Р Е Ш Е Н И Е № 215 София , 08.11.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Биляна Чочева Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 761/2018 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.2 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия М. М. М. адвокат Д. К. против присъда № 110 от 02.05.2018 г. по внохд №843/2018 г. по описа на Софийския градски съд. В жалбата и допълнителните писмени съображения към нея се сочи, че атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Изтъква се, че съдът е допуснал вътрешни противоречия, нелогични разсъждения и превратни заключения при проверка и анализ за допустимост и кредибилност на показанията на свидетелите С., В., Ч. и М.. Заявява се, че е подценена позицията на прокурора пред първата инстанция, който е отказал да поддържа внесеното обвинение. Към въззивния съд се отправя и упрек за бездействие, тъй като не е провел съдебно следствие чрез което да изясни възникналите съмнения относно обективността на част от доказателствените средства. Жалбоподателят съзира и явна несправедливост на наложеното наказание поради неправилен извод за висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, обусловен от игнориране на разпоредбата на чл. 56 от НК. In fine жалбата съдържа искане подсъдимият да бъде оправдан изцяло. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд М. М. и неговият защитник адвокат М. поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд, наказателно отделение, 97 състав, с присъда от 05.12.2016 г. по нохд № 4583/2015 г. признал подсъдимите М. М. М. и В. М. М. за невиновни в извършване на престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 вдр. с чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК и ги оправдал по така повдигнатото обвинение изцяло. Софийският градски съд, наказателна колегия, пети въззивен състав, с присъда № 110 от 02.05.2018 г. по внохд № 843/2018 г. отменил първоинстанционната присъда по отношение на М. и вместо нея постановил друга, с която го признал за виновен в това, че на 16.07.2014 г. за времето от 18.25 до 20.00 часа, в [населено място], от лек автомобил марка „М.”, паркиран в МОЛ „П.”, чрез използване на техническо средство и чрез моторно превозно средство – лек автомобил марка „ Ф. П.”, отнел чужда движима вещ - преносим компютър марка „С.”, в комплект с мишка и зарядно устройство, от владението на С. П. Я., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, пр. 1, вр. с чл. 54, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Останалата част от присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна въпреки отделни отклонения от правилата за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените средства, допуснати от проверяваната инстанция. Въззивният съд неправомерно е включил в доказателствената съвкупност писмените обяснения на подсъдимия в протокол за претърсване и изземване, както и тази част от показанията на свидетеля В. С., в която той възпроизвежда признание на подсъдимия за участие в разследваната престъпна дейност и описва механизма на извършването ѝ. Установено е по делото, че В. С. е полицейски служител, комуто било възложено досъдебно производство относно кражба на преносим компютър от лек автомобил. В изпълнение на служебните си задължения той прегледал записите на охранителните камери от местопрестъплението и така стигнал до подозрение, че деянието е извършено от лица, пристигнали с лек автомобил марка „Ф.” с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на свидетелката М. М. М., регистрирана в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Свидетелят посетил този адрес, където открил подсъдимия М. и установил, че той управлявал автомобила на сестра си – М.. М. бил доведен в 04 РПУ, където С. провел с него беседа, съдържаща уличаващи самопризнания. Свидетелят уточнил в показанията си, че казаното от М. се потвърдило и от извършеното претърсване и изземване на вещи от лекия автомобил, при протоколирането на което подсъдимият отбелязал, че намерените лаптоп и USB са крадени. Видно от приложена на л.77 от досието на досъдебното производство заповед за задържане на лице, М. М. е бил задържан за 24 часа, считано от 10.50 часа на 18.07. 2014 г. Претърсването, което е последвало беседата, проведена от свидетеля С., е извършено между 13.45 часа и 14 часа на същия ден. Следователно, както по време на събеседването, така и по време на изземване на инкриминираните предмети, М. е бил задържано лице, заподозряно в извършване на престъпление. Всеки контакт между лице с този статут и полицията е официален контакт Вж. делото Titarenko v. Ukraine , жалба 31720/02 , ЕСПЧ, предпоставящ защита на правата на разпитвания, включително право на адвокатска помощ, право да не се самоуличава и да запази мълчание, както и да получи разяснения относно последиците на самопризнанието. Не съществува съмнение, че самопризнанието на М. пред свидетеля С. е направено без тези основни гаранции за справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧОС и само на това основание не би следвало да бъде ценено като елемент от доказателствената съвкупност. На следващо място същото заключение следва и от константната съдебна практика, според която беседите, проведени от полицейски служители със задържано лица, не са доказателствено средство за установяване на релевантни факти, относими към самопризнание Решение № 591 от 13.01.2014 г. на ВКС по н.д.№ 1902/2013 г., първо н.о.,решение № 290 от 04.2016 г. по н.д. № 956/2016 г., второ н.о., решение № 26 от 23.03.2018 г. по н.д.№ 1011/2017 г. , трето н.о., решение № 42 от 20.03.2018 г. по н.д. № 25/2018 г. , второ н.о. и др.. Чрез свидетелските показания на разпитващия полицейски служител на практика се заобикаля императивната разпоредба на чл.105, ал.2 от НПК, която изключва доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда на НПК. Вж. делото Д. М. срещу България , жалба № 34779/09 , ЕСПЧ Изложените разсъждения са относими и към коментираните на стр.2 от мотивите на присъдата саморъчни обяснения на М. за произхода на намерените в багажника на автомобила инкриминирани вещи. Тези изявления също нямат естеството на доказателствено средство, тъй като не са събрани по установения процесуален ред за снемане на обяснения на обвиняем. Вж. решение № 110 от 21.05.2010 г по н.д. № 19/2010 г., второ н.о., решение № 202 от 20.04.2012 г. по нд№570/2012, г., трето н.о. и др. Въпреки тези процесуални отклонения останалият доказателствен материал подкрепя изводите на съда относно авторството на деянието. Втората инстанция е проследила всички процесуално допустими показания на свидетелите по делото - Я., С./ извън коментираната по-горе част/, П., М., Б. и Ч., като е съобразила времето и ситуацията на тяхното депозиране и пунктуално е обяснила защо дава вяра на едни от тях, а други отхвърля. Гласните доказателствени средства са ценени както на база тяхната последователност и логичност, така и в контекста на информацията, събрана с помощта на други доказателствени източници, каквито са протоколът за претърсване и изземване, видеозаписите от охранителните камери на местопроизшествието и тяхното експертно интерпретиране. Чрез тях е установено, че в дена на престъплението автомобил марка „Ф. П.” бил в непосредствена близост на колата на свидетелката П., от която е откраднат лаптоп с аксесоари. Макар да не са събрани достатъчно данни за лицева идентификация на лицата, които са се намирали във „Ф.”-а, видеозаписите показват, че едно от тях излиза и се връща с предмет, който не може да бъде разпознат прецизно, но описателно отговаря на отнетата вещ. Тя е открита само два дни по-късно в багажника на колата на М. пред квартирата на подсъдимия. Съществен елемент от фактическата обстановка е намирането наред с лаптопа и на радиостанция, която, според техническата експертиза, в близост да автомобил и работа в режим излъчване” е възможно да окаже смущение при заключването му”. Съдът е ценил тава експертно становище във връзка с показанията на свидетелките П. и Я., които са категорични за изчезване на инкриминираната вещ след предприемане на заключване на колата и без следи от взломяване. Защитата акцентира върху показанията на свидетелките Б., Ч. и М. / от съдебното следствие/, чрез които гради версия за отклоняване на обвинението от подсъдимия поради достъп на неограничен и неизвестен кръг лица до автомобила „Ф. П.”. Съдът е отхвърлил обективността на тези показания с убедителни аргументи, които не са опорочени от превратно и алогично тълкуване на изложеното от свидетелките. Не е вярно твърдението на касатора, че свидетелката М. не е предупредена при разпита в досъдебната фаза за правото да не дава показания, които биха уличили в извършване на престъпление брат ѝ – подсъдимия М., поради което те не следва да бъдат обсъждани от съда. Точно обратното следва от досието на делото. На стр. 67 е приложен протокол от 21.02.2014 г., в чиято титулна част тази възможност, произтичаща от чл.121, ал.1 от НПК, е изрично и подробно описана . Свидетелката е положила подпис в потвърждение за информираността си и едва тогава е отговорила на зададените въпроси. Настоящият съдебен състав се съгласява принципно с възражението на защитата, че моментът на ангажиране на доказателствените средства сам по себе не оказва влияние при преценка на тяхната обективност и достоверност и показанията на свидетелките Ч. и Б. не би следвало да се поставят под съмнение единствено поради появата им в хода на съдебното следствие пред съда. По-важно в казуса е,че съдът е открил в изложеното от тях тенденциозност и желание да се оневини подсъдимия поради алогичността на описаната ситуация – скъп автомобил / според свидетелката М./ да се предоставя неинформирано на неограничен кръг лица. Най-сетне показанията на двете свидетелки не са разколебали фактическите изводи на съдебния състав и поради липсата на конкретика, която да свърже описаното от тях поведение на подсъдимия с датата на престъплението, и особено с неопровергания факт, че лаптопът, както и радиостанция, позволяващ блокиране на заключването на автомобил, са намерени в багажника на колата на подсъдимия два дни след кражбата. Право на подсъдимия и защитата е да градят версии, обясняващи инкриминираната дейност, а задължение на съда е , по силата на принципа на чл. 14, ал.1 от НПК, да извърши всестранно изследване на всички обстоятелства, върху които те се базират, без да проявява едностранчивост. Тази процесуална дейност обаче е рамкирана както от закона, така и от здравия разум, въплътен в него. Въззивният съдебен състав не търпи упрек, че е пренебрегнал или обсъдил повърхностно възраженията на защитата на подсъдимия. Напротив, той ги е отхвърлил, тъй като не са подкрепени с убедителни логични доказателства, които да се противопоставят на описаните по-горе факти относно движението на лекия автомобил „Ф. П.” и пътниците в него на местопроизшествието и намирането на инкриминираните вещи и оръдието на престъплението. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала отклонения от процесуалните принципи за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на постановената от окръжния съд присъда на основание чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. При установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно и искането за оправдаване на подсъдимия е лишено от процесуална стойност. На следващо място не следва да бъде уважено и алтернативно поддържаното в жалбата оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд е изложил подробни съображения относно размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание и неговата адекватност на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Отбелязал е с нужното внимание смекчаващите отговорността обстоятелства – положителни характеристични данни, млада възраст, чисто съдебно минало и продължителен период от време между деянието и постановяване на присъда. Незаконосъобразно е възражението на защитника, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 56 от НК, като е отнесъл към отегчаващите обстоятелства наличието на два квалифициращи кражбата елемента - използване на моторно превозно средство и техническо средство за осъществяването й. Съдът ясно е заявил, че е съобразил броя на квалифициращите признаци, който несъмнено завишава степента на обществена опасност на деянието и законодателно не би могъл да бъде взет предвид при определяне на съответното престъпление. Точно установените смекчаващи обстоятелства в съпоставка с отегчаващите са обусловили правилен извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 от НК, тъй като не показват нито многобройност, нито изключителност заедно и по отделно, а и най-лекото, предвидено от закона наказание, не се явява несъразмерно тежко. Ето защо наложената санкция е в състояние да постигне целите на чл.36 от НК и не подлежи на изменение в посока на смекчаване. За пълнота на изложението и в отговор на касационните доводи на защитата се налага да се отбележи, че позицията на прокурора пред първата инстанция не обвързва съда при формиране на вътрешното му убеждение по фактите и правото. Освен това въззивната инстанция е суверенна при преценка на събрания доказателствен материал в хода на процеса и няма задължение да повтаря съдебното следствие на първата инстанция в израз на процесуална активност. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 110 от 02.05.2018 г. по внохд №843/2018 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.