Р Е Ш Е Н И Е № 46 София, 14.03. 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1902/ 2016 година Производството е по чл. 47 ЗМТА, образувано по иск на М. А. М. - от [населено място] кладенци, [община] срещу [фирма] - [населено място] за отмяна на решение №255/26.03.2015 г. по арб.д. №255/26.03.2015 г. на Арбитър Б. Й. Г. - [населено място], с което е осъден да плати сумата 3098.84 лв. на основание Договор за револвиращ заем № [ЕГН] от 19.07.2012 г. и Общи условия на [фирма] към ДРЗ за физически лица, в които е уговорена арбитражна клауза - т.13.1 от ОУ, със законната лихва от датата на решението и разноски по делото. Ответникът [фирма] - [населено място] оспорва иска като недопустим поради предявяването му след изтичане на срока по чл. 48 ал.1 ЗМТА; оспорва иска и като неоснователен, като поддържа, че е налице валидно арбитражно споразумение, сключено от дееспособно лице - клиент по договор за револвиращ заем. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, преди да обсъжда доказателствата по делото и доводите на страните във връзка с поддържаните основания за отмяна на арбитражно решение, намира, че следва да се произнесе валидно ли е арбитражното решение, чиято отмяна се иска, която преценка следва да извърши служебно. Този въпрос е процесуалноправен, затова следва да се реши съгласно сега действащата нормативна уредба - в чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК,обн.Д.в.бр.8/24.01.2017г.) и в чл. 47 ал. 2 ЗМТА(ЗИД ГПК,обн.Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения, са прогласени за нищожни. Със ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) - чл.19 ал. 2 ГПК - е създадена забрана за арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на §13 от ДР на З.; допълнена е разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, и в новата ал. 4 е предвидено, че е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон. Понятието потребител по смисъла на З. има легална дефиниция в §13 т.1 от ДР на З., съгласно която „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. Съгласно §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по см. на §13 т.1 от ДР на З., се прекратяват - по тях арбитражно решение не може да се постанови. Това правило следва симетрично да се приложи по отношение на неарбитруемите потребителски спорове, по които е постановено арбитражно решение, чиято отмяна се търси с иск по чл. 47 ЗМТА от ВКС, по който е образувано дело, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на ЗИД ГПК (Д.в.бр.8/24.01. 2017 г.) - съгласно §6 ал. 1 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в. бр.8/24.01.2017 г.) висящите производства във ВКС се разглеждат по реда на този закон, а съгласно сега действащата разпоредба на чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм. ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В т.3 на Решение №9/24.10.2002 г. по конст.дело №15/2002 г. на Конституционния съд на РБ е дадено тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения - защита, която в нейната цялост се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий защита по исков ред пред държавния съд - ВКС. Съгласно сега действащата нормативна уредба, подлежи на прекратяване завареното производство в първия стадий - пред арбитражния орган - чл. 19 ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК - Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), вр. §6 ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), следователно, ако защитата при постановено арбитражно решение, е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение чл. 47 ал. 2 ЗМТА(изм.Д.в.бр.8/24.01.2017 г.) прогласява за нищожно. ВКС, пред когото е фазата на втория стадий защита по исков ред, по висящото дело следва да прогласи нищожността на арбитражното решение, като постановено по неарбитруем спор. Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405 ал. 5 ГПК(нова, ЗИД ГПК-Д.в.бр.8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47 ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила; на по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д.в. бр.8/24.01.2017 г.). Ищецът по делото има качеството на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на З., като страна по договор за заем, предоставен на физически лица и търси защита на правата си в това качество. Предявеният иск е за отмяна на арбитражно решение на арбитър ад хок, с което е решен спор на потребител по см. на §13 т.1 от ДР на З. с [фирма], който спор е неарбитруем. Арбитражното решение, чиято отмяна се иска от ВКС във втората фаза на защитата, следва да се прогласи за нищожно. Ответникът по делото следва да плати в полза на ВКС държавна такса 123.95 лв., тъй като ищецът е освободен от внасянето й на основание чл. 83 ал. 2 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №255/26.03. 2015 г. по арб.д. №255/26.03.2015 г. на Арбитър Б. Й. Г. - [населено място], [улица], вх.”А”, ет.1, ап.2. ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати по сметка на ВКС държавна такса 123.95 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: