Ключови фрази
установителен иск * Отмяна на констативен нотариален акт * допустимост на иск * ревандикационен иск * сила на пресъдено нещо

1076 от 2005

             О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                        №  96

                     София, 04.03.2009 год.

 

 

                    В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и девета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

                                                                 КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

 

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч.гр.д. № 42 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л. М. Х. и М. С. С. против определение № 1* от 8.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила определение № 2* от 3.06.2008 г. на Районен съд Б. за прекратяване производството по гр.д. № 616 от 2007 г.

Ответниците по частната касационна жалба Н. Й. М. и А. Д. М. я оспорват, а К. Д. М. , Б. Н. М. , О. Н. М. , Н. А. М. , В. А. М. и П. Л. М. не изразяват становище по същата.

Налице са предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване – повдигнат е съществен правен въпрос, свързан допустимостта иска по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ при прекратяване на производството по иска, към който е бил съединен, разрешен в противоречие с разрешението, дадено в решение № 24 от 1997 г. на ВКС, І г.о.

Върховният касационен съд разгледа частната жалба и като взе предвид данните по делото, намира, че същата е частично основателна по следните съображения:

Гр.д. № 616/2007 г. на Б. районен съд е образувано по предявени от Л. М. Х. и М. С. С. против Н. Й. М., А. Д. М. , К. Д. М. , Б. Н. М. , О. Н. М. , Н. А. М. , В. А. М. и П. Л. М. установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на описания недвижим имот и за отмяна на издадения в тяхна полза констативен нотариален акт, основан на твърденията, че ищците са суперфициарни собственици на построена в имота жилищна сграда, като липсата на права на ответниците е установена с влязло в сила решение по ревандикационен иск, но ответниците продължават да се легитимират с издадения в тяхна полза нотариален акт и са вписани като собственици на дворното място по влязлата в сила кадастрална карта на гр. Б.. Първоинстанционният съд е приел, че отрицателния установителен иск е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес, а това обуславя недопустимост и на акцесорния иск за отмяна титула на собственост на ответниците.

Окръжният съд е потвърдил прекратителното определение излагайки самостоятелни съображения – отрицателният установителен иск е недопустим съгласно чл.224, ал.1 от ГПК /отм./, тъй като искът по чл.108 от ЗС винаги съдържа установителен момент досежно правото на собственост на ищците и след като с влязло в сила решение е отречено това право на собственост, то спорът за собственост не може да се пререшава в друго производство. Тъй като самостоятелно предявяване на иск по чл.431, ал.2 от ГПК е недопустимо и тъй като ищците могат да се бранят с влязлото в сила решение по гр.д. № 665/2000 г., което следва да бъде зачетено от всички учреждения или от правоприемниците на страните и след като правата на ответниците са отречени, те не биха могли добросъвестно да се ползват от констативния нотариален акт, е прието, че първоинстанционното прекратително определение по същество е законосъобразно.

Изводите на въззивния съд по отношение на наличието на сила на пресъдено нещо и недопустимост на отрицателния установителен иск за законосъобразни. Влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС формира сила на пресъдено нещо между страните, че ответниците по настоящото дело не са собственици на дворното място, на твърдяното от тях основание – осъществена реституция по ЗСПЗЗ и пререшаването на този правен спор е процесуално недопустимо съгласно чл.224, ал.1 от ГПК /отм./.

Незаконосъобразни са обаче изводите на съда за недопустимост на искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. По принцип правилно е прието, че предявяването на самостоятелен иск за отмяна на охранителен акт е процесуално недопустимо, тъй като съгласно нормата на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ отмяната на охранителния акт е правна последица от разрешаването на спора за материално право по исков ред. Въззивният съд обаче не е отчел спецификата на конкретния случай. Спорът между страните за собствеността на дворното място е разрешен в производството по гр.д. № 665/2000 г. на Б. районен съд, но съдът не е приложил последиците на чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, поради което решението е непълно. След изтичане на срока по чл.193 от ГПК /отм./ е погасено правото да се иска допълване на решението, но страната която има правен интерес може да поиска да се приложат последиците от разрешения спор за материално право в отделен процес. В този смисъл прекратяването на производството по предявения отрицателен установителен иск не рефлектира върху задължението на съда да се произнесе по искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./, явяващо се последица от непълното решение по гр.д. № 665/2000 г. на Б. районен съд.

В обобщение въззивното определение в частта, с която е потвърдено прекратителното определение по отрицателния установителен иск следва да бъде оставено в сила, а в останалата част следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 8.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. в частта, с която е оставено в сила определение № 2* от 3.06.2008 г. на Районен съд Б. за прекратяване производството по гр.д. № 616 от 2007 г. по предявения от Л. М. Х. и М. С. С. против Н. Й. М., А. Д. М. , К. Д. М. , Б. Н. М. , О. Н. М. , Н. А. М. , В. А. М. и П. Л. М. отрицателен установителен иск.

ОТМЕНЯ определение № 1* от 8.10.2008 г., постановено по гр.д. № 1* по описа за 2008 г. на Окръжен съд Б. и оставеното с него в сила определение № 2* от 3.06.2008 г. на Районен съд Б. в частта за прекратяван на производство по гр.д. № 616 от 2007 г. по искането по чл.431, ал.2 от ГПК /отм./ и ВРЪЩА делото на за продължаване на съдопроизводствените действия на Б. районен съд.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: