Р Е Ш Е Н И Е   № 79   София, 03.02. 2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на първи февруари,  две хиляди и десета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА           ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА       при участието на секретаря  Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията  Н. Зекова гражданско дело №  56/2009       година.       Производство за разглеждане на касационна жалба на основание чл. 290 ГПК. Разградският окръжен съд, с въззивно решение от 25. 3. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 г., е оставил в сила първоинстанционното решение на Разградския районен съд по гр. д. № 116/2007 г. в частта, с която е развален договора за прехвърляне на собственост върху недвижим имот – апартамент № 7 на бул. Б. № 3 в гр. Р., срещу задължение за издръжка и гледане, между Н като прехвърлител и Е. М. , като приобретател, който договор е удостоверен с нот. акт № 23/23. 12. 1991 г. на Разградския районен съд, до размер на ¾ ид. ч. от имота. С въззивното решение е отхвърлен иска на Н. М. за разваляне на договора за издръжка и гледане до размер на ¼ ид.ч. от имота. Настоящият състав на касационния съд, с определение от 16. 4. 2009 г., допусна касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска на Н. М. за разваляне на договора в размер на ¼ ид. ч. от имота. Със същото определение, касационният съд не допусна касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на ответницата Е, в частта, с която е уважен искът и е развален договорът за ¾ ид. ч. от имота, поради което, в тази част, въззивното решение е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК и не е предмет на касационно разглеждане. В хода на висящото касационно производство относно отхвърляне на иска за разваляне на договора до размер на 1/4 ид. ч. от имота, предявен от Н. М. , същата е починала на 10. 4. 2009 г., видно от приложеното към делото удостоверение № 001908/22. 4. 2009 г. на община Р.. С разпореждане от 18. 5. 2009 г. , на основание чл. 227 ГПК, касационният съд заличи починалата страна и конституира на нейно място наследницата й, нейна дъщеря, А. П. С. от гр. Р.. На същото основание, починалата страна се замества и от другата й дъщеря и наследница, Е. М. , но тъй-като тя е ответник по иска, следва че по право, предметът на спора – развалянето на договора за 1/4 от апартамента се редуцира само до частта на другата наследница А, т. е. за 1/8 от апартамента. Новоконституираната жалбоподателка, ищца по делото, А. С. , поддържа жалбата и искането на първоначалната ищца Н. М. за разваляне на договора в посочената част. Ответницата по иска, Е. И. М., е взела становище по искането в подадената от нея насрещна касационна жалба, като счита, че не са налице основания за разваляне на договора. След проверка, касационният съд установи следното: Предмет на касационното разглеждане е само въпросът за дяловите права на първоначалната ищца Н. М. от процесния апартамент, до размера на които тя е могла да иска разваляне на договора за издръжка и гледане, което право - за разваляне на алеаторния договор, е съдебно признато с влизане в сила на решението за уважаване на иска до размер на ¾ ид. ч. от апартамента. С въззивното решение е прието, че процесният апартамент е съпружеска имуществена общност, като придобит по време на брака на първоначалната ищца Н. М. и съпруга й И. М. , починал през 1998 год.. На това основание, решаващият съд е констатирал, че притежаваната от Н. М. част от апартамента е в размер на ¾ ид. ч.. Изводът не съответства на доказателствата по делото и на закона.становено е, че преди да сключи брак с И. М. , ищцата Н е притежавала 1/2 ид. ч. от апартамента, придобит по време на брака с първия й съпруг П, починал през 1973 год., а другата ½ от апартамента е притежавала дъщерята от този брак, новоконституираната страна А. С. Чрез доброволна делба, удостоверена с приложения протокол от 26. 4. 1983 г. по гр. д. № 303/1983 г. на Разградския районен съд, притежаваната от А. С. ½ част от апартамента, е придобита от съпрузите Н. и И. М. при условията на СИО. От това следва, че след смъртта на И. М. , първоначалната ищца Н. М. е собственица на 7/8 ид. ч. от апартамента – ½ или 4/8 ид. ч., нейна лична собственост от преди брака с И. М. , ¼ или 2/8 ид. ч. - неин дял от прекратената съпружеска имуществена общност върху ½ от апартамента, след смъртта на И. М. , както и на 1/8 ид. ч., като негова наследница. В хода на касационното производство, с молба от 16. 5. 2009 г., ответницата Е прави възражение, че при доброволната делба от 1983 год., изкупеният от съпрузите М. , дял на А. С. е бил заплатен изцяло с лични средства на И. М. , които е имал преди брака му с Н. М. Към молбата е приложено и копие на вносна бележка за сумата 7500 лв., внесена от И. М. на А. С. Възражението и представения документ не могат да бъдат предмет на обсъждане от касационния съд, тъй-като той е ограничен с проверка на въззивното решение само до предмета на спора, конкретизиран във въззивното производство. С въззивната жалба на Е. М. не е направено възражение, че придобиването на ½ от апартамента чрез доброволна делба е било еднолично притежание на И. М. , а е заявено само, че той има дял от апартамента, без да е уточнен размерът на неговия дял. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното производство е недопустимо заявяването на нови обстоятелства и представяне на доказателства, които страните са могли да посочат и представят пред първоинстанционния съд. При това положение, както въззивният, така и касационният съд, нямат процесуално основание да разглеждат твърденията на ответницата и представеното от нея ново писмено доказателство относно размера на дялови права на наследодателя й И. М. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която е отхвърлен иска за разваляне на алеаторния договор до размер на притежаваната от А. С. наследствена част от апартамента. Както е казано по-горе, нейната наследодателка Н е притежавала 7/8 ид.ч. от апартамента. С влязлото в сила решение е развален договора за ¾ или за 6/8 ид. ч. от апартамента, а следва да бъде развален в размер на 7/8 ид. ч., колкото е било притежанието на първоначалната ищца Н. М. , т. е. още за 1/8 ид. ч. от апартамента. От тази част ищцата А притежава половината, в резултат на наследяването на Н. М. , колкото притежава и ответницата Е, т. е. правото на С. за разваляне на договора е в размер на 1/16 ид. ч. от апартамента. Така, като краен резулат, в резултат на разваляне на договора и наследяване, ищцата А се легитимира като собственик на 7/16 ид. ч. от апартамента, а ответницата Е е собственица на 9/16 ид. ч. от същия апартамент. Върховният касационен съд     Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ решението от 25. 3. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 г. на Разградския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Н. М. против Е. М. , иск за разваляне на сключения между тях договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, до размер на 1/16 ид. ч. от апартамента в гр. Р. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: РАЗВАЛЯ договора, сключен на 23. 12. 1991 г. между Е, починала през 2009 г. и заместена от наследницата й А. С. , удостоверен с нот. акт № 23, нот. д. № 2189/1991 г. на Разградския нотариус, чрез който Н. М. е прехвърлила на Е. М. апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 80.39 кв.м., намиращ се в гр. Р., бул. Б. № 3, вход „А”, етаж ІV, апартамент № 7, заедно с избено помощение № 3 и таванско помещение № 7* на 1/16 ид. ч. от апартамента. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Разградския окръжен съд от 25. 3. 2008 г. по гр. д. № 35/2008 год. в останалата обжалвана част по жалбата на Н. М. , с която е отхвърлен иска за разваляне на договора, над 1/16 ид. ч. от апартамента до размер на ¼ ид. ч. от апартамента.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: