6 Р Е Ш Е Н И Е № 274 гр. София , 10 януари 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1103/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.К., служебен защитник на подсъдимия Д. Д. Р. срещу решение №152 от 21.09.2016 г., постановено по внохд №182/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се свързва с приетата от съда правна квалификация на деянието,а именно,че същото е било извършено „предумишлено“, като се твърди,че по делото не са събрани доказателства за наличието на предумисъл. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се обосновава с това , че съдилищата са отказали да обсъдят заключението на СППЕ, от което е видно, че подсъдимият е с психически проблеми по повод употребата на алкохол, както и приложените два броя епикризи, от които се установява ,че му е била поставена диагноза алкохолен делир, като тези доказателства е следвало да бъдат обсъдени в контекста на въпроса дали подсъдимият не е бил в подобно състояние към момента на извършване на деянието. Досежно явната несправедливост на наложеното наказание се посочва ,че престъплението не е „изключително тежко“ по смисъла на чл.38а ал.2 от НК. Моли се да бъде отменено атакуваното решение и да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда. В допълнението към касационната жалба изрично се заявява,че се поддържа касационната жалба само в частта относно основанието по чл.348 ал.1 т.3 от НПК,а именно явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание-25 години лишаване от свобода.Оспорва се възприетото от въззивната инстанция, че осъщественото от подсъдимия престъпление е „изключително тежко“, като в тази насока са развити доводи ,изводими от съдебната практика. В заключение се посочва ,че най-подходящото наказание за подсъдимия Р. би било лишаване от свобода,което на основание чл.58а ал.1 от НК следва да бъде редуцирано с 1/3 . Моли се да бъде изменено въззивното решение ,като на подсъдимия бъде определено наказание по първата алтернатива от видовете наказания на чл.116 ал.1 от НК. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия потвърждава становището си , застъпено в допълнението към касационната жалба ,че обжалва решението единствено на основание чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Поддържа изложените до момента в писмен вид съображения относно явната несправедливост на наложеното наказание,като отново акцентира на това, че престъплението не следва да се приема за „изключително тежко“, тъй като липсва такава висока обществена опасност на деянието и дееца, каквато изисква ТР№2/2015 г. на ОСНК. Освен това подчертава,че целите на наказанието по чл.36 от НК няма да бъдат постигнати с наказание лишаване от свобода 25 години,предвид обстоятелството,че подсъдимият следва да излезе от затвора на около 80 годишна възраст. Поддържа се искането ,направено в допълнението към касационната жалба. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. С.-адв.Г. моли да бъде оставена без уважение касационната жалба, поради неоснователността й, а решението на въззивната инстанция-в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че престъплението, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен е „изключително тежко“, поради което наложеното наказание от апелативния съд е съответно на обществената опасност на деянието и дееца и отегчаващите отговорността обстоятелства. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. В последната си дума подсъдимият Д. Д. Р. моли малко да му бъде намалено наказанието. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 07.06.2016 г. , постановена по нохд №421/2016 г.,Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия Д. Д. Р. за виновен в това, че на 27.10.2015 г., около 13.00 часа, в [населено място],[жк]предумишлено умъртвил повече от едно лице –И. А. С. и Т. И. Ж.,поради което и на основание чл.116 ал.1 т.4 пр.3 и т.9 във вр.с чл.115 и чл.54 от НК го е осъдил на осемнадесет години лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК е редуцирал наказанието на дванадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. С присъдата подсъдимият Д. Р. е осъден да заплати на А. С. С. сумата от 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и д.т.върху уважения размер на гражданския иск. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото,а също така е възложил в тежест на подсъдимия и направените разноски. По протест на Окръжна прокуратура- Бургас и въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец А. С. е било образувано внохд №182/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд, който на 21.09.2016 г. е постановил решение №152 ,с което е изменил първоинстанционната присъда, като е увеличил наложеното на подсъдимия наказание от дванадесет години на двадесет и пет години лишаване от свобода, на основание чл. 58а ал.2 и ал.3 от НК.Присъдата в останалата част е била потвърдена. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Единственото оплакване, което се поддържа пред настоящата инстанция е свързано с касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Определеното на жалбоподателя наказание доживотен затвор за извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.4 и т.9 от НК , заменено на основание чл.58а ал.2 и ал.3 от НК с наказание лишаване от свобода в размер на 25 години, отговаря на обществената опасност на деянието /с оглед характера и степента на засегнатите с него обществени отношения / и на дееца. Съгласно разпоредбата на чл.38а ал.2 от НК,наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Макар в НК да не се съдържа легална дефиниция за това кое престъпление е „изключително тежко“, то многогодишната съдебната практика е изяснила категорично коментираното понятие. За да се приеме , че едно престъпление е изключително тежко е необходимо то да разкрива особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърляща значително тази на обикновените случаи на същото престъпление. Като предпоставки за оценяване случаят като изключително тежък са личността на подсъдимия, обстоятелствата, които характеризират деянието, начинът на извършването му и последиците от него. Квалифициращите обстоятелства, взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление, не могат да се преценяват, но броят им и тяхното естество могат да бъдат основание за обосноваване на престъплението като изключително тежко. Като се изхожда от тези принципни съображения, следва да се приеме /така, както правилно е сторил апелативния съд/ ,че престъплението по настоящето дело разкрива изключително висока степен на обществена опасност, която значително надвишава тази на обикновените случаи на квалифицирано убийство. На първо място е необходимо да се посочи, че за съставомерността на престъплението по чл.116 ал.1 от НК е достатъчно деецът да е извършил убийството при наличие на едно квалифициращо обстоятелство. Всяко следващо такова, завишава степента на обществена опасност на конкретното деяние,което не може да не бъде отчетено. В настоящия случай подсъдимият е признат за виновен в извършването на деянието при два квалифициращи признака, а именно убийство на повече от едно лице-на две лица и предумишлено. Естеството на тези обстоятелства, имащо отношение към последиците от деянието от една страна, а от друга -към начина на извършване на престъплението ,също не следва да бъде пренебрегвано при преценката на степента на обществената опасност на деянието. Всъщност начинът на осъществяване на убийството също завишава тази степен. И това е така,тъй като деянието е извършено през деня, в двора на къщата ,в която са живеели убитите жени, като в близост до местоизвършването му се е намирало малолетно дете /внучката на починалата И. С./. Възпроизвеждането на повторни изстрели в телата на жертвите, след като те са били паднали на земята ,без възможност за съпротива, с цел да се гарантира тяхното умъртвяване, характеризира деянието като брутално и жестоко, а неговият автор- като хладнокръвен и безчовечен. От друга страна, начинът, по който подсъдимият е извършил престъплението разкрива ярка демонстрация на пренебрежение към човешкия живот и до голяма степен може да се оприличи на акт, с който се цели демонстративно наказване на двете лица. Наред с това, не следва да бъде подминато и обстоятелството, че поведението на подсъдимия не е било предизвикано с някакви действия –вербални или физически от страна на пострадалите. Напротив ,те са били изненадани от подсъдимия, докато са работели в градината, и по никакъв начин не са предизвикали агресивното му поведение. Действително, починалата И. С. е била прекратила интимните си отношенията с Р., което той трудно понесъл, но тази раздяла не се е случила във въпросния ден, а известно време преди инцидента. По-нататък, независимо, че подсъдимият не е осъждан до момента, характеристичните данни за него, събрани посредством свидетелските показания, са в значителна степен негативни. Установено е през последните седмици преди деянието,че подсъдимият е започнал да злоупотребява с алкохол, което е довело до отлив на клиенти във връзка с дейността, която е извършвал. От гласните доказателствени средства се установява и че в нетрезво състояние подсъдимият е бил избухлив , агресивен и неовладян. Доказателство за токова поведение е извършеното от него подпалване на автомобила на пострадалата И. С. и стрелбата по таксиметров автомобил . В тази насока ,не без значение са и причините за раздялата му с майката на неговото дете ,а именно прекомерната употреба на алкохол и склонността му към агресия и скандали в такова състояние. Апелативната инстанция е обсъдила подробно изготвената по делото СППЕ. Направените в писменото заключение изводи относно личностно-характеровата структура на подсъдимия /екстравертна насоченост на личността; възбудимост и импулсивност; раздразнителен и гневлив; емоционално лабилен; с агресивно недоверие и опозиционно поведение; склонност към противопоставяне; трудности при контрола над гнева, както и проблеми в интерперсоналните взаимоотношения/, потвърждават напълно информацията, съдържаща се в свидетелските показания за характера и поведението на подсъдимия след употреба на алкохол. От експертизата се установява още и че към момента на деянието подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си .Същият се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване-средна степен ,въпреки концентрацията на алкохол в кръвта- 3,80%о. Вещите лица са намерили аргументи за този си извод в обстоятелството, че подсъдимият притежава запазен спомен за преживяното, като подрежда събитията правилно по хронология, място, същност и значимост.По-нататък, експертите са взели отношение и по повод поставената диагноза от проведеното лечение в ЦПЗ, „Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Алкохолен делир“, като са посочили, че към момента на деянието няма данни, които да потвърдят наличието на кратковременно или продължително разстройство на съзнанието, а алкохолният делир се е разгърнал след този отрязък от време. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав приема за правилен извода на апелативната инстанция, че на подсъдимият следва да бъде наложено наказание по втората алтернатива на чл.116 ал.1 от НК, а именно доживотен затвор, доколкото извършеното от него престъпление е изключително тежко. Съгласно разрешенията, дадени в ТР №2/2015 г. на ОСНК на ВКС, когато съдът определи наказанието доживотен затвор, не го налага, а го заменя с наказание лишаване от свобода в посочения в чл. 58а, ал. 2 от НК размер от двадесет до тридесет години. Извършва се трансформация на един вид наказание с друг вид, изрично посочен в специалния правен институт. След извършената замяна процесът по индивидуализация на наказанието продължава, като се преминава към регламентираните в чл. 58а, ал. 3 от НК правила. Разпоредбата предвижда промяна на посочените в чл. 58а, ал. 2 от НК предели на заместващото наказание лишаване от свобода, като предоставя допълнителни изисквания за занижаване на долната граница, така че тя да съвпадне със специалния минимум на наказанието лишаване от свобода, предвидено за конкретното престъпление. Извършената замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода от Бургаски апелативен съд е в съответствие със законовите изисквания и разрешенията, дадени в ТР №2/2015 г. на ОСНК на ВКС. Правилно са били определени границите на заместващото наказание лишаване от свобода- от 15 до 30 години, а наложеното на подсъдимия Д. Р. наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода не е явно несправедливо , тъй като е съответно на степента на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, а така също и на целите по чл.36 от НК. ВКС не се съгласява с възприетото от въззивната инстанция като смекчаващо обстоятелство- оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. Съгласно ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС, признанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство само когато съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало своевременно за разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния случай, направените от подсъдимия самопризнания на досъдебното производство са в по-късен момент , след като са били извършени процесуално-следствените действия по претърсване и изземване, включително е било иззето оръжието на престъплението и са били разпитани голяма част от свидетелите , в т.ч. съседите на убитите жени, които са чули изстрелите, след което лично са възприели подсъдимия да излиза от двора на пострадалите, носейки оръжие, както и лично са възприели, че двете жени са мъртви. Ето защо и без направеното самопризнание от страна на подсъдимия, престъплението и неговият автор са били вече разкрити от компетентните органи, така че не може да се приеме, че то е съдействало своевременно и съществено за установяването на посочените обстоятелства . Възрастта на подсъдимия -53 години, не е обстоятелство, което да обоснове намаляване на наказанието. В заключение, настоящата инстанция не констатира неотчетени от Апелативен съд-Бургас смекчаващи отговорността обстоятелства ,които да налагат намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. По изложените съображения, касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение-в сила. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №152 от 21.09.2016 г.,постановено по внохд №182/2016 г. по описа на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/