите, основани на разпоредбата на пар. 1 от ЗДЗС, според въззивния съд не променят извода за наличие на правен интерес от иска, а имат отношение към съществото на спора, тъй като при отричане на правото на собственост на държавата въпросът за приложението на посочената разпоредба изобщо не стои, защото имотът не би бил в нейния обхват. Въззивният съд посочил, че при отрицателен установителен иск за собственост предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот, като е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право. В случая държавата твърди, че е придобила собствеността въз основа на конфискация и извършена впоследствие съдебна делба. Установено е по делото, че с влязла в сила присъда № 251/11.01.1961 г. по н. о. х. д. № 276/1959 г. е конфискуван в полза на държавата имот - 1/2 ид. ч. от лозе - овощна градина, цялото с площ от 6.8 дка, в местност „Св. Н.“ № 87, в землището на [населено място], с което е създадена съсобственост между държавата и физическите лица, тъй като конфискацията е един от установените в закона способи за придобиване на вещни права от държавата. Установено е също, че с решение от 07.12.1962 г. по гр. д. № 538/1962 г. на Варненския народен съд при извършването на делбата на съсобствените между държавата и С. и С. М. имоти, вкл. и лозе - овощна градина от 6.8 дка, в дял на държавата е поставен имот, представляващ дял първи от вариант трети от заключението на вещото лице - лозе с площ от 2 500 кв. м. При тези данни въззивният съд е посочил, че с влизането в сила на решението по гр. д. № 538/1962 г. на Варненския народен съд държавата се легитимира за собственик на поставения в неин дял имот, представляващ лозе - овощна градина, с площ от 2 500 кв. м. Установено е със заключения на техническа експертиза, че по КП от 1956 г., попълнен с новообособените при делбата имоти, поставеният в дял на държавата имот е с пл. № ..........., като процесният имот с идентификатор ............по КК на [населено място] попада в границите на бившия имот пл. № ........... По делото няма доказателства, от които да се установи, че след придобиването от държавата на собствеността върху имот пл. № ............до настоящия момент този имот е променил собственика си. Въззивният съд е приел, че наведените от ищеца възражения и доводи, че е собственик на имота по давност с начало на владението от 2005 г., което изключва правото на собственост на ответника, са неоснователни. Давността в полза на ищеца е започнала да тече от 2005 г. - в този смисъл са твърденията в исковата молба, както и показанията на свидетелите П. П. и Р. Н., но до предявяването на иска на 24.08.2020 г. не е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен давностен срок предвид наложения мораториум с нормата на пар. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /Обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., посл. доп., бр. 18 от 2020 г./, според която давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31 декември 2022 г. По тези съображения въззивният съд е намерил, че собственик на процесния имот е държавата въз основа на влязлото в сила решение от 07.12.1962 г. по гр. д. № 538/1962 г. на Варненския народен съд. Ищецът не е придобил собствеността на твърдяното от него оригинерно придобивно основание - придобивна давност с начало на владението от 2005 г., което да изключва правото на собственост на държавата. Съдът не е обсъдил въпроса за наличността на предпоставките за приложение на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС /Обн., ДВ, бр. 96/1999 г./ с оглед данните по делото, че към 09.11.1999 г. за процесния имот е действал е ЗРП от 1993 г., според който част от имота е включена в парцел ................. от кв. ............., отреден за жилищно строителство, а друга част е предвидена за обществени и благоустройствени мероприятия на общината, тъй като подобен довод не е навеждан от ищеца, както и поради това, че този въпрос би бил относим и би подлежал на изследване при спор за собственост между държавата и общината. В касационната жалба касаторът е изложил оплакване за недопустимост на въззивното решение по съображения, че с определение от 09.09.2021 г. по к. д. № 16/2021 г. К. съд е допуснал до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на пар. 1, ал. 1 ЗДЗС /Обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., посл. доп., бр. 18 от 2020 г./ и на пар. 2 от ЗР на ЗИЗС /Обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г./, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се е позовал на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК с твърдение, че въззивният съд е допуснал нарушение на ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, което според него е приложимо не само при основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, но и при това по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК; изтъква се противоречие и с ТР № 2/19.11.2014 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: 1. Позоваването в акта за държавна собственост на общо нормативно основание за трансформиране на земята в държавна представлява ли годно придобивно основание; 2. Актовете за държавна собственост имат ли правопораждащо действие по отношение правото на собственост. Поддържа, че поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на II-ро г. о., решение № 271/30.10.2012 г. по гр. д. № 477/2012 г. на II-ро г. о., решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на II-ро г. о., и решение № 269/03.08.2012 г. по гр. д. № 643/2011 г. на I-во г. о. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че окръжният съд е приложил закон, който вероятно ще бъде отменен. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за преценка на основателността на доводите на касатора, свързани с допустимостта на обжалваното решение, предвид данните по делото, че към 22.11.2021 г. - датата на провеждане на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото от въззивния съд, с определение от 09.09.2021 г. К. съд вече е бил допуснал разглеждането по същество на искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на приложим по делото закон - пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от 2020 г./ и на пар. 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността /обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г./. Произнасянето по въпросите, поставени при основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е предопределено от разрешаването на въпроса за допустимостта на обжалваното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1926/21.12.2021 г. по в. гр. д. № 1988/2021 г. на Варненския окръжен съд. Указва на касатора К. С. И. да внесе в едноседмичен срок по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 72.53 /седемдесет и два лв. и 53 ст./ лева и в същия срок да представи доказателства за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната. След изпълнение на указанията делото да се докладва за насрочване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: