Р Е Ш Е Н И Е № 20 София, 30.01.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря АЛБЕНА РИБАРСКА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 7399/2013 година Производството е по чл.303 ал.1 т.1 и т.4 от ГПК. На 12.11.2013г. е подадена от С. Р. Я. молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ГК, ІV ГО, № 258, постановено на 23.09.2013г. по гр. дело № 1231/2012г., с което след като е отменено изцяло въззивно решение №119 от 24.08.2012г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д. №234/2012год. е постановено ново решение, с което са отхвърлени предявените от С. Р. Я., [населено място], [община], срещу Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №11092/12.12.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1 620 лв., като неоснователни, а С. Р. Я. е осъден да заплати на Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], 373.53 лв. деловодни разноски. В молбата за отмяна поддържаното основание е по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК – ново обстоятелство. Според молителя новото обстоятелство е самото решение, предмет на молбата за отмяна, тъй като преди него е имало друго противоположно определение на същия състав на ВКС. Поддържа също, че това решение на ВКС противоречи на друг влязъл в сила съдебен акт - определение № 331 от 07.03.2013г. на ВКС, ІV г.о., постановено по гр.д.№ 1229/ 2012г., което е основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК. В молбата подробно са изложени съображения, че двата акта си противоречат, тъй като са постановени по сходни касационни жалби срещу напълно сходни въззивни решения, постановени при идентична фактическа обстановка, като единствената разлика е, че по едното дело ищец е той –молителят, а по другото – неговата съпруга. Излага доводи за неправилност на решението като поддържа искане за отмяна на неправилното решение на ВКС, ГК, ІV ГО, № 258, постановено на 23.09.2013г. по гр. дело № 1231/2012г. Ответникът по молбата за отмяна – Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], е депозирал отговор по смисъла на чл.306 ал.3 ГПК, с който счита молбата за отмяна за недопустима и неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300лв. съгласно приложен договор за правна помощ. Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307 и сл. ГПК, намира: Предвид обстоятелството, че молбата за отмяна, е постъпила в канцеларията на първоинстанционния съд – РС [населено място], на 12.11.2013г., а решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила в деня на постановяването му - на 23.09.2013г., се обосновава извод, че молбата е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1,т.1 и т. 4 ГПК. Горното, наред с обстоятелството, че същата е заявена от надлежно конституирана страна в процеса, имаща правен интерес от предприето процесуално действие, обосновават правен извод за процесуалната й допустимост. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на ново обстоятелство, което се свързва с нормата на чл.303 ал.1 т.1 пр.1 ГПК, и на наличие на две противоречиви влезли в сила съдебни решения, което се свързва с основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото или макар да са й известни, да не е била в състояние да се снабди с документа или позове на факта по обективни причини. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Новото обстоятелство, като основание за отмяна на влязло в сила решение по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.1 ГПК, касае правно-релевантен за приключилото делото факт. Под обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които трябва да са новооткрити, т.е. такива обстоятелства, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но които молителят не е могъл да посочи на съда по същество поради обективна невъзможност да узнае за тяхното съществуване или да удостовери същите и те да са от съществено значение за изхода на спора, в смисъл, че ако бяха известни на решаващия съд, биха променили извода му за основателността на иска. Тези факти следва да бъдат нови - да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато то е било висящо, макар да са съществували в обективната действителност, но не и да са нововъзникнали (да са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила атакувано решение). Същото разрешение е дадено и с ТР 138/67 г. на ОСГК на ВС , което не е загубило силата си. Очевидно с оглед гореизложеното в случая соченото от молителя обстоятелство – самото решение, чиято отмяна се иска, няма характеристиката на "ново обстоятелство" по смисъла на закона. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Двете решения трябва да са постановени по различни дела и противоречието е необходимо да съществува между решенията, а не между техните мотиви. В случая молителят поддържа основанието за отмяна с твърдението, че е налице противоречие между два постановени от ВКС акта – решение № 258, постановено на 23.09.2013г. по гр. дело № 1231/2012г. , и определение № 331 от 07.03.2013г. на ВКС, ІV г.о., постановено по гр.д.№ 1229/ 2012г., което е постановено в производство по чл.288 ГПК. С определението по чл.288 ГПК не се формира сила на присъдено нещо, поради което и тези определения са извън обхвата на нормата на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. Това е така, защото с тези определения съдът не се произнася по съществото на правния спор, а по въпроса, с който е бил сезиран – дали е налице някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното не може да се обоснове извод за наличие на противоречие в поддържания от молителя смисъл. Следва да се има предвид и това, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. За това диспозитивът на решението, представлява източника на силата на пресъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. По отношение на съдържащите се в тях констатации относно юридическите и доказателствените факти, както и по преюдициалните правоотношения, не се формира сила на пресъдено нещо. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 на ТРОСГК № 1/2001 г. на ВКС на РБ /мотиви/. Предвид изложеното и тъй като не е посочено друго влязло в сила решение между същите страни, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска, молбата за отмяна е неоснователна. За пълнота на изложението следва да се посочи, че противоречие би могло да има между постановеното от ВКС решение, предмет на отмяна, и въззивното решение, което с цитираното определение не е допуснато до касационен контрол. Такова противоречие не се твърди в молбата за отмяна, а в случая обаче не е и налице. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна и съставлява извънредно средство за контрол, приложимо срещу влезли в сила решения, които обвързват страните със своите правни последици, рефлектират пряко в тяхната правна сфера и установяват изключващи се права, преклудиращи възможността да бъдат реализирани така, както са признати със съдебните актове. В разглеждания случай не е налице нито обективен, нито субективен идентитет между обсъжданите дела, поради което и атакуваните решения не могат да бъдат отменени по реда на извънинстанционния контрол. Този извод произтича от обстоятелството, че: предмет на разглеждане в двете искови производства са искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, но с различен предмет и с различни ищци – предмет на решението, чиято отмяна се иска, са предявените от С. Р. Я., [населено място], [община], срещу Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №11092/12.12.2011 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „работник смесено растениевъдно и животновъдно стопанство” и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1 620 лв., а предмет на второто производство, приключило с определението на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, са предявените от С. И. К. против същия ответник искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 11091 от 08.12.2011г. за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1630.95лв. При това положение не може да се обоснове извод за субективен и обективен идентитет. Идентичността на фактическите обстоятелства, при които са издадени двете уволнителни заповеди и обстоятелството, че Т. с молителя и съпругата му са прекратени на едно и също основание , не е от естество да обоснове такъв обективен и субективен идентитет по смисъла на чл.303 ал.1 т.4 ГПК. След като не е налице отвод за присъдено нещо по отношение на предмета и страните на спор, то и липсва идентитет по отношение на този предмет и страни при различните дела. Останалите, изложени в молбата съображения, са такива, касаещи правилността на решението, и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. С оглед на изложеното не се установяват предпоставките на чл. 303, ал. 1, т.1 и т. 4 ГПК поради което, подадената молба за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода разноски за молителя не се следват, но същият следва да бъде осъден да заплати сторените и удостоверени по делото в представения договор за правна защита разноски от ответника по молбата за отмяна в размер 300лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Р. Я. вх.№10766 от 12.11.2013г. за отмяна на основание чл.303 ал.1,т.1, пр.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, ГК, ІV ГО, № 258, постановено на 23.09.2013г. по гр. дело № 1231/2012г. ОСЪЖДА С. Р. Я. да заплати на Н. К. Н., действащ като [фирма], [населено място], сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата 300лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: