Р Е Ш Е Н И Е № 206 София, 18.10.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№2103 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.295 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. срещу решение № ІІ-120 от 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 1048/15 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е отказал да зачете последиците на решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ Б., с което спорният имот и е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Въззивното решение противоречи и на практиката на ВКС, според която изискването за скица към решението на ОСЗГ /сега ОСЗ/ не следва да се абсолютизира. Налице са достатъчно доказателства по делото, които индивидуализират възстановения имот по един несъмнен начин. Ответниците С. Т. и М. Т. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за идентичност между процесния имот и този, който е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ. С определение № 345 от 06.06.2016 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса задължително ли е при възстановяване на правото на собственост по реда на чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ върху земеделска земя да бъде издадена скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ и удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ, за да бъде прието, че е настъпил реституционният ефект. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: Решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ се постановява от съда при обжалване на отказ на ОСЗ да възстанови собственост върху земеделска земя. Позитивното съдебно решение няма конститутивно действие, тъй като с него само се признава правото на възстановяване на собствеността върху конкретен имот, който следва да бъде недвусмислено индивидуализиран, а самото възстановяване се извършва с последващо решение на ОСЗ, което е окончателно. Съгласно чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, когато се възстановява собственост в стари реални граници, към решението на ОСЗ се прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт. В чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ се пояснява, че скицата на възстановения имот следва да бъде заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в урбанизираните територии – и от техническата служба на общината. В решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д. № 807/2010 г. на ВКС, І ГО, е проследена законодателната промяна в чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, извършена с ДВ бр. 45 от 16.05.1995 г., с която е въведено изискване за прилагане на скица към решението с което се възстановява правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. Подчертава се, че влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Приема се обаче, че когато в решението имотът е описан чрез посочване на номера му по кадастрален план, включително и по действащия, той е надлежно индивидуализиран, тъй като границите се определят от кадастралния план. В решение № 93/07.06.13 г. по гр. д. № 883/2012 г. на ВКС, II ГО се приема, че липсата на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими реални граници, след като възстановеният имот може да бъде индивидуализиран по друг начин. Решенията са постановени по реда на чл.290 ГПК и представляват задължителна практика на ВКС. В същия смисъл са и други решения на ВКС, макар в тях разрешеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК да е друг – решение № 90/05.04.2013 г. по гр.д.№ 912/2012 г. на ІІ ГО; решение № 59/16.06.2014 г. по гр. д. №4359/2013 г. на ІІ ГО и др. Настоящият състав на ВКС намира, че тази практика е правилна и тя следва да се приложи и по настоящото дело. Макар в обжалваното решение въззивният съд да се е позовал на тази практика на ВКС, той реално не я е приложил, с което постановеното от него решение влиза в противоречие с посочените решения на ВКС. По съществото на касационната жалба: За да отхвърли предявения отрицателен установителен иск за собственост на УПИ ХV-123, кв.7, по плана на в.з.”Боровете”,[жк], [населено място], въззивният съд е приел, че не може да зачете конститутивното действие на решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ Б., с което имотът е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ в стари реални граници на наследниците на Р. Ж. Р., една от които е жалбоподателката М. С. Д.. Прието е, че за имота не е завършена реституционната процедура. Като се е позовал на разпоредбите на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ съдът е приел, че предпоставка за издаване на решението на ОСЗГ за възстановяване на собствеността са удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, а в настоящия случай тези документи липсват. Скицата и удостоверението на л.412-414 и л.475-476 не следва да се зачетат, тъй като са издадени през 2000г., две години преди съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ и четири години преди решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ. В самото решение на ОСЗГ възстановеният имот е неясно описан, без посочени граници. Неясно е и предхождащото го съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което е отменен първоначалният отказ за възстановяване на собствеността. То препраща към заключение на вещо лице, което обаче не съдържа скица, която да очертае спорния имот. Решението е неправилно. Установено е по делото, че спорният УПИ ХV-123 с площ от 610,57 кв.м. е включен в рамките на имот пл.№34 по кадастралния план на в.з.”Б.” от 1999г., с площ от 33 009 кв.м., бивша собственост на Р. Ж. Р.. По повод подадена от наследниците на Р. Р. молба за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ са издадени удостоверение и скица по чл. 13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ – удостоверение № 91-00-35/13.07.2000 г. и скица от 11.03.2000 г. Според удостоверението могат да бъдат възстановени общо 7 521 кв.м. от целия имот, подробно описани по парцели и квадратура. Процесният УПИ ХV-123 не е включен в посочените имоти за възстановяване. Установено е също, че с влязло в сила решение от 26.03.2000 г. по гр.д.№ 2851/2000 г. на Бургаския районен съд, постановено в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, е отменен частично отказът на ПК Б., обективиран в решение № 8562Б/05.09.2000 г. и е възстановена собствеността на наследниците на Р. Ж. Р. върху „нива с площ от 5 636,25 кв.м., находяща се в Ат пазар”, землището на [населено място], съгласно заключението на вещото лице А. Ж.”. От съпоставката на това заключение /в него е изрично посочен номерът на делото, за което се отнася/, което съдържа подробна информация за всички урегулирани поземлени имоти, включени в рамките на имот № 34, и на скицата по чл.13, ал.6 ЗСПЗЗ, даваща графично изображение на същите УПИ, може да се заключи, че възстановеният с решението по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ имот не е компактен, т.е. не е нива от 5 636,25 кв.м., както следва от буквалния прочит на диспозитива на съдебното решение, а е сбор от площите на урегулираните поземлени имоти в рамките на имот пл.№34, за които съдът е приел, че няма пречка за възстановяване на собствеността: №ХХХ-154; №ХL-78; ХV-123; ХVІІ-121; ХІІІ-115; ХХІV-114; ХVІІІ, ХVІ и ХVІІ. Този извод следва и от мотивите на съдебното решение, в което е посочено изрично, че жалбата срещу отказа на поземлената комисия е основателна в частта за тези имоти. Процесният УПИ ХV-123 е сред изброените в мотивите на решението. В изпълнение на съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ е постановено и последващо решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ Б., с което се възстановява собствеността на наследниците на Р. Ж. Р. върху „нива от 5,636 дка в строителните граници на [населено място], местността „Ат пазар”, при граници и съседи: №ХХХ-154; №ХL-78; ХV-123; ХVІІ-121; ХІІІ-115; ХХІV-114; ХVІІІ, ХVІ и ХVІІ”. При тези данни неправилно въззивният съд е приел, че решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ Б. няма конститутивно действие, тъй като не приключва процедурата по възстановяване на собствеността. На първо място – неправилен е изводът на въззивния съд, че не е завършена процедурата по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху спорния имот, тъй като липсва скица към решението на ОСЗГ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ. Този извод е формален, тъй като игнорира приложените по делото удостоверение и скица по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ. Действително, скицата по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ се издава от техническата служба на общината преди постановяване на решението на ОСЗ по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, а скицата, която придружава решението и се изисква от чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, следва да съдържа заверки както от техническата служба, така и от общинската служба по земеделие, а в настоящия случай подобна заверка от ОСЗ липсва. По своето същество обаче тези скици не се различават, те съдържат една и съща информация за разположението и границите на имота, предмет на възстановяване. В настоящия случай има скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ, съдържаща данни за процесния УПИ ХV-123, както и удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ. Естествено е те да са издадени преди постановяването на решението на ОСЗ, тъй като служат като база за преценката дали са налице предпоставките на възстановяването. Въз основа на тези документи е постановен първоначалният отказ на ОСЗ да възстанови 20 873 кв.м. от общо 33 009 кв.м., колкото е имот пл.№34, бивша собственост на Р. Ж. Р., а след това въз основа на тях и на техническата експертиза е постановено съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което отказът е отменен за 5, 636 дка, включително и за процесния имот. Скицата по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ, макар и без последваща заверка от ОСЗ, съдържа необходимата информация и обсъдена заедно с останалите доказателства, индивидуализира възстановения имот. Но дори и без скица по чл.13, ал.6 ППЗСПЗЗ или чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ следва да се приеме, че решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ има конститутивно действие. В съответствие с посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК следва да се приеме, че скицата не е абсолютно необходима, когато от съдържанието на решението на общинската служба по земеделие може да се определи кой е възстановеният имот. В настоящия случай УПИ ХV-123 е описан в решение № 8562В/13.04.2004 г. на ОСЗГ като имот, който се възстановява. Действително, това решение на ОСЗ страда от недостатъка, от който страда и диспозитива на решението на съда по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, тъй като се сочи възстановяването на единен имот – нива с площ от 5,636 дка, докато всъщност възстановяването касае няколко отделни УПИ-та в рамките на имот пл.№34, чиято обща площ е 5,636 дка. Съдът обаче е длъжен да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, като направи връзка между отделните факти, а съдебното решение по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, което представлява единство от мотиви и диспозитив, се разгледа като едно цяло, за да се определи какъв е бил действителният предмет на делото. Както в съдебното решение, така и в решението на ОСЗ са изброени имотите, чиято собственост се възстановява и сред тях е процесният УПИ ХV-123. Сред недостатъците на решението на ОСЗ е и погрешното посочване на УПИ №ХХХ-154; №ХL-78; ХV-123; ХVІІ-121; ХІІІ-115; ХХІV-114; ХVІІІ, ХVІ и ХVІІ като съседи на възстановената нива от 5,636 дка, а не като възстановени имоти. Очевидно се касае за непрецизен диспозитив, което личи от съвкупната преценка на обсъдените по-горе доказателства. Съдът има правомощието да преценява доказателствата по делото – чл.236, ал.2 ГПК, тази преценка следва да почива на връзката между фактите и правилата на логиката, като по този ред се разкрива смисълът на отразеното в документите и преодоляването на външните несъответствия в тях. Без тази дейност възниква опасността от постановяване на съдебни решения, откъснати от действителността и поради това – погрешни. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Разноски не се претендират, затова те не следва да бъдат присъждани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № ІІ-120 от 29.12.2015 г. по в. гр. д. № 1048/15 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. Т. и С. С. Т., двамата от [населено място], [улица], ет.1, ап.1 срещу М. С. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] К. И. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] Р. Й. Ж. от [населено място], кв.В., [улица], Я. С. Р. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] Р. С. П. /заместена от наследниците си С. Т. П. и Р. Т. П., двамата от [населено място], [улица], ет.5 и ет.2/, А. С. К. от [населено място], кв.Б., [улица], К. С. К. от [населено място], пл.”Ж. П.” № 2, офис 10, С. С. Г. от [населено място], кв.Б., [улица], П. С. А. от [населено място], кв.Б., [улица], Н. И. Н./ заместен от наследниците си В. Я. Н. от [населено място], кв.Б., [улица], Л. Н. Н. от [населено място], местност „М.” №1 и В. И. Н. от [населено място], [улица], ет.2/, Х. И. Х. от [населено място], кв.Б., [улица], Д. Й. Ж. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 7, ап. 94, Ж. Н. Ж. и К. Н. Ж., двете от от [населено място], пл.”Ж. П.” № 2, офис 10; Р. Ж. Ж. от [населено място],[жк], вх.2, ет.6 и Е. Ж. К. от [населено място], [улица], ет.3, ап.5, иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ УПИ ХV-123 от кв.7 по плана на вилна зона „Б.”, землище на кв.Б., [населено място], целият с площ от 600 кв.м., при граници: изток – улица; запад – УПИ ХХХVІІ-150; север – УПИ ХІV-124; юг – УПИ ХVІ-122. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: