1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 354
София, 03.08.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Росица Иванова изслуша докладваното от съдия А.С. гр.дело № 714/2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област Видин срещу решение № 283 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 423/2008 г. на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 06.03.2006 г. по гр.д. № 1921/2005 г. на Видинския районен съд, с което са уважени исковете на А. Г. А. против О. администрация на Област Видин с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука- 12 000 лв. за счупване на лява ръка и 13 000 лв. за счупване на ляв крак, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2005 г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски. Касаторът поддържа, че са налице основанията по чл.281 т.3 ГПК за касиране на решението.
С определение № 1416 от 24.11.2009 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса дали неизпълнението на задължителните указания на ВКС при първата касация за съобразяване на обезщетението по чл.200 КТ с това, присъдено с влязлото в сила осъдително решение по чл.45 ЗЗД, е довело до неправилност на въззивното решение като част от по-широкия въпрос за съотношението на отговорностите по чл.45 ЗЗД и чл.200 КТ по претенциите срещу прекия причинител и срещу работодателя за обезщетяване на едни и същи неимуществени вреди- претърпяни за едни и същи периоди от време болки и страдания, причинени от едни и същи телесни увреждания.
Ответницата по жалбата А. Г. А., чрез пълномощника й адв.В.Б., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното:
Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд, след като с решение № 956/25.06.2008 г. по гр.д. № 1758/2006 г. ВКС, ІV г.о. е отменил първото въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане, като е дал и указания, че следва да бъде отчетен факта, че с влязла в сила присъда срещу причинителя на увреждането е уважен и предявеният от ищцата граждански иск за обезщетяване на неимуществени вреди, който факт е от значение, защото наличието на влязъл в сила съдебен акт за същите неимуществени вреди срещу прекия причинител изключва търсенето на отговорност за същото увреждане срещу работодателя, тъй като е недопустимо за едни и същи вреди да се претендират обезщетения от двама ответници, освен ако се претендират за различни периоди, и че работодателят може да бъде осъден да заплати неимуществени вреди над присъдения вече размер, ако е доказано, че ищцата е претърпяла вреди, за които не е обезщетена. .
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 27.04.2005 г. при служебна командировка с лек автомобил на ответника- работодател на ищцата по вина на водача му е настъпило ПТП, при което е претърпяла травматични увреждания. С присъда по н.о.х.д. № 1316/2005 г. на В. е уважен гражданския иск на пострадалата срещу причинителя на увреждането, който е осъден да й заплати обезщетения за причинените й неимуществени вреди в размер на 6 000 лв. от счупването на лявата ръка и на 7 000 лв. от счупването на левия крак. На ищцата са били извършени две оперативни интервенции на двата крайника, изразяващи се в наместване и фиксации с метални инплантации. Имала е трудности при раздвижването, като лечението й в болница е продължила 12 дни, а в домашни условия 3 месеца, като през това време е била неподвижна и се налагало да бъде обслужвана от майка й и дъщеря й. След изтичане на домашното лечение имала възможност да се движи с помощни средства. Причинено й е трайно ограничение на движенията на горен ляв крайник дефицит около 50% и на долен ляв крайник с дефицит около 35%. Продължава да има болки, които при промяна на времето се засилват. Двигателните възможности не са възстановени. Не може да върши всяка домакинска работа, да ходи на дълги разстояния. Според тройната медицинска експертиза не може да се направи заключение за възстановяване в пълен обем на движението. В бъдеще предстоят нови оперативни интервенции за изваждане на поставените метални тела. Въззивният съд е направил извод, че следва да бъде ангажирана отговорността на работодателя на основание чл.200 КТ. Отчитайки сравнително младата възраст на ищцата, характера на увреждането, болките и страданията, предизвикания стрес, продължаващото трайно ограничение в движението на двата леви крайника, предстоящи оперативни интервенции, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за размера на обезщетението за неимуществени вреди от трудовата злополука- 12 000 лв. за счупването на лява ръка и 13 000 лв. за счупването на ляв крак. Приел е, че присъденото обезщетение от наказателния съд по иска срещу прекия причинител не може да се отрази при определяне на размера на обезщетението по иска срещу работодателя по чл.200 КТ.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: В чл.200 КТ е уредена безвиновната отговорност на работодателя за причинени на негов работник или служител вреди от трудова злополука или професионално заболяване, като законът не се интересува от причинителя и неговата вина. Но законодателят не изключва обезщетяване на тези вреди по общия граждански ред за непозволено увреждане, когато вредите са виновно причинени от друго лице. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда- срещу прекия причинител с иск по чл.45 ЗЗД или срещу работодателя си с иск по чл.200 КТ. За едни и същи вреди обаче пострадалият не може да бъде обезщетен два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът му по чл.45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл.200 КТ за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия. Неспазването на указанията на ВКС при първата касация за съобразяване на обезщетението по чл.200 КТ с това, присъдено по чл.45 ЗЗД за същите неимуществени вреди с влязлата в сила присъда срещу причинителя на увреждането, които са задължителни- чл.218з ал.1 ГПК/отм/, обуславя неправилност на въззивното решение.
Касационната жалба е основателна. Ищцата е предявила на 14.12.2005 г. иска по чл.200 КТ срещу ответника- неин работодател за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания и невъзвратима загуба на пълен обем на функциите на левите крайници, в резултат на увреждането, причинено при пътуването й по повод командировка на 27.04.2005 г., в размер на 12 000 лв. за счупването на лявата ръка и 13 000 лв. за счупването на левия крак. На 11.01.2006 г. е предявила иск по чл.45 ЗЗД по н.о.х.д. № 1316/2005 г. на Видинския районен съд срещу причинителя на увреждането И. Й. за заплащане на обезщетение за същите неимуществени вреди от същото увреждане в размер на 6 000 лв. за ръката и 7 000 лв. за крака. С влязла в сила присъда по същото дело И. Й. е признат за виновен за това, че на 27.04.2005 г. като водач на МПС причинил пътно-транспортно произшествие, при което по непредпазливост причинил на А. А. две средни телесни повреди- на горен ляв и долен ляв крайник, и е уважен в пълен размер предявеният граждански иск, като присъдата в частта по този иск е потвърдена с решение № 155/28.04.2006 г. по н.о.х.д. № 75/2006 г. на Видинския окръжен съд, което не е обжалвано.. Наказателният съд е определил обезщетението като е взел предвид възрастта на пострадалата, характера на увреждането, трайното затруднение на движението на двата крайника, болките и страданията- физически и психически, които е претърпяла, продължава да търпи и ще търпи за вбъдеще, отражението върху трудоспособността й и социалните й контакти, бъдещата оперативна намеса, която ще бъде свързана с нови болки и страдания. При наличието на влязъл в сила съдебен акт срещу причинителя на увреждането за репариране на неимуществените вреди не може за същите да бъде осъден и работодателя на пострадалата. Това би довело до обезщетяването й два пъти за едни и същи вреди. А пострадалата има право само на едно обезщетение за тях, което може да търси или от причинителя на увреждането, или от работодателя й. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно решение.
По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и да се постанови ново от ВКС, с което искът да се отхвърли съобразно горните мотиви.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 283 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 423/2008 г. на Видинския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на А. Г. А. от[населено място] срещу О. администрация Видин с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 27.04.2005 г. в размер на 12 000 лв. за счупване на лява ръка и на 13 000 лв. за счупване на ляв крак, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2005 г. до окончателното изплащане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|