Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 7   гр. София,  17  май  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети януари................ две хиляди и десета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                ЖАНИНА НАЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Кр. Колова..............…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....….…наказателно дело № 652 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия О. Й. Д. против въззивна присъда № 6/21.10.2009 г. на Сливенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 57/2009 г. С тази присъда Сливенският окръжен съд е отменил присъда № 738/13.10.2008 г. по НОХД № 389/2008 г. на районен съд – Сливен, с която подсъдимият О. Й. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 291 ал. 2 от НК и оправдан по обвинението по чл. 291 ал. 1 от НК. Вместо това е признал подсъдимия за виновен в това, че на 24.08.2004 г., в гр. С., като вещо лице (лицензиран оценител), пред Сливенския окръжен съд по търговско дело № 770/2003 г. писмено съзнателно дал невярно заключение в оценка за справедлива пазарна стойност на „Топлофикация – Сливен” ЕАД (в несъстоятелност), поради което и на основание чл. 291 ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил за срок от 4 години, както и кумулативно наказание лишаване от право да упражнява дейност като вещо лице за срок от 2 години. В касационната жалба единственото изтъкнато основание, поддържано и в с. з. пред ВКС, е за нарушение на материалния закон. Твърди се, че подсъдимият не е бил назначаван, нито призоваван като вещо лице от съда, не е представял изготвената от него оценка пред съд, като съответно и той не е бил предупреждаван за отговорността по чл. 291 от НК, както и никъде не е отразявал, че същата е за нуждите на търг. дело № 770/2003 г. Поради това, от обективна страна, деянието му не е съставомерно по чл. 291 ал. 1 от НК, за което той незаконосъобразно е бил признат за виновен и осъден. Иска се отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по цитираното обвинение. В с. з. пред ВКС подсъдимият и неговия защитник поддържат изложените в жалбата оплаквания и направени искания. Представя се и писмена защита. Прокурорът от ВКП отчита доводите за нарушение по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК за неоснователни. Намира обаче съдебният акт за немотивиран относно субективната страна на престъплението, което е съществено процесуално нарушение, даващо основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Касационната жалба е неоснователна. За да приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 291 ал. 1 от НК Сливенският окръжен съд правилно е приел, че той е имал качеството на вещо лице, съзнателно дало невярно писмено заключение пред съд, в случая по търг. дело № 770/2003 г. При отхвърляне на възраженията на защитата, законосъобразно е отчел, че за съставомерността не се изисква вещото лице да е било назначено, призовано и изслушано от съда, както и съответно предупредено за отговорността по чл. 291 от НК, като е достатъчно то да има съответното качество и заключението му да е предназначено по закон да се ползва в производство пред съд. Без каквото и да е съмнение е било установено, а и по този въпрос не имало съществен спор, че подсъдимият О е бил вписан като вещо лице - икономист в списъка при Софийски градски съд с компетентност на лицензиран оценител на недвижими имоти, права на интелектуална собственост и цели предприятия. Материалите по делото, сред които с основно значение показанията на св. К, разпитана от въззивния съд, недвусмислено са определяли, че на него му е била възложена задача да депозира писмена оценка на имуществото на „Топлофикация – Сливен” ЕАД по ликвидационна стойност, което да стори до 24.08.2009 г. пред Сливенския окръжен съд, пред който се е водело производство по несъстоятелност на ЕАД по търг. дело № 770/2003 г. Писмената оценка действително е представена в указания срок пред този съд по въпросното дело. Подсъдимият е бил добре запознат с характера на съдебното производство, водено по търг. дело № 770/2003 г., образувано по молба на кредитора „Мина Черно море – Бургас” ЕАД, тъй като още в първата фаза - по обявяване на неплатежоспособност на ТЕЦ-а, е участвал в експертиза по този повод. Той е водил и разговор с новоназначения синдик – св. К относно възложената оценка на имуществото по ликвидационна стойност, като за изготвянето й е ползвал материали, които са му били предоставени. Вярно е, че в мотивите си окръжният съд неправилно е формулирал тезата си за знанието на Д. за поставената задача, но прочита на показанията на св. К, към които е било направено съотнасяне, не оставят такова впечатление. Освен това по делото фигурират и други писмени данни (вж. напр. л. 46, т. 8 от сл. дело, както и л. 21 от дневник на синдика – т. 1, търг. д. № 770/03 г.), косвено подкрепящи заявлението й, че тя надлежно го е уведомила, изпращайки му копие от заявлението от 18.08.2004 г. (адресирано до Сливенския окръжен съд по повод възложената задача). Съответно, в обективен план в достатъчна степен е било установено, че оценката е за нуждите на производство по несъстоятелност, което е съдебно такова, както и че същата е била представена пред Сливенския окръжен съд в указания срок – 24.08.2004 г., за да могат кредиторите да се запознаят с нея и ползват за изготвяне на оздравителните си планове. Правилно и с надлежни мотиви, които ВКС не намира за нужно да преповтаря, окръжният съд е констатирал, че заключението е невярно. Въпреки, че задачата му е включвала оценка на имущество по ликвидационна стойност, достатъчно видно е от писменото заключение, че тя е представена като справедлива пазарна стойност (1 494 500 лв.), при това не само в заключителната част. Всъщност, именно с оглед параметрите на обвинението (в което не са визирани нарушения на конкретни правила от наредби или счетоводни стандарти, за да могат да бъдат коментирани) точно в това се изразява неверността. Защото, от една страна, както са заявили и експертите от тройната експертиза пред Сливенския окръжен съд, не всички активи на предприятието като сгради и недвижими имоти, могат да бъдат оценявани по ликвидационен метод, което е било направено от подсъдимия, а от друга – принципно невъзможно е работещо предприятие като ТЕЦ – Сливен ЕАД да има ликвидационна стойност. Още по-малко е възможно тя да се отчита и представя за пазарна, която практически е единствено валидната в производство по несъстоятелност, включително по повод изготвяне на план за оздравяване, предвиждащ продажба (вж. чл. 700 ал. 2 и 3 от ТЗ) . Отделен е въпроса, че назначаваните по делото съдебни експертизи са визирали пазарни стойности многократно надхвърлящи сочената от подсъдимия и за изготвянето им са ползвани комплексни методи, неприложени от него въпреки признатата му компетентност. По повод позицията на представителя на ВКП, независимо, че в мотивите си окръжният съд не е направил констатация за извършване на деянието с пряк умисъл, то с оглед съдържанието им, както и предвид факта, че единствената предвидена хипотеза в чл. 291 ал. 1 от НК е то да е извършено съзнателно (респ. друг умисъл е невъзможен), по който въпрос е изразено становище, ВКС не отчита присъствие на съществено процесуално нарушение, което евентуално да е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Следователно, след като подсъдимият е имал качеството на вещо лице, което писмено е дало заключение пред съд и то е невярно, като е сторил това съзнателно, то както в обективен, така и в субективен план деянието му е съставомерно по текста на чл. 291 ал. 1 от НК, за което той правилно е бил признат за виновен и осъден. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, нито може да се изведе такова по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК, поради което и атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 6/21.10.2009 г. на Сливенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 57/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.         2.