1 9 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 гр.София, 09.04.2021г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: ЗОЯ АТАНАСОВА ГЕНИКА МИХАЙЛОВА изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №622/ 2021г. по описа на ВКС. Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 11.06.20г. на по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново, с което са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД, както и с првно основание чл.469 от Кодекса на застраховане. Жалбоподателят- „Застахователно дружество Евроинс” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за делото, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Жалбоподателят МБАЛ „Т. Венкова”АД чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за делото, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане” АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата на МБАЛ „Т. Венкова”АД е основателна, но не следва да се допуска касационно обжалване по жалбата „Застахователно дружество Евроинс” АД . Ответникът- К. К. Т., действуваща като малолетна чрез майка и законен представител Ц. Х. Х., както и чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се ддопуска касационно обжалване по жалбата на МБАЛ „Т. Венкова”АД С определение от 11.03.2021г. по ч.гр.д.№621/2021г. ВКС е присъединил за съвместно разглеждане частна жалба от ЗАД „ОЗК „Застраховане” АД срещу определение от 07.10.2020г. по гр.д.№423/2019г. на АС В.Търново към настоящето производство. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил ответника МБАЛ „Д-р Т. Венкова” АД със седалище в [населено място] да заплати на ищцата К. Т., чрез нейната майка и законен представител Ц. Х. , сумата 25 001 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неколкократно оказване на некачествена и недостатъчна медицинска помощ, причинени болки, и страдания по време, и след проведено лечение вследствие на причинена травма на ръката на 07.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта – 07.05.2017 г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 49, във вр. с чл. 45 т ЗЗД; Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният обратен иск от МБАЛ „Д-р Т. Венкова” АД срещу третото лице – помагач ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, със седалище в [населено място] и е осъдил „Застрахователно дружество „ЕВРОИНС” АД, в качеството му на трето лице – помагач, по предявения срещу него обратен иск в условията на евентуалност, да заплати на болницата сумата 25 001 лева, представляваща застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „Професионална отговорност” със застрахователна полица № [№]/ № от 30.01.2018 г., след като ответника ги заплати на ищцата, на основание чл. 455 КЗ; Установено е по делото , че ищцата малолетната К. Т., е била заведена от своята майка Ц. Х. на 07.05.2017 г. около 20,15 часа в спешното отделение на ответната болница по повод на битова травма. Констатирано е, че в листа за преглед приемащият лекар е отбелязал „контузия на лакътя”, без да бъде попълнена анамнеза и обективно състояние на пострадалата, като не са били назначени и записани изследвания, включително рентгенография на лакътна става, не е назначена и осъществена консултация след проведени изследвания с педиатър, с оглед евентуална хоспитализация и последващо оперативно лечение на детето. Констатирано е, че детето е било насочено за преглед към ортопед, който е отбелязал диагноза „пронацио долороза”, като не е назначена и осъществена рентгенография на лъкатна става, не е била извършена гипсова имобилизация след извършената репозиция и детето не е било хоспитализирано за наблюдение през първите 24 часа въпреки оскъдните анамнестични данни за вида и начина на настъпване на битовата травма. Установено е, че на приемащият лекар ответника е бил изготвен акт за административно нарушение от органите на ИАМО за нарушение на разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здраветопри прилагане на принципите за своевременност и достатъчност на медицинската помощ. Установено е на 08.05.2017 г. ищцата, заедно със своята майка, са посетили отново болницата, където детето е прегледано от лекар със специалност ортопедия и травматология и е било насочено и е осъществена рентгенография на лява лакътна става, като са установени данни за фрактура в дисталната част на хумеруса със суспектни белези на сублуксация. Поставена е била гипсова имобилизация, тип „лонгета”, като детето не е било хоспитализирано, а изпратено за домашно лечение. Констатирано е, че на 15.05.2017 г., в условията на извънболнична специализирана помощ, ищцата е била прегледана от същия лекар, осъществена е рентгенография, като детето отново не е било хоспитализирано. Тези обстоятелства се установяват от Амбулаторен лист, от писмото на ИАМО до майката на ищцата. , както и от заключението на вещото лице по допуснатата от съда СМЕ. В т. 4 от заключението си вещото лице е посочило наличието на разминаване между диагнозите, поставени на 07.05.2017 г., при първото посещение на ищцата в болницата и на 08.05.2017 г., при второто посещение на ищцата в болницата. В т. 5 от заключението си вещото лице посочва също така, че е налице разминаване и между диагнозата, поставена при второто посещение на ищцата в болницата на 08.05.2017 г. и действителното й състояние, с оглед последващите усложнения, и поставените диагнози. Прието е за установено, че тъй като състоянието на ищцата не се подобрявало, тя е консултирана първо в УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, [населено място], а впоследстви в УММБАЛ ”Н. И. Пирогов”, [населено място], като изследванията и прегледите показали лошо зарастване на ръката след неправилно лечение, а на родителите са предложени две възможности за лечение – оперативно или консервативно лечение. Констатирано е , че при последния контролен преглед през м. март 2018 г. било установено около 20 градуса дефицит на флексията и е предписано продължаване на рехабилитацията и контролни прегледи на три месеца поради опасност от засилване на деформацията. Констатирано е, че при извършена проверка на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /ИАМО/ са били констатирани нарушения, касаещи своевременността и достатъчността на оказаната медицинска помощ на ищцата от страна на служители при ответника, спрямо които са били образувани административно-наказателни производства, в рамките на които са съставени пет акта за установяване на административни нарушения /АУАН/. В резултат на описаните нарушения: липса на правилни диагностично-лечебни дейности при първото посещение; липса на адекватно поведение по отношение на избрания метод на лечение при второто посещение; липса на достатъчно медицинска помощ при третото посещение в болницата, за ищцата са настъпили сериозни увреждания на ръката, които се изразяват в наличие на ограничени движения и на видима деформация.Прието е заустановено, че от датата на травмата до устните състезания поделото се налагало различно лечение: множество прегледи, допълнителни консултации в различни градове, непрекъсната рехабилитация, които допълнително натоварват дете на такава възраст, травмират го и му създават дискомфорт и лекарите не могат да се ангажират с прогнози за възстановяване на ръката, като вероятността за провеждане на оперативно лечение е голяма. При тези данни съдът е приел, че е налице виновно и противоправно поведение на лекарите в ответната болница, изразяващо се в нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ. Съдът при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди от деликта е взел предвид събраните по делото гласни доказателства, от които се установява, че детето е травмирано, всеки ден плаче и не иска да ходи на рехабилитация, като се налага да я увещават и да й обещават, че ще й купят нещо, не дава да й пипат ръката, спи неспокойно, често се буди и плаче. Взет е предвид и факта, че ограниченото движение на ръката и видимата й деформация могат да бъдат отстранени по оперативен път едва след навършването на ищцата на осемнадесет години, като до тази възраст те ще й причиняват неудобства, представляващи също неимуществени вреди. Съдът е определел като справедливия размер на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди е в размер на предявената искова претенция за сумата 25 001 лева и е уважил предявения иск с правно основаниечл.49 ЗЗД изцяло. По обраните искове: Установено е, че на 03.02.2017 г. между възложителя МБАЛ „Д-р Т. Венкова”-гр. Габрово и застрахователя ЗАД ОЗК „Застраховане” АД е бил сключен договор с предмет застраховка на „професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал” на възложителя за срок една година, т.е. от 04.02.2017 г. до 03.02.2018 г. , като в раздел VІІ „Застрахователна отговорност”, „А Искове”, чл. 20 от Общите условия е посочено, че настоящите условия са приложими по искове по покрити събития, заявени пред застрахователя в срока на договора. Установено е, че в зстарохователната полица е включена ретроактивна дата – пет години, т.е. предвидено е , че същата има ретроактивно действие и съгласно раздел ХІІІ „Дефиниции” от Общите условия периодът на покритие се отнася до застрахователно събитие, осъществено не само в периода на действие на договора, но и пет години преди сключването му, като се реализира при предявяване на иск в срока на застраховката. Прието е, че тъй като в случая искът е бил предявен на 03.08.2018 г. – извън срока на действие на договора за застраховка, то този този застраховател не носи отговорност за покриване на риска от процесното застрахователно събитие и искът срещу него е отхвърлен. Установено е, че на 02.01.2018 г. между възложителя МБАЛ „Д-р Т. Венкова”- [населено място] и застрахователя „Застрахователно дружество Евроинс” АД е бил сключен договор с предмет застраховка „Професионална отговорност на лечебни заведения, хуманни лекари и медицински персонал” на възложителя, наричани за краткост „Услугите”, за срок една година, считано от 10.01.2018г. Констатирано е, че съгласно чл. 6 от договора застрахователното покритие включва покрит риск по застраховката на всички предявени суми през срока на застраховката, които застрахованите лица на законово основание са отговорни да платят като компенсация за причинените вреди или финансови загуби на увредените трети лица /пациенти/ при упражняване на медицинската професия. В полица към договора изрично застрахователят „Застрахователно дружество Евроинс” АД се е задължил при настъпване, в периода на застрахователното покритие, на покрит по договора риск, да плати застрахователно обезщетение в границите на договорената застрахователна сума. Прието е, че тъй като искът е бил предявен срещу този ответник на 03.08.2018 г., т.е. в срока на действие на договора за застраховка, то по силата на горните разпоредби този застраховател е длъжен да покрие настъпилия в периода на застрахователното покритие риск по застраховката на предявената с иска сума, поради което е прието за неоснователно възражението, че застрахователното събитие не е настъпило в срока на действие на застраховката. По тези съображения въззивният съде уважил обратния иск срещу този застраховател. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят МБАЛ ”Т. Венкова”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правнивъпроси от значение за спора: при реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебното заведение за болнична помощпо чл.49 ЗЗД следва ли да се прави разлика между хипотезите когато лекарят, причинил непосредстваната вреда на пациента работи на трудов догвор в лечебното заведение за болнична помощ, от случаите когато същият лекар причинил непозволеното увреждане работи по силата на договор и в лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ с оглед отговорността на възложителя, както и при реализиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на лечебното заведение за болнична помощ при условията начл.49 ЗЗД следва ли да се установят преките причинители-деликвенти на увредата, връзката им с лечебното заведение и конкретното им противпровно поведение за да възникне основанието за обезвреда на настъпилите вреди от речебното заведение. Поддържа че са налице основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПКза допускане на касационно обжалване. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят „Застрахователно дружество Евроинс”АД, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: предявянато на претенцията или реализирането на фактическия състав на увредата представляват застрахователно събитие по „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал”; допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл.469 ал.1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат; съставлява ли възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал„ е предявяване на претенцията , противоречие на императивна правна норма-чл.469 КЗ и допустимо ли е това; допустимо ли е възпреемането на модела Cleims –mode при застраховане на гражданска отговорност по българското право; при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита , че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда; има ли право съда да приема частично волята на страните обективирана в договор за затраховка и приложените към него Общи условия“. Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПза допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно-основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззъвното решение по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание в жалбата на МБАЛ”Т. Венкова”АД. Същиете са относими към преценката за предпоставките, при наличие на които, възложителят на работата може да носи отговорност по чл.49 ЗЗД. С постановленията № 7/1958 г., 7/1959 г., 4/1961 г. и 17/1963 г. Пленумът на Върховния съд изясни редица въпроси във връзка с отговорността за непозволено увреждане във връзка с отговорността по чл.49 ЗЗД. Тези разрешения са възприети и в практиката на ВКС и не съществува противоречие. Приема се , че съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Разяснено е, че изразът "при изпълнение на възложената работа" означава, че вредите трябва да са причинени през времето, когато се извършва възложената работа, като ако в течение на времето, определено за извършване на възложената работа, работникът или служителят причини някому вреди с действия, които по характера си не съставляват изпълнение на работата и не са свързани пряко с него, не възниква отговорност за възложителя. Посочва се, че извършването на възложената на работниците и служителите работа може да става не сама в рамките на установеното работно време, но и извън него, тъй като тази отговорност е свързана с изпълнението на самата работа, а не с определеното време за изпълнението й. В практиката е възприето разбирането, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата, на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата, в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането и затова обстоятелството, че причинителят на увреждането не е спазил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа, а се е отклонил от тях, само по себе си не е основание за отпадане на отговорността по чл.49 ЗЗД. Въззивният съд съобразявайки се именно с трайно установената практика и при анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че гаранцонно-обезпечителната отговорност на болницата по чл.49 ЗЗД следва да се ангажира, тъй като лекари, на които е възложена работа са причинили непозволеното увреждане. Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.49 ЗЗД. Що се касае до въпросите на жалбоподателя „Застрахователно дружество Евроинс” АД : допустимо ли е с договор дерогирането на предвидения в чл.469 ал.1 КЗ принцип , че застраходателното събитие по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал” е настъпването на вредоносния резултат; налице ли е противоречие с императивна правна норма-чл.469 КЗ възприемането, че събитието по застраховка „професионалната отговорност на лечебното заведение и медицинския персонал„ е предявяване на претенцията , и допустимо ли е това, както и при възприемане Cleims –mode модел на застраховане и при липса на ретроактивно покритие на настъпили застрахователни събития преди датата на начало на покритие по застраховката, следва ли да се счита , че застрахователното събитие е единствено предявяването на претенцията за обезвреда, то настоящият състав намира, че същите обуславят изхода на спора и са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото - основание по чл.280, ал.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението в частта му относно произнасяне на съда по обратните искове на болницата срещу двете застрахователни дружество. В случая МБАЛ „Т. Венкова”АД е предявила обратни искове срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане” АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД при условията на обективно, евентуално съединяване на исковате, поради което висящността на производството по евентуалния иск възобновява и висящността и по главния обратен иск. По отношение на останалите поставени за разглеждане от застрахователното дружество –жалбоподател въпрси не е налице общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са обусловили решаващите изводи на съда по оноватолността на обратните искове. Настоящият състав намира, че не е налице и очевидна неправилност на решението, тъй като е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда, без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на очевидно тежко нарушение на закона/приложен несъществуващ закон или приложена норма в нейния обратен смисъл/ или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По присъединената за разглеждане частна жалба съдът ще следва да се произнесе при разглеждане на спора по същество. По изложените съображения, съдът О п р е д е л и : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.06.2020г. на по гр.д.№423/2019г. на АС Велико Търново, в частта му с която са уважени искове с правно основание чл.49, вр.чл.45 и чл.86 ЗЗД срещу МБАЛ „Т. Венкова „ АД. ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в частта му, по отношение обратните исковете на МБАЛ ”Т. Венкова” АД срещу ЗАД ”ОЗК Застраховане”АД и „Застрахователно дружество Евроинс”АД с првно основание чл.469 от Кодекса на застраховане. Делото да се докладва на Председателя на четвърто г.о. на ВКС за насрочване след внасяне на държавна такса от ЗАД ”ОЗК Застраховане” АД в размер на 500 лева , в седмичен срок от съобщаването му за това, с представяне на копие от вносния документ в канцеларията на съда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: