Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * доказателства и доказателствени средства * право на ползване * право на изкупуване от ползвател * свидетелски показания * постройка * възстановяване правото на собственост * земеделски земи * застрояване


3

Р Е Ш Е Н И Е
№ 464/11 г.
С., 27.01.2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева

При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 770/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 692 от 12.07.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 163 от 11.02.2010 г. по в. гр. д. № 2285/2007 г. на Варненския окръжен съд по касационна жалба, подадена от К. А. К., с искане то да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата по касация А. Н. М. счита, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за собственост на земеделска земя, възстановена в полза на ищцата с решение № 236 от 08.07.1994 г. на поземлената комисия [населено място].
Ответникът, сега касатор, е оспорил предпоставките за реституция по ЗСПЗЗ; противопоставил е и възражение за придобиване на имота по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ от Д. Н. Д., който заедно със съпругата си Г. Б. Д. се разпоредил с части от имота в полза на ответника чрез договори за дарение и за покупко-продажба, сключени с н. а. № 58/2005 г. и н. а. № 60/2005 г., и се позовал и на придобивна давност.
С обжалваното решение въззивният съд оставил в сила решение № 1340 от 08.05.2007 г. по гр. д. № 5533/2006 г. на Варненския районен съд, с което касаторът е осъден да предаде на А. Н. М. владението на недвижим имот № 494 по КП на местността “Т.”, [населено място], с площ 629 кв. м.
Въззивният съд приел, че наследодателите на ищцата са били собственици на имота, внесен в ТКЗС и надлежно възстановен с решение на поземлената комисия. Приел също, че макар на праводателите на ответника да е учредено валидно право на ползуване, не е установено по безспорен начин наличието на изискуемите от закона предпоставки за придобиване на собствеността, а именно, че в имота има изградена преди 1991 г. сграда и че цената на земята е заплатена в законоустановените срокове. Възражението на ответника за придобиване на имота по давност е счетено за неоснователно, тъй като праводателите му не са били добросъвестни владелци, поради което и не могат да се позоват на краткия 5-годишен срок, а предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ 10-годишният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС би изтекъл най-рано през м. ноември 2007 г., докато искът е предявен преди това - на 08.08.2006 г.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за доказателствените средства за установяване наличието на сграда в имот, предоставен за ползуване, и времето на построяването й, като предпоставка за придобиване на правото на собственост по реда и при условията на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Действащото законодателство не съдържа разпоредба, която да предвижда, че построяването на сграда в имот, предоставен на ползувател по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, следва да бъде установено само с писмени доказателства. Допустимостта със свидетелски показания да се установяват наличието, времето на построяването и видът на сградата, се приема безпротиворечиво в съдебната практика. Изхождайки от съображенията на въззивния съд, според когото не е доказана тази от предпоставките на закона, свързана с изискването в предоставения за ползуване имот до 01.03.1991 г. да е построена сграда, въпросът се свежда преди всичко до доказателствената сила на свидетелските показания. По правило тя зависи от достоверността на съответното доказателствено средство, т. е. от съответствието между действителността и сведението, което то доставя. Доказателствената сила зависи и от преценката на съда, а не го обвързва задължително, тъй като задължителна за съда е само доказателствената сила официалните свидетелствуващи документи. Оттук следва извод, че за преценката на построеното като сграда в хипотезата на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ са достатъчни и само гласни доказателства, ако същите са достоверни, без да са необходими и писмени доказателства, които косвено да ги подкрепят.
По касационната жалба:
Касаторът счита за неправилни изводите на въззивния съд, че наследодателите на ищцата са били собственици на имота, внесен в ТКЗС и надлежно възстановен с решение на поземлената комисия. Тези оплаквания не могат да бъдат предмет на разглеждане от касационната инстанция, тъй като са направени във връзка с недопустими възражения срещу легитимацията на страна, ползуваща се от влязло в сила решение за възстановяване на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ. С решения на състави на Върховния касационен съд, приети в производства по чл. 290 ГПК, които съставляват задължителна съдебна практика /напр. р. № 426 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 2713/2008 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. /по описа на V-то г. о./, е прието, че при специалната хипотеза на спорове между собственик и ползувател на земеделска земя, последният не може да оспорва материалната занокосъобразност на решението за възстановяване, респективно за признаване на правото на възстановяване на собствеността на бившия собственик или неговите наследници, а следва да установи наличието на предпоставките по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като само в тази хипотеза може да легитимира права върху предоставения за ползуване имот.
С оглед становището по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира следното:
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд посочил, че разпитаните по делото свидетели дават показания за наличие на сграда в имота по исковата молба към 1981 г. с описание, близко до това на вещото лице, но заключението се основава на фактическото положение към настоящия момент. Тази констатация не обосновава приетото от съда, че не е доказано твърдението към 01.03.1991 г. в имота да е имало сграда, предназначена за постоянно или временно обитаване. Обратното, тя налага еднозначния извод, че това, което е било построено към 1981 г., е съществувало в същия вид към релевантния за спора момент - 01.03.1991 г., и съществува и понастоящем. За да може обаче ползувателят да придобие собствеността по реда на пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо сградата да отговаря на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на пар. 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, както това е изяснено в ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС: да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Такава преценка не е извършена от въззивния съд, поради което и настоящият състав на Върховния касационен не може за първи път да се произнесе по този въпрос. Неизяснен е останал и въпросът дали до определения от закона срок ползувателят е заплатил земята на собственика й чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съобразно пазарните цени за съответния район. В тази насока е представено удостоверение, издадено от кметския наместник на кметство „Чайка” - [община], приложено на л. 22 от първоинстанциноното дело, че стойността на земята 45 693 /стари/ лева е заплатена в законоустановения срок. То е оспорено от ищцата /л. 26 от първоинстанциноното дело/, но съдът не е изяснил дали другата страна желае да се ползува от него и не е открил производство по чл. 154, ал. 3 ГПК /отм./, поради което изводът по тази предпоставка за придобиване на собствеността върху земята е необоснован.
В обобщение на всичко изложено, като не е разяснил напълно делото от фактическа и правна страна, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Налице е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на обжалваното решение, и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При него, в зависимост от разрешаването на спора по пар. 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, въззивният съд следва да разгледа и заявеното в условията на евентуалност правопрекратяващо възражение за придобиване на имота от ответника на основание придобивна давност. На настоящия етап Върховният касационен съд не дължи произнасяне по правилността на изразеното в обжалваното решение становище, тъй като с това би нарушил поредността на защитата на ответника.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 163 от 11.02.2010 г. по в. гр. д. № 2285/2007 г. на Варненския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: