- 2 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 519

гр. София 22 юни 2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 01.12.2021 (първи декември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2860 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 34 034/20.05.2021 година, подадена от Б. Б. Я., срещу решение № 10 238/15.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4141/2019 година.
С обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение № 120/08.04.2019 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, трети първоинстанционен състав, постановено по гр. д. № 47/2018 година в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 415, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], че З. В. В. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] по договор за ипотечен кредит от 28.07.2007 година следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК по ч .гр. д. № 68/2017 година по описа на Районен съд Своге: главница в размер на 76 704.12 лева, договорна лихва за периода от 29.10.2012 година до 09.02.2017 година в размер на 49 587.43 лева, санкционираща лихва за периода от 28.01.2017 година до 09.02.2017 година в размер на 251.26 лева, заемни такси в размер на 1070.81 лева и законна лихва върху главницата, считано от 10.02.2017 година до окончателното плащане на сумата, както и в частта, с която З. В. В. е осъдена да заплати на „„Банка ДСК“ ЕАД [населено място] разноски в размер на 1626.14 лева, и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил предявените срещу В. искове като погасено по давност. В решението е посочено, че в частта му, с която исковете са уважени по отношение на Б. Б. Я. първоинстанционното решение е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.
В подадената от Б. Б. Я. касационна жалба се твърди, че с решение № 10 238/15.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4141/2019 година било потвърдено първоинстанционното решение № 120/08.04.2019 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, трети първоинстанционен състав, постановено по гр. д. № 47/2018 година в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 415, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], че Б. Б. Я. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] по договор за ипотечен кредит от 28.07.2007 година следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК по ч .гр. д. № 68/2017 година по описа на Районен съд Своге: главница в размер на 76 704.12 лева, договорна лихва за периода от 29.10.2012 година до 09.02.2017 година в размер на 49 587.43 лева, санкционираща лихва за периода от 28.01.2017 година до 09.02.2017 година в размер на 251.26 лева, заемни такси в размер на 1070.81 лева и законна лихва върху главницата, считано от 10.02.2017 година до окончателното плащане на сумата, като се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу Б. Б. Я. от „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] искове по чл. 415, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] е подал отговор с вх. № 35 238/15.07.2021 година, с който е изразил становище, че жалбата е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основана нея производство да бъде прекратено. Евентуално се твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 10 238/15.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4141/2019 година в обжалваната му част и такова не следва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение в обжалваната му част.
С първоинстанционното решение № 120/08.04.2019 година на Окръжен съд София, гражданско отделение, трети първоинстанционен състав, постановено по гр. д. № 47/2018 година в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 415, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, по отношение на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място], че Б. Б. Я. и З. В. В. дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] по договор за ипотечен кредит от 28.07.2007 година следните суми, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417 от ГПК по ч .гр. д. № 68/2017 година по описа на Районен съд Своге: главница в размер на 76 704.12 лева, договорна лихва за периода от 29.10.2012 година до 09.02.2017 година в размер на 49 587.43 лева, санкционираща лихва за периода от 28.01.2017 година до 09.02.2017 година в размер на 251.26 лева, заемни такси в размер на 1070.81 лева и законна лихва върху главницата, считано от 10.02.2017 година до окончателното плащане на сумата. Договорът за ипотечен кредит е бил сключен между „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] от една страна и Б. Б. Я. и З. В. В. от друга страна, като двамата дължат общо връщане на цялата предоставена в кредит сума. Поради това Я. и В. са солидарни длъжници по договора за ипотечен кредит и като такива имат качеството на обикновени другари в производството по иска на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] за заплащане на сумите по кредита.
Първоинстанционното решение на Окръжен съд София е било връчено на Б. Б. Я. на 15.04.2019 година, като той не е упражнил правото си на въззивно обжалване в установения от закона срок. Това право обаче е било упражнено от З. В. В., която е подала въззивна жалба с вх. № 5138/13.06.2019 година, въз основа на която е било образувано гр. д. № 4141/2019 година по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, по което е постановено оспорваното решение. Препис от подадената от В. въззивна жалба е бил връчен на Я. на 30.07.2019 година, като на 14.10.2019 година му е била връчена призовка за насроченото за 07.04.2020 година открито съдебно заседание на въззивната инстанция. На това съдебно заседание касаторът не се е явил, като е поискал да не бъде даван ход на делото, тъй като бил с гърлобол и кашлица, а също така не се чувствал добре общо физически. Съставът на Софийския апелативен съд е уважил искането като не е дал ход на делото и е насрочил ново съдебно заседание на 08.12.2020 година. Я. е получил призовката за това съдебно заседание на 18.11.2020 година, като е отново е поискал да не бъде даван ход на делото, тъй като не можел да присъства на заседанието поради здравословни причини. Към молбата са приложени рецепта и амбулаторен лист за медицински преглед. Същата не е била уважена и откритото съдебно заседание е било проведено. Впоследствие е проведено още едно открито съдебно заседание, в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, а впоследствие е постановено и обжалваното в настоящето производство въззивно решение. В мотивите на това решение съдът е посочил, че предмет на въззивното производство била уважената установителна част на първоинстанционното решение само по отношение на З. В. В.. Б. Б. Я. не бил подал жалба срещу първоинстанционното решение, т. е. същото било влязло в сила по отношение на него като този извод е посочен изрично и в диспозитива на решението. Препис от въззивното решение е бил връчен на Я. на 20.04.2021 година, като той е подал касационна жалба с вх. № 34 034/20.05.2021 година.
Така подадената от Я. касационна жалба е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. В производството по предявения от „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] установителен иск Б. Б. Я. и З. В. В. имат качеството на обикновени другари, поради което разпоредбата на чл. 265, ал. 2 от ГПК не намира приложение и Я. не може да се ползва от подадената от В. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и тя няма действие по отношение на него. Същият обаче има възможността по чл. 265, ал. 1 от ГПК, а именно не по-късно от първото заседание във въззивната инстанция да се присъедини към въззивната жалба на своя обикновен другар. Това присъединяване става с изрична писмена молба преписи от която се връчват на страните. Предвид на това не е достатъчно необжалвалия обикновен другар да заяви устно желание да участва във въззивното производство или да прави искания в него без изрично да е направил искане за присъединяване към въззивната жалба. За да се упражни това право въззивната инстанция следва да уведоми необжалвалия обикновен другар за образуваното въззивно производство, което в случая е направено. Б. Б. Я. обаче не е упражнил правото си по чл. 265, ал. 1 от ГПК, поради което с изтичането на срока за това първоинстанционното решение е влязло в законна сила по отношение на него и е породило предвидените в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК последици. Поради това по отношение на него спора не може да бъде пререшаван дори и по реда на касационния контрол. Още повече, че във въззивното решение на Окръжен съд София липсва изрично произнасяне по отношение на предявения от „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] срещу Б. Б. Я. иск, което да бъде предмет на този контрол.
С оглед изхода на делото Б. Б. Я. ще трябва да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Б. Б. Я. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му представител адвокат П. К. от САК-гр. София, [улица] срещу решение № 10 238/15.03.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 4141/2019 година, касационна жалба с вх. № 34 034/20.05.2021 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2860/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
ОСЪЖДА Б. Б. Я. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния му представител адвокат П. К. от САК-гр. София, [улица] да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД [населено място], [улица] сумата от 200.00 лева юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.