О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр. София, 01.08. 2022 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1900 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. срещу решение № 260077 от 8. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 128/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав, с което е потвърдено решение № 20201 от 11. 12. 2020 г. по гр. д. № 273/2019 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу И. К. иск за разликата над сумата от 10 000 евро до сумата от 160 000 евро, внесени в учредено на основание протокол от 1. 04. 2013 г., подписан на 19. 06. 2013 г., и прекратено гражданско дружество, ведно със законната лихва, считано от 13. 11. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е прекратено учредено в [населено място] между Т. Г. Т. и И. К. на основание протокол от 1. 04. 2013 г., подписан на 19. 06. 2013 г., дружество по смисъла на чл. 357 ЗЗД, за постигане на една обща стопанска цел – покупка и продажба на недвижими имоти и закупуване на недвижимо имущество в границите на Република Турция, поради основателни причини, и И. К. е осъден да заплати на ищеца Т. Т. сумата от 10 000 евро, представляваща част от дела на съдружника Т. в учреденото и прекратено дружество, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 13. 11. 2019 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва като противоречащи на нормите на чл. 359 – 361 ЗЗД изводите на въззивния съд, че ищецът и ответникът като съдружници в прекратеното с влязло в сила съдебно решение гражданско дружество имат правото да получат равен дял от имуществото на дружеството, съответно половината от внесените от ищеца 300 000 евро. Излага съображения, че цялата парична вноска, извършена от ищеца, подлежи на връщане, доколкото ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и гражданското дружество не е осъществявало дейност. Позовава се и на допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд, доколкото не е обсъдил всички доводи на касатора въззивник и събраните по делото доказателства и не е изложил мотиви. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Касационният жалбоподател твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните въпроси: „1. От значение ли е за определяне на дела на съдружника, направил парична вноска в гражданско дружество, обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност? Има ли право съдружникът, внесъл парична вноска в гражданско дружество, което не е осъществявало дейност, да получи след прекратяване на дружеството в пълен размер внесената от него сума като дял по чл. 359, ал. 3 ЗЗД? Императивна или диспозитивна е разпоредбата на чл. 359, ал. 2 ЗЗД?; 2. При какви условия внесените пари в гражданско дружество подлежат на разпределяне между съдружниците?; 3. Правилото на чл. 359, ал. 2 ЗЗД изключва ли приложимостта на принципа за недопускане на неоснователно разместване на блага, когато се разпределя по равно между съдружниците сума, внесена от един от тях в гражданското дружество, представляваща единственото имущество на гражданско дружество, без другият съдружник да е изпълнил задължението си за участие и без дружеството да е осъществявало дейност? Има ли право на равен дял от дружественото имущество съдружник, който не е изпълнил поетото от него задължение за участие в дружеството?; 4. Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да се произнесе по спорния предмет, отговаряйки на всички доводи и възражения на страните?“. Въпросите по т. 1 и т. 3 от изложението касаторът въвежда по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като твърди че същите са от значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По отношение на въпросите по т. 2 и т. 4 от изложението касационният жалбоподател се позовава на разрешаването им от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, както следва: въпросът по т. 2 – в противоречие с решения по т. д. № 756/2008 г., ІІ т. о., т. д. № 94/2012 г., ІІ т. о., т. д. № 711/2010 г., І т. о. и гр. д. № 713/1999 г., а въпросът по т. 4 – в противоречие с решения по гр. д. № 59/2011 г., І г. о., т. д. № 465/2014 г., ІІ т. о., т. д. № 3114/2015 г., І т. о., гр. д. № 1776/2016 г. и др.
Назначеният особен представител на ответника И. К. адвокат Х. К. е депозирал писмен отговор на касационната жалба, в който оспорва жалбата и искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че съгласно протокол с посочена дата 1. 04. 2013 г. и ръкописно изписана дата – 19. 06. 2013 г., подписан от страните по делото, на ответника И. К. се възлага да купува и продава недвижими имоти в Турция, като за целта ищецът Т. Т. следва да внесе по банкова сметка, разкрита в банка в Турция, сумата от 500000 евро; съгласно протокола след извършване на търговия в посоченото направление и приспадане на разходите, половината от печалбата остава за ответника К.; периодът на партньорство е определен на една година от датата на постъпването на посочената сума в банковата сметка. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието по делото, въззивният съд е установил, че от банкова сметка на ищеца в „Алианц Банк България“ АД по банкова сметка на ответника в банка „Т. Иш Банкасъ“ А. III., Истанбул са наредени преводи в общ размер от 300 000 евро, както следва: на 15.05.2013 г. - 100 000 евро, на 17.06.2013 г. - 100 000 евро и на 04.07.2013 г. - 100 000 евро; на 05.01.2016 г. по сметката на ищеца в посочената банка е постъпила сума в размер на 78 000 лева /левовата равностойност на 40 000 евро/ с наредител ответника и посочено основание за превода „връщане на пари, получени за строителство“, а на 07.09.2015 г. - сума в размер на 194 853,75 лева /левовата равностойност на 100 000 евро/, с наредител А. К., за когото ищецът сочи, че е в родствена връзка с ответника. Решаващият състав на въззивния съд е констатирал, че ищецът е отправил до ответника чрез нотариус предупреждение № 12203 от 11.07.2017 г. с покана за връщане на сума от 160 000 евро поради липса на изпълнение от страна на ответника, като последният в отговор е оспорил наличието на каквото и да е задължение към ищеца.
Въззивният съд е счел, че с оглед установените факти намеренията на страните са били насочени към създаване на гражданско дружество за осъществяване на обща стопанска цел с обединени усилия. Направил е извод, че гражданското дружество е възникнало, като изпълнението на дейността му е било обусловено от внасяне на определена сума. Като се е позовал на практика на ВКС, е изложил съображения, че различните форми на участие в общата дейност на дружеството не обуславят различно съдържание на правата и задълженията, тъй като съдружниците нямат отделни цели и противоположни интереси в рамките на развиваната обща дейност. Подчертал е, че доколкото първоинстанционното решение в частта му за прекратяване на дружеството по чл. 357 ЗЗД не е обжалвано от страните, съдът е обвързан от това решение.
В обжалваното въззивно решение са изложени мотиви, че внесените в дружеството суми – общо 300 000 евро съгласно чл. 358, ал. 2, изр. първо ЗЗД стават обща собственост на съдружниците, като на основание чл. 359, ал. 3 ЗЗД при прекратяване на дружеството всеки от съдружниците може да иска своя дял от общата съсобственост. Съдът е посочил, че съдружниците не са уговорили какъв е размерът на дяловете им, поради което е споделил извода на първоинстанционния съд, че на всеки от съдружниците при прекратяване на гражданското дружество се полагат по 1/2 от общата собственост или по 150 000 евро, съответно с оглед изплатените на ищеца до завеждане на делото 140 000 евро му се дължи сумата от 10 000 евро.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите по т. 1 - 3 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора могат да бъдат обобщени и уточнени по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1//2009 г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно последиците от прекратяването на гражданско дружество по отношение на направените от съдружниците парични вноски. Този въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. В обжалваното въззивно решение е изразено становище, че внесената в дружество от ищеца парична сума от 300 000 евро е станала обща собственост на съдружниците на основание чл. 358, ал. 2 ЗЗД. Решаващият състав е приел, че с оглед липсата на уговорка между съдружниците дяловете им са равни /359, ал. 2 ЗЗД/, в какъвто смисъл е и клаузата по б. „е“ от договора за гражданско дружество, поради което с оглед прекратяването на дружеството на всеки от съдружниците се полага 1 / 2 от общата собственост или по 150 000 лв. По обобщения въпрос е формирана практика на ВКС, намерила израз в посочените от касатора решение № 78 от 17. 06. 2009 г. по т. д. № 756/2009 г., II т. о., решение № 34 от 6. 03. 2013 г. по т. д. № 94/2012 г., II т. о., решение № 119 от 20. 10. 2011 г. по т. д. № 711/2010 г., І т. о., както и в известното на състава решение № 60166 от 21. 12. 2021 г. по т. д. № 1803/2020 г. , II т. о.. В тази практика се приема, че при договора за гражданско дружество страните не поемат помежду си насрещни права и задължения, както при двустранните договори; при договора за гражданско дружество страните обединяват дейността си за постигане на обща стопанска цел. Общата стопанска цел определя еднаквостта и взаимността на съдържанието на правата и задълженията на съдружниците. Съгласно чл. 358, ал. 2 ЗЗД внесените пари, заместими вещи и вещите, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Разпределяне на паричните средства, внесени за извършване на общата дейност, или придобити в резултат на осъществяването й, може да бъде извършено чрез уреждане на имуществените отношения между съдружниците, след прекратяване на гражданско дружество по реда на чл. 359, ал. 3 ЗЗД и след цялостна рекапитулация на печалбите и загубите от извършената съвместна дейност. Печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял, освен ако в договора не е уговорено друго разпределение /чл. 361, ал. 1 ЗЗД/. За съдружника в гражданско дружество възниква вземане, съобразно дела му и уговореното с договора, за част от разноските, които е направил /чл. 364, ал. 1 ЗЗД/, и вземането му става изискуемо с прекратяване на гражданското дружество.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по уточнения по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос за последиците от прекратяването на гражданско дружество по отношение на направените от съдружниците парични вноски.
По последния въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касатора, който е свързан с доводите му за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд предвид необсъждане на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, настоящият състав ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател Т. Г. Т. следва да внесе държавна такса в размер на 5867, 49 лв.
За участие в откритото съдебно заседание следва да бъдат призовани касаторът Т. Г. Т. и ответника И. К. чрез назначения особен представител адвокат Х. А. К..
Възнаграждението за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. В случая при администриране на делото Пловдивски апелативен съд не е определил възнаграждение за особения представител за касационната инстанция, като с оглед висящността на делото пред ВКС това следва да бъде сторено от този съд. Като съобрази обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя възнаграждение на адвокат Х. К. в размер на 3 698, 74 лв., което следва да бъде внесено от ищеца касатор.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260077 от 8. 06. 2021 г. по в. гр. д. № 128/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
УКАЗВА на касатора Т. Г. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 5867, 49 лв. /пет хиляди осемстотин шестдесет и седем лева и 49 ст./, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за касационното производство по т. д. № 1900/2021 г. на адвокат Х. А. К., назначен за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на И. К., в размер на 3 698, 74 лв. /три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 74 ст./.
ЗАДЪЛЖАВА Т. Г. Т. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на ВКС сумата от 3 698, 74 лв. /три хиляди шестстотин деветдесет и осем лева и 74 ст./.
Препис от настоящото определение да се връчи на касатора.
След представяне на вносния документ за заплатената държавна такса делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |