Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр. София, 30 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :САВКА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 1687 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения Й. С. Н. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 2682/2010 г. на Пловдивския районен съд и отмяна на присъда № 378/12.08.2010 г., изменена с решение № 299/26.10.2010 г. Конкретни касационни основания не се сочат, но от съдържанието на искането се извеждат оплаквания за неправилно изясняване на фактите, довело не осъждането на Н. за престъпление, което не е извършил. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането и развива доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и за явна несправедливост на наказанието. Предлага решението да бъде отменено, а Н. оправдан. Осъденият иска да бъде намален размера на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с влязлото в сила решение и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъда № 378/12.08.2010 г. Пловдивският районен съд признал подсъдимия Й. Н. за виновен в това, че на 20.08.2009 г. присвоил чужда движима вещ, която владеел- т.а. “М.” на стойност 30 хиляди лева, собственост на фирма [фирма] гр. София, като обсебването е в големи размери и на основание чл.206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 НК го осъдил на осем години лишаване от свобода. На осн. чл.37 т.6 и т.7 от НК го лишил от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с управление или разпореждане с материални средства, както и от право да управлява МПС за срок от осем години. На осн. чл.68 ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три години, наложено с присъда по нохд № 5082/2005 г. на СРС. Постановил двете наказания лишаване от свобода да се търпят в затвор, при първоначален “строг” режим. С решение № 299/10.11.2010 г. по внохд № 2649/2010 г. Пловдивският окръжен съд изменил присъда, както следва: намалил наказанието лишаване от свобода на четири години, отменил наказанията по чл.37 т.6 и т.7 НК и постановил наказанието по нохд № 5082/05 г. да се търпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален “общ” режим. Искането е подадено в законния шестмесечен срок и от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Доколкото в искането изобщо има изложени съображения за неправилност на съдебните актове, те се свеждат до твърдения на осъдения, че фактите по делото не са установени правилно, тъй като той бил заплатил цената на товарния автомобил, а не го е присвоил. Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения при установяване на фактите. Той е извършил цялостна проверка на атакуваната пред него първоинстанционна присъда. Приел е, че по делото са събрани всички възможни доказателства, относими за изясняване на фактите, включени в предмета на доказване. Фактическите данни, съдържащи се в показанията на свидетелите К., П. и Карпарова, подкрепени от тези на свидетелите М., Д. и К., както и от писмените доказателствени средства- протокол за изземване на товарния автомобил, протокол за оглед на веществено доказателство и разписка от 20.08.2009 г., са мотивирали съда да направи извод за безспорна установеност на фактите по престъплението и неговия автор. Тези констатации не са произволни, а са резултат от внимателния, обективен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Обсъдени са и обясненията на подсъдимия, че е заплатил цената на товарния автомобил, поради което пострадалият му предал големия талон на превозното средство, но са отхвърлени като недостоверни, тъй като са опровергани от всички останали доказателствени източници. Решението е изготвено в съответствие на изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, като съдът е дал отговор на възраженията на подсъдимия и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на решението. Съдът не е допуснал и нарушение на материалния закон. Въз основа на установените факти правилно е приел, че извършеното от Н. деяние покрива обективните и субективни признаци на престъплението обсебване. В искането липсват доводи по приложението на правото, поради което ВКС няма какво повече да добави към съображенията на въззивния съд, които споделя изцяло. Не са налице основания за оправдаването на осъдения. Липсва основание за намаляване на размера на наказанието. Пловдивският окръжен съд е направил собствена преценка на обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказание и е стигнал до извод, че първата инстанция не е отчела в достатъчна степен положителните данни за личността на Н.- трудовата му ангажираност и семейното му положение. Възприел е превес на смекчаващите вината обстоятелства и значително е намалил наказанието, постановявайки лишаване от свобода в размер, близък до минимума на предвиденото в закона. Затова настоящият касационен състав намира, че наказанието съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и в пълна степен би способствало за постигане на целите по чл.36 от НК. При тези съображения и като намери, че влязлото в сила решение не страда от приписаните му пороци Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. Н. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 2649/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: