Р Е Ш Е Н И Е № 564 София, 18 януари 2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Красимир Шекерджиев при секретар Л.Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 1929/2012 г. Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Д. З., чрез упълномощеният му защитник адвокат А. А. от БлАК, за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 209/2012 година по описа на Благоевградския окръжен съд. В искането като предпоставка за неговата процесуална допустимост са въведени всички касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Оспорва се авторството на деянието по чл. 343б ал. 1 от НК и се твърди, че инкриминираното количество на алкохол в кръвта на осъдения е резултат на грешка, поради негодност на техническото средство използвано при проверката от компетентните контролни органи за установяването му. По третото основание за явна несправедливост на наказанието са изложени конкретни доводи свързани с личността на осъдения. Направено искане за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС осъденият се явява лично и с упълномощения си защитник адвокат А., която поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С атакуваното решение е потвърдена изцяло присъда № 1845/2.03.2012 година на Благоевградския районен съд постановена по н о х д № 182/2011 година по описа на същия съд, с която осъденият Д. З. е признат за виновен в това, че на 28.03.2010 година на главен път Е 79 край Благоевград е осъществил състава на престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „а” от НК, тъй като в резултат на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, като водач на л. а. „Фолксваген Пасат” собственост на „БР Лизинг” ЕООД му причинил значителни имуществени вреди в размер на 8983,62 лева. Наложено му е наказание пробация със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи със пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда осъденият З. е бил признат за виновен и в това, че по същото време и място е управлявал същия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,75 промила, установено по надлежния ред – прест. по чл. 343б ал. 1 от НК. Наложено му е същото наказание със същите пробационни мерки и за същия срок. На основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 23 ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание пробация – със следните пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи със пробационен служител за срок от една година и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднато времето през което осъденият е лишен от правоуправление по административен ред. Отхвърлен като неоснователен е предявеният от пострадалото лизингово дружество граждански иск. Искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Преди всичко следва да се уточни, че предмет на проверка по реда на възобновяването следва да бъде само осъждането на молителя за престъплението по чл. 343б ал. 1 от НК, тъй като само то е предмет на искането за възобновяване. При проверката по делото се установи, че възражението на защитата на осъденото лице за процесуалната годност на резултата за наличие на алкохол, установен с техническо средство е поставян многократно пред съдилищата разгледали делото като първа и втора, /последна/ редовна инстанция. Въззивният съд, в изпълнение на изискванията по чл. 339 ал. 2 от НПК, в решението си е дал отговор на това възражение, с позоваване на доказателствата по делото. При проверката се установи, че наистина към делото е приложено удостоверение, от което е видно, че към момента на извършване на проверката е използвано годно техническо средство „Алкомер 931” с фабричен номер 0251638 /л. 90-93 от съд.п-во пред І инст./ В удостоверението е описан редът за използване и контрол на тези средства по § 7 от Закона за измерванията и средствата за измерване и употреба. Обстоятелството, че в по-късен момент /удостоверението е издадено след повече от една година от проверката/ това техническо средство е бракувано, не е аргумент, че към момента на проверката същото е било негодно. Освен това, за пълно изясняване на поставените от защитата въпроси, относно техническата годност на алкомера като свидетел, в съдебно заседание пред първата инстанция е разпитан св. Ч., който е пояснил, че обсъжданото техническо средство е било с повредена батерия, която запаметява показателите изписани на дисплея, което не се отразява на годността му да измерва правилно и точно съдържанието на алкохол. Освен това, по делото е установено, че контролните органи са спазили реда по Наредба № 30 от 27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, където в чл. 1, ал. 2 е посочено, че употребата на алкохол се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай, на осъдения е била предоставена възможността за медицинско изследване, но същият собственоръчно е записал върху талона за такова изследване чрез кръвна проба, че не желае такова. Освен това, съдилищата са изпълнили всички доказателствени искания на защитата, като са проверили чрез медицинска експертиза възражението на осъдения, че отчетеното алкохолно съдържание в кръвта му се дължи на прием на медикаменти. Вещото лице д-р Х. е дал категорично заключение, че описаните в представените медицински документи от осъдения лекарствени средства не съдържат етилов алкохол и приемът им не може да повлияе на концентрацията на такъв в кръвта на изследваното лице. Поради изложеното, настоящият състав намира, че фактическите положения по делото, /относно обвинението по чл. 343б ал. 1 от НК, което е предмет на проверка по реда на възобновяването/ са установени правилно. Със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и пълно са изяснени всички обстоятелства по делото. Затова няма правно основание за отмяна по реда на възобновяването на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При проверката не се установиха и данни в подкрепа на довода за явна несправедливост на наложеното наказание. Последното е определено на основание чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК, като съдилищата са приели наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При това положение и ВКС, както и предходните инстанции намира, че при индивидуализацията на наказанието спрямо осъдения З. е приложен адекватен подход, съобразен с принципите за определянето и целите на наказанието по чл. 36 от НК. Ето защо и поради липса на право основание за възобновяване на наказателното производство, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. З. за възобновяване на наказателното производство по в н о х д № 209/2012 година по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: