Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 13.06.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 3563 описа за 2015., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал.1, т.1, т.5 ГПК. Образувано е по подадена от С. И. С. молба от 18.06.2015г. и допълнителна молба от 09.10.2015г. за отмяна на решение № 1077/ 25.10.2011г. по т.д. № 243/2011г. на Окръжен съд - Варна, с което по реда на чл.422 ГПК е признато за установено по отношение на молителя, С. И. С., че в полза на [фирма], съществуват вземания към него, в качеството му на солидарен длъжник по договор за банков кредит, за следните суми: 50 545,67 евро главница, 3724,73 евро - договорна лихва за периода от 28.06.2010г. до 26.08.2010г., 2171,15 евро – такса за закъснение за периода 09.04.2010г. до 26.08.2010г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.08.2010г. до окончателното й погасяване, за които вземания банката се е снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл.417, т.2 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12896/ 2010г. по описа на Районен съд- Варна. Молителят поддържа, че по отношение на влязлото в сила спрямо него решение са налице основания за отмяната му по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК. Сочи, че новите обстоятелства и доказателства, от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването му и с които не е могъл да се снабди своевременно, са разпределение на делото на съдия М. Т., без спазване на принципа на случайно разпределение на делата, както и наличието на основания за отвод на същата. Обстоятелствата, от които се извеждат липсата на случайно разпределение на делата, съответно на основанията за отвод са: съдия Т. е била член на съдебния състав, който се е произнесъл по реда на чл.419 и чл.420 ГПК по жалбите срещу разпореждането за незабавно изпълнение и по искането за спиране на изпълнението във връзка с издадената за процесните вземания заповед за незабавно изпълнение, които актове са постановени в закрито заседание и е посочено, че не подлежат на обжалване; съдия Т., въпреки, че е знаела, че няма право на обжалване на отказа за обезсилване на заповедта за изпълнение, не е обезсилила заповедта за изпълнение, въпреки че само тя е могла да го направи, тъй като делото е било при нея; съдия Т. „случайно” се е произнесла и по дела на молителя с [фирма]; съдия Т. е имала „особени отношения” със съпругата на молителя, С. Г. С., изразяващи се в това, че е налице разпореждане от 22.11.2015г. на съдия Т. по наказателно дело на Районен съд – Варна, по което съпругата на молителя е представлявала подсъдимата, З. М., образувано срещу последната тенденционно, като молителят изрично сочи, че няма данни съдия Т. да е постановила присъда по делото; за първи път молителят чувал „един съдия да е едновременно и наказателен, и граждански и търговски съдия”. На следващо място, молителят твърди, че М. Т. не е придобила качеството си на съдия в Окръжен съд – Варна, поради „нарушение на процедурата изобщо за избора й за съдия” /назначена, а не избрана за съдия/ и поради командироване с години, което е нарушение на ЗСВ, с оглед на което решението е нищожно. Сочи се, че друго ново обстоятелство /доказателство/, е установеното от молителя, че поканата, с която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, не му е връчена, което според касатора доказва, че банката не е водила редовно „търговските си и счетоводни книги и сметки”. Не е съобразено наличието на 65 000 лева по банковата сметка на съпругата на молителя /същата е съдлъжник по кредита/, като освен това е невъзможно за две години да са изплатени от съпрузите само 1000 евро, при положение, че е плащано, като същите са осъдени за много по-голяма сума от размера на отпуснатия кредит, което също, според молителя, означа, че банката не води редовно книгите си. Поддържа се, че молителят е бил ненадлежно представляван в заповедното и исковото производство, поради което едва към момента на подаване на молбата за отмяна е узнал, че исковата молба не е представена в заповедното производство с данни за подаването й в срок. Сочи се, че молителят не е бил надлежно представляван, поради нередовно призоваване и непредвидени обстоятелства – отсъствие от страната /корабоплаване/. Молителят твърди, че е плавал като кормчия, но тъщата му, Ц. З. В., на която е посочил адреса, е пенсионерка и отсъства за не повече от пет дни от жилището си, поради което се твърди, че оформените съобщения, че не е намерен на адреса и извършеното разлепване на уведомяване са документи с невярно съдържание, съставени от призовкаря /най- често – Р. К./, които действия на призовкаря „не може да са станали без знанието на Т.”. Поддържа се, че С. е имал упълномощен адвокат - В. В., на която не са изпращани съобщения. Сочи се, че съпругата на молителя също е адвокат „от 1988г. и то доста известен, особено в [населено място]”, „всички съдии и призовкари я познават” и „много добре знаят, че тя има офис в [населено място], [улица]- по това време адв. В. е на същия” адрес. С молба от 09.10.2015г. се иска отмяна на решението, поради това, че процедурата по чл.417, т.2 ГПК не следва да се прилага с позоваване на започнала наказателна процедура срещу Р България. Ответникът, [фирма], поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна, поради липса на основание за това. Сочи, че не са налице нови обстоятелства по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, като посочените обстоятелства не са и от съществено значение за делото и не са подкрепени с доказателства. Твърди се, че незнанието на обстоятелствата / доказателствата се дължи на липса на дължимата грижа от страна на молителя за снабдяване с необходимите доказателства. Излагат се съображения за неоснователност на твърдението на молителя, че предявеният по реда на чл.422 ГПК иск от банката е извън преклузивния едномесечен срок – искът е предявен на 09.02.2011г. след получаване на 10.01.2011г. на съобщение за постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение. Според банката, не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителя в производството по чл.422 ГПК. Претендират се разноски по делото. Върховният касационен съд, ТК, Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, предвид наведените основания за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му от инстанцията по същество не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно. Във връзка с твърдението за нарушение на разпоредбите на случайно разпределение на делото е представено постановление от 15.01.2016г. на Софийска градска прокуратура, постановено по сигнал на Ц. Г., [населено място] вх. № 14448/ 2015г., в която се излагат съмнения за нарушение на принципа за случайно разпределение на делата, установен в чл.9, ал.1 ЗСВ по отношение на избора на съдия Т. П. по гр.д. № 47458/2015г. по описа на Софийски районен съд, като във втора инстанция, се произнасял съдебен състав от ОС – Варна, в който почти винаги участвала съдия М. Т.. В хода на проверката по сигнала на Г. допълнително са снети писмени обяснения от нея и от С. С., в които те разширили обхвата на съмненията си по отношение на случайното разпределение на гражданските дела, по които те се явяват страни, посочвайки други дела по описа на РС- Варна, СГС, СРС и ОС-Варна, от които съдилища са приложени протоколи за разпределение на конкретните дела. С посоченото постановление СГП е отказала образуване на наказателно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление и е изпратила материалите по преписката на Инспектората на В. за извършване на преценка, дали да извърши проверка по реда на чл.57, ал.2 и сл. на ЗСВ. Видно от постановлението на прокуратурата, в него не се съдържат изрични данни в предмета на проверката относно спазването на принципа за случайно разпределение на делата да попада т.д. № 243/ 2011г. по описа на Окръжен съд – Варна, по което е постановено решението, което се иска да бъде отменено. Дори да се приеме, че делото е обхванато от обема на проверката, както се поддържа от представителя на молителя, съгласно постановлението на прокуратурата, по отношение на процесното дело е установено наличие на протокол за разпределението му, във връзка с който е направен извод за липса на данни за престъпление. Ето защо, настоящият състав приема, че е извършено разпределение на делото по чл.9 ЗСВ, като в случай, че се поддържа наличие на документ с невярно съдържание /протокола за разпределение/, то установяването на неистинността му следва да се извърши по надлежен ред- с влязла в сила присъда, съгласно чл.303 , ал.1, т.2 ГПК., за да може да се вземе предвид в производството по отмяна на влезли в сила съдебни решения при условие, че се докаже, че нарушението на този принцип е довел до неправилност на акта. Фактът, че различни дела при компютърното разпределение на делата, при които участват едни и същи страни или страна, се разпределят на един и същи съдия, не сочи на липса на случайно разпределение на делата или на манипулиране на разпределението, а е доказателство за точно обратното - за спазването принципа на случайното разпределение на делата, който се осигурява посредством компютърно разпределение на постъпващите дела между конкретен брой съдии, поради което, ако едно лице е страна по две или повече дела, те могат да бъдат разпределен на доклад на един и същ съдия или съдебен състав. На второ място, отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, но не и срещу недопустими или нищожни решения. Отмяната на влязло в сила решение е недопустима, ако има друг път за защита срещу решението. Ето защо, доколкото защитата срещу нищожно решение е чрез предявяването на иск – чл.270, ал.2 ГПК, наведените твърдения за постановяване на решението от ненадлежен състав, поради липсата на качеството съдия на лицето, постановило решението, водещи до нищожността му, не могат да се разглеждат в производството по чл.307 ГПК и да обусловят отмяната по чл.303 ГПК на влязлото в сила решение. Не се доказва и твърдението на молителя за наличие на основания за отвод на съдия Т. от разглеждане на предявените от банката установителни искове срещу молителя и неговата съпруга С. за вземанията по кредита. Предметът и характера на производствата по чл.419 и чл.420 ГПК не се покрива с предмета и характера на исковото производство по чл.422 ГПК, поради което не е налице хипотезата на чл.22, ал.1, т.5 ГПК, нито е обстоятелство, пораждащо съмнение относно безпристрастността на съдебния състав. Фактът, че съдия Т. като районен съдия е постановила разпореждане за насрочване на наказателно дело, по което съпругата на молителя, в качеството си на адвокат, е била процесуален представител на подсъдимата, не обуславя предпоставките за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК при разглеждане на искове, предявени по търговско дело от банка срещу молителя и неговата съпруга в качеството им на ответници, като не сочи на „особени отношения” между Т. и С.. Преценката на доказателствения материал по делото от съдията, разрешил спора, е израз на правораздавателните му функции и също не е основание за отвод на същия. Фактът, че законът предвижда разглеждането на жалбите по чл.419 и чл.420 ГПК да става в закрито заседание и обстоятелството, че постановените по тях актове не подлежат на обжалване, също не представляват основания за отвод на съдебния състав. Неоснователно е и твърдението на молителя, че е бил ненадлежно призован и по отношение на него са налице непредвидени обстоятелства- отсъствие от страната /корабоплаване/. С. е депозирал в първоинстанционното производство отговор на допълнителната искова молба, в който е посочил адрес за призоваване – [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, на който именно са изпращани съобщенията по делото, вкл. за постановеното по делото решение от ОС-Варна. За първото съдебно заседание същият е бил редовно призован при условията на чл.46, ал.2 ГПК- съобщението е връчено на тъщата на посочения от самата страна адрес, като дори в молбата за отмяна се поддържа, че тя е натоварена от молителя за получаване на призовките. Постановеното по делото решение е връчено при условията на поставяне на уведомление, тъй като страната не е открита на посочения от нея адрес, на който вече е била призовавана. В първоинстанционното производство до постановяване на решението молителят не е представляван от адвокат или друго лице по чл.32 ГПК, тъй като не е упълномощил такива. Не са ангажирани доказателства, че за относимия период лицето е било извън страната и не е могло да получи адресираните до него съобщения. Начина на връчване на поканата, с която банката е обявила предсрочната изискуемост, не представлява ново доказателство по см. на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е приложена и приета по делото, преди постановяване на съдебното решение. Разрешаването на друг спор между страните по друго дело не обуславя приложението на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, нито води до направения от молителя извод за наличие на нередовни счетоводни книги на банката във връзка с процесния кредит, още повече, че при постановяване на решение, чиято отмяна се търси, съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се има предвид, че отмяната по чл.303 ГПК не е способ за отстраняване на допуснати от страната грешки при попълване на доказателствения материал по делото. Твърденията, че процедурата по чл.417, т.2 ГПК не следва да се прилага, тъй като във връзка с нея е налице наказателна процедура срещу Р България, също не могат да обусловят отмяна на решението. В приложеното към молбата писмо, единствено е посочено, че предстои извършване на проверка, дали са налице предпоставките за откриване на наказателна процедура срещу страната, а не че такава процедура вече е открита. Дори да се приеме наличие на посочената процедура, това не е основание за отмяна на влязло в сила решение, доколкото не попада в изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 ГПК основания за отмяна. С оглед горното, молбите на С. И. С. от 01.10.2015г. и от 09.10.2015г за отмяна на решение № 1077/ 25.10.2011г. по т.д. № 243/2011г. на Окръжен съд – Варна, като неоснователни, следва да се оставят без уважение. Предвид изхода на спора, на ответника следва да се присъдят направени разноски по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 75 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на С. И. С. от 01.10.2015г. и от 09.10.2015г за отмяна на решение № 1077/ 25.10.2011г. по т.д. № 243/2011г. на Окръжен съд - Варна. ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на 75 лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.