5 Р Е Ш Е Н И Е № 294 Гр.София, 22 юни 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ТОНЕВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора ДОЛАПЧИЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 664/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С присъда, постановена на 09.05.14 г.от РС-София /СРС/, НО,121 състав, по Н.О.Х.Д.2209/13 г., Ю. С. В. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.159,ал.4,пр.2 вр.ал.2,пр.1 НК и по чл.159, ал.6 НК, като вр.чл.54 НК са му наложени наказания съответно две години лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 лв.за първото престъпление и три месеца лишаване от свобода за второто. На основание чл.23,ал.1 НК е определено едно общо наказание измежду определените такива, а именно лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години и на основание чл.23,ал.3 е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 1 000 лв. Тази присъда е потвърдена с решение № 1322/17.12.14 г., постановено от ГС-София /СГС/, НО, 16 въззивен състав. В предвидения в процесуалния закон шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /17.12.14 г./, на 06.04.15 г.е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство, депозирано от осъдения чрез неговия защитник. Развити са съображения за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивното решение и първоинстанционната присъда и оправдаване на В. за извършено от него престъпление по чл.159,ал.4 вр.ал.2 НК, както и отмяна на приложението на разпоредбите на чл.23,ал.1 и 3 НК. Що се касае до осъждането за извършено престъпление по чл.159,ал.6 НК, предвид претенцията за оправдаване за извършено деяние по чл.159,ал.4 вр.ал.2 НК, се иска да се приложи правилният материален закон- искателят да бъде освободен от наказателна отговорност с прилагане института на чл.78 А НК, като му се определи административно наказание глоба. В съдебно заседание пред ВКС осъденият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа искането с отразените в него доводи. Представителят на ВКП намира, че сезиращият тази инстанция процесуален документ следва да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него възражения, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на претенциите,които могат да бъдат разгледани в процесното производство, върховната съдебна инстанция по наказателни дела се счита задължена да разясни няколко основни проблема. Същите възникват при осмисляне на съдържанието на искането за възобновяване. Първо, в процедурата по възобновяване на едно наказателно производство ВКС остава съд по правото и се произнася единствено в рамките на визираните в чл.348,ал.1 НПК касационни основания. При това, когато има въззивно производство, което е разгледано от втори съд, явяващ се такъв по фактите и правото, именно постановеният от него акт се разглежда най-напред по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. Второ, бидейки съд по правото, ВКС не се занимава с извличане на фактология по престъпната деятелност. Това е задължение на съдилищата по фактите, които преценяват събрания по делото доказателствен материал. Ролята на върховната съдебна инстанция по наказателни дела е, когато бъде сезирана по надлежен ред и с надлежни доводи, да прецени дали съответният съд, чийто акт е предмет на ревизия пред нея, е произвел или е потвърдил процедурни пороци при допускане, събиране, проверка и анализ на доказателствата, откъдето е последвало невярно възприемане на фактологията и незаконосъобразно приложение на материалното право. И ако това е така, той е легитимиран да отмени решението или присъдата /след възобновяване на наказателното производство, когато процедурата е по глава 33 НПК/ и да върне делото за ново разглеждане. Иначе казано, ВКС не се занимава с оплаквания за недостоверност на доказателствените източници, приети от решаващите съдилища. По съществото си това е аргумент за необоснованост и е свързан със суверенната преценка на съдилищата по фактите. А както бе казано, ВКС разглежда оплаквания за негодност от процесуална гледна точка на доказателства, присъединяването на които към ценимата доказателствена маса е рефлектирало върху правилната съдебна преценка по фактите и в тази връзка, върху законосъобразното приложение на материалното право. Точно затова необосноваността не е касационно основание и не подлежи на обсъждане от този съд, при отсъствие на предпоставките за процедура по чл.354, ал.5,изр.2 НПК. Трето, за да пристъпи към директно оправдаване на едно лице, висшата съдебна инстанция по наказателни дела трябва да направи преценка, че при правилен доказателствен подход и съответно изведена въз основа на него фактология, приета от решаващите съдилища за престъпна такава, се установява несъставомерност на деянието, в извършването на което подсъдимият или осъденият е признат за виновен, и в рамките на приетите фактически положения да установи наличие на условията по чл.24,ал.1,т.1 НПК. В този смисъл при производство за възобновяване на наказателното производство, каквото е процесното такова, се тълкува разпоредбата на чл.425,ал.1,т.2,пр.посл.НПК. Собствена на ВКС доказателствена оценка на събраните по делото доказателства, въз основа на която да се изведе липса на престъпна съставомерност, означава вече обсъжданото произнасяне по необоснованост. Четвърто, в контекста на последното казано, трябва да се отбележи, че в искането за възобновяване, както при развиване на оплаквания за нарушение на материалното право с признаване на осъдения за виновен в осъждането му по чл.159,ал.4 вр.ал.2 НПК, така и при описване на допуснатите според защитата съществени процесуални нарушения- касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК- на събрания доказателствен материал, се придава прочит, който е единственият правилен според искателя. Въз основа на него се прави извод за липса на престъпление и се иска оправдаване от ВКС. Затова и при очевидно приета за осъществена фактология по престъпната дейност /обмислянето на субективната страна се съдържа в този извод/ от решаващите съдилища, се иска ВКС да приеме осъждане поради недоказаност, да стигне до различни доказателствени изводи и на тяхна база да възприеме фактически обстоятелства, които не насочват към осъществено от искателя престъпно поведение. Такива изложени в искането за възобновяване обстоятелства няма да бъдат обсъждани, защото ВКС не е легитимиран за това. Годните да бъдат разисквани от тази инстанция възражения, субсумирани под оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност, не навеждат на извод за необходимост от възобновяване на наказателното производство. Най-важният довод, свързан с решението на второинстанционния съд, обосновава неотговаряне на този съдебен акт на разпоредбата на чл.339 НПК, тъй като СГС е възприел аргументацията на СРС, не е направил пълен и самостоятелен анализ на доказателствата и не е отговорил на аргументите, изложени във възивната жалба. Оттук насетне в изключителна степен е изложен собствен разбор на приложените по делото компютърно-технически експертизи, чиито изводи се оспорват по същество. Твърди се освен това, че извън оценъчната дейност на съда са останали дадените от Ю. В. обяснения. ВКС не може да се солидаризира с изтъкнатите доводи. Видно от решението на въззивната инстанция, тя е направила не само пълен и ясен собствен доказателствен анализ, но и при възприетия от нея подход за построяване на съдебния акт, на стр.32 и 33 от второинстанционното производство, е дала отговор на поставените пред нея възражения. Съвсем отделен е въпросът, че искателят и неговата защита не са съгласни с извлечените изводи. Трябва да се отбележи, че действително СГС е възприел констатациите на СРС, но той е втора първа инстанция и контролира вече постановен съдебен акт. При това съображенията на първоначалния решаващ съд са намерени за основателни, доколкото са прецизни и законосъобразно изградени. При оценъчната съдебна дейност не са допуснати нарушения, които да препятстват възприемането на фактологическите изводи за престъпното поведение на осъдения. Обясненията на последния са приети за защитна теза, доколкото в най-голяма степен в тях се прави опит да се „избяга” от субективната страна на престъплението по чл.159, ал.4 вр.ал.2 НК. Тези доказателствени средства са проверени както чрез показанията на свидетеля Б., така и чрез изводите, дадени по компютърно-техническите заключения. Отразена е ясна аргументация защо обясненията са възприети за неправдоподобни. Сериозна атака се отправя към приетата от СРС в съдебно заседание на 07.03.14 г. допълнителна компютърно-техническа експертиза. В искането за възобновяване се твърди, че счетената от вещото лице по нея невъзможност да се направи проверка дали друга компютърна конфигурация няма да тръгне с копие от инкриминирания диск, не отговаря на истината. Това е твърдение, което не само е свързано с оплакване за недостоверност, а следователно-с необоснованост, но и поради формулирания изказ е факт, който подлежи на доказване. Прегледът на процесуалната действителност установява, че в посоченото вече съдебно заседание пред СРС защитата е възразила на приемането на допълнителното заключение, предвид оспорване на цитираното обстоятелство. Липсва обаче мотивирано направено искане за назначаване на повторна експертиза, тъй като изслушаната не е обоснована и възниква съмнение за нейната правилност- чл.153 НПК. Не е поискано допускане и събиране на допълнителни доказателства в тази насока. Съдилищата също не са намерили за необходимо да изследват оспорваните по принцип факти и процесуално издържано са се доверили на експертните заключения. Това е така, предвид безспорната необходимост от специални знания при отговора на обсъжданите въпроси. Разбира се, съдът би могъл да не възприеме изводите по експертизите, но трябва да обясни защо. Затова лансираната от защитата теза, в основата си противопоставяща се на достоверността на обсъжданото доказателствено средство, не само не може да бъде уважена на заявеното в нея основание, но и на плоскостта на процедурен порок, който изключва възприемането на годност на изводите по коментираната експертиза. Точно на базата на компютърните заключения са описани потребителските стъпки за регистриране в интернет-мрежата „eDonkey2000”, която система е организирана на принципа „peer to peer” /точка до точка/. Разяснено е свойството на инсталирания на външен харддиск за искателя програмен продукт „eMule”. Посредством този продукт могат да се свалят файлове от друг неограничен брой потребители и да се разпространяват такива. Процедурно вярно е прието, че компютърната конфигурация е била в работен режим от 21.10.11 г.до 25.10.11 г. Просто казано, инсталираната програма е такава за споделяне и когато съответното компютърно устройство работи, информацията от процесния програмен продукт може да стига до неограничен брой потребители. А конкретният предмет на това споделяне са били свалени от мрежата от В. порнографски материали, за създаването на които са използвани лица, които изглеждат като ненавършили 18 годишна възраст. Друг съществен довод е свързан с оспорване наличието на субективна страна на извършеното престъпление, тъй като подписвайки електронния формуляр на лицензионното споразумение за клиентската програма, искателят не съзнавал, че това е програмен продукт точно за споделяне. Тези аргументи не се повдигат за първи път пред съда. На тях е отговорено, и то процесуално изрядно, на фона на недаване вяра на депозираните от искателя обяснения. Безусловно може да се приеме, че поради високото техническо образование и преподавателски функции в Техническия университет- София, а и предвид младата му възраст и уменията да работи с компютър и с конфигурации за такова устройство, В. е съзнавал, че подписвайки електронното споразумение, той се включва в програма за споделяне и информацията от нея стига до неограничен кръг потребители на мрежата. Разбирайки характера на поведението си, неслучайно е използвал ресурсите на притежавания от него външен харддиск, върху който инсталирал програмния продукт. Предвид възможността за бързо изключване от мрежата на същия и неговото физическо отстраняване, лесно се заличават следите от неправомерна дейност, свързана с използване на интернет-пространството. Предвид казаното, не се споделя позицията, че инстанциите по същество са допуснали нарушение на материалния закон с осъждане на В. за извършено от него престъпление по чл.159,ал.4 вр.ал.2 НК и са приложени разпоредбите на чл.23,ал.1 и 3 НК, предвид наличието и на престъпно деяние по чл.159,ал.6 НК. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д.2209/13 г. по описа на РС-София, НО, 121 състав, В.Н.О.Х.Д.3155/14 г.по описа на ГС-София, НО, 16 въззивен състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/