Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * доказателства * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

34

 

София  06.04.  2010 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

           Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно заседание   на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година, в състав:

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА  

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                    

                                                                      ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

                          

при участие на секретаря Теодора Иванова                      

изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 65/2008 г.

                          Производството е  по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Т. М., В. Т. Л., П. Т. А. и Г. Т. Л. , срещу въззивно решение от 26.03.2003г. по гр.дело № 838/2007г. на Бургаския окръжен съд.

С определение от 22.06.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК поради наличие противоречива практика на съдилищата по делата, имащи за предмет спорове относно принадлежността на правото на собственост към момента на колективизацията на земеделски земи, включени в кооперативните блокове на ТКЗС с. Т., вкл. относно приложението на разпоредбата на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост с протоколи за замяна на комисията по чл.11 ПЗ ТКЗС.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Ответниците по касация О. с. „З” –гр. Н. , О. Н. , не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решението № 181/22.02.2007г. по гр.д. №542/2007г. по описа на Районен съд Н. , с което е отхвърлен предявеният от М. Т. М., В. Т. Л., П. Т. А. и Г. Т. Л. иск по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ за земеделска земя – нива с площ от 20 дка, находяща се в землището на с. Т., община Н., м. «Кайряка». Прието е, че с представените писмени доказателства, вкл. протокол за замяна от 21.10.1951г. не се установява правото на собственост на наследодателя на ищците към момента на колективизация. С решения на Н. районен и Бургаския окръжен съд по иск с правно основание чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ относно земеделски земи в същото землище е приета доказана материалноправна легитимация на ищците по протокол за замяна от 21.10.1951г. на комисията по чл.11 ПЗ ТКЗС за замени на имоти на некооператори, включени в кооперативните блокове на ТКЗС с. Т..

По основния за изхода на делото правен въпрос, настоящият съдебен състав приема, че по начало протоколът на ТПС комисия за замяна е годно доказателство по смисъла на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ, което да установи правото на възстановяване собствеността върху земеделска земя и принадлежността на правото на собственост към релевантния момент. Предметът на иска по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ е правото на възстановяване собствеността върху земеделските земи, относимо към претендирания имот, а предметът на доказване е принадлежността на това право на заявителя, респ. неговия наследодател, към момента на обобществяването. Протоколите на ТПС комисиите следва да бъдат ценени като годни писмени доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./ заедно с останалите доказателства, върху които да се изгради извод дали е доказано твърдяното право на възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ.

По основателността на касационната жалба. По делото е било установено, че ищците са наследници на Т. Л. От протоколи за замяна от 21.10.1951г. на К. по чл.11 ПЗ ТКЗС, и от 28.07.1951г. става ясно, че 20 дка земеделска земя в м. Кайряка, принадлежаща на Т. Л. е била заменена с две ниви по 10 дка. Земите са отчуждени от частни лица и са предадени на ДЗС, с. Т.. С. техническата експертиза нивата от по 20 дка по протокол №2/28.06.1951г. е включена в кооперативните блокове и е идентична с нивата на наследодателя по извадка от плана на с. Т..

П. тези данни е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. След като е установено, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищците, бил е земеделски към момента на кооперирането му, не е заявен пред ОС”З” по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване и искът по чл.11,ал.2 е предявен в установения в закона преклузивен срок, то незаконосъобразно е прието от въззивния съд, че искът не може да бъде уважен.

Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение. То следва да бъде отменено и вместо него, на основание чл.293, ал.2 от ГПК, да се постанови друго, с което да се признае правото на ищците на възстановяване на собствеността върху процесните имоти, така както са индивидуализирани в представените писмени документи по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение 26.03.2003г. по гр.дело № 838/2007г. на Бургаския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ правото на наследниците на Т. Г. Л. , починал на 25.05.1978г., б.ж. на гр. К., на възстановяване на собствеността върху имот - нива от 20 дка, находяща се в землището на с. Т., община Н., местността „К”, с площ от 20 дка, при съседи : път, Х. Б. и А. К. , Х. П. , Н. К. и мера по предявения от М. Т. М., В. Т. Л., П. Т. А. и Г. Т. Л. , против О. с. „З”- Н. и Община-Н. иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: