Р Е Ш Е Н И Е № 145 София , 07.06.2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело № 1247 по описа за 2011 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. С. от [населено място], срещу решение от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в частта с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №261 от 23.02.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Въззивният съдът е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Това разрешение е в противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК и поради това представляващо задължителна съдебна практика решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. С решението на ВКС е прието, че правната норма на чл.327, ал. 2 КТ не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл.245, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от М. Г. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ и чл.55 ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 КТ. Установено е, че М. Г. С. е изпълнявала длъжността „продавач” в [фирма] по силата на безрочен трудов договор. Със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на дружеството, на служителката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е наложена след като е получено писменото предизвестие на служителката, задедено под вх.№11/14.08.2009г., за едностранно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, т.2 КТ. Заплатена е от служителката сумата 335лв. като обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. Въззивният съд неправилно е приел, че дисциплинарното уволнение на служителката е законосъобразно. Неправилно е приел за неоснователни доводите й, че дисциплинарното наказание е наложено за неявяване на работа по време когато трудовото й правоотношение е било прекратено от нея на основание чл.327, т.2 от КТ. Както се посочи в отговора на поставения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че основанието по чл.327, т.2 КТ касае забава на работодателя в заплащането на цялото трудово възнаграждение, а не на част от него. Отделно, неправилно въззивният съд е отдал решаващо значение за спора на този въпрос. От значение за спора е прекратяването на трудовия договор от служителката без предизвестие, което е извършено преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение”. Трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото предизвестие за прекратяване на договора и не зависи от това дали правоотношението е законно прекратено или не. В този смисъл е последователната практика на ВКС, обективирана и в задължително решение по чл.290 ГПК – решение №144 от 23.02.2010г. по гр.д.№3101/2008г. на ВКС, Іг.о. С получавенето на писменото волеизявление за прекратяване на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ е настъпило действието на прекратяването, съгласно чл.335, ал.2, т.3 КТ и връчената след това заповед за дисциплинарно уволнение е безпредметна. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 от ГПК то следва да се отмени в обжалваната част и се уважат предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба – 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата. При този изход на делото дружеството-работодател следва да заплати по сметка на първоинстанционния съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв., по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв., след отмяна на въззивното решение в частта за държавните такси. С оглед изхода на спора въззивното решение следва да бъде отменено в частта за разноските, присъдени на дружеството за сумата над 756,52лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 18.04.2011г., постановено по гр.д.№148/2011г. на Добрички окръжен съд, в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение от 29.12.2010г. по гр.д.№4222/2009г. на Добрички районен съд са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и чл.55 от ЗЗД, вр. чл.221, ал.2 от КТ, в частта за държавната такса, както и в частта, с която в полза на [фирма] са присъдени разноски над сумата 756,52лв. и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ дисциплинарното уволнение на М. Г. С., извършено със заповед №22 от 31.08.2009г. на управителя на [фирма]. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Г. С. сумата 335лв., получена на отпаднало основание по чл.221, ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА [фирма] да заплати по сметка на Добрички районен съд държавна такса в размер на 200лв. и направени разноски за еспертизи – 357,73лв. и по сметка на ВКС – държавна такса в размер на 40лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: