Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * разпределяне на ползването * съсобственост * застрояване * подобрения

Р Е Ш Е Н И Е

№ 94

София, 28.03.2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Зоя Атанасова
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 897 от 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. З. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 02.06.2011г. по гр.д.№299/2011г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което разпределението на ползването на съсобствения недвижим имот,представляващ ПИ с идентификатор * по кад.карта на [населено място] е извършено по вариант І от заключението на вещото лице по СТЕ от 07.12.2010г.
С определение №1033/15.11.2011г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за значението в производството по чл.32,ал.2 ЗС на извършеното само от единия съсобственик застрояване на част от съсобствения имот,вкл. и като подобрение или постройка за допълващо застрояване.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд не е съобразил факта,че част от имота е застроена с бетонова площадка,за която няма спор,че е изградена от нея. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това разпределението на ползването да се извърши по вариант ІІ от заключението на вещото лице по СТЕ от 07.12.2010г.
Ответникът по касационна жалба Н. З. Ц. не изразява становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.32,ал.2 ЗС И. З. В. е предявила срещу Н. З. Ц. иск за разпределяне ползуването на съсобствено дворно място,съставляващо ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място].
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че процесният имот е съсобствен между страните при равни квоти.Общата му площ е 551кв.м.,от които 244 кв.м. са застроени и за разпределяне остават 307кв.м. като разликата между дадените от вещото лице варианти е в ползването на 23кв.м.,представляващи бетонна настилка,която и двете страни желаят да ползват,уточнявайки,че тази площадка им е необходима, тъй като е единственият вариант за стоварване на материали,въглища и дърва чрез камион в дворното място. Прието е,че разпределението на ползването следва да се извърши по вариант І на експертизата,като бетоновата площадка бъде определена за общо ползване,тъй като е необходима за стоварване на материали в имота и от двамата съсобственици. Доводите във въззивната жалба,вкл. и доводът на И. З.,че тя е построила площадката с лични средства и труд е прието,че нямат правен харатер,а отразяват субективните желания на жалбоподателката, с оглед на което не следва да се обсъждат.
Въпросът,произнасянето по който е обосновало наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касае фактите и обстоятелствата,които съдът следва да вземе предвид при извършване на разпределение на ползуване на съсобствен имот по реда на чл.32,ал.2 ЗС и по-специално необходимостта да бъде взето предвид извършеното от единия от съсобствениците застрояване на част от имота с постройки на допълващо застрояване,като в производството по чл.288 ГПК е констатирано,че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на становището,изразено от състав на ІІ ГО на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК по гр.д.№4255/2008.
В решението,постановено от състав на ІІ ГО на ВКС по гр.д.№4255/2008г. е прието,че при наличие на съсобственост върху едно дворно място всеки съсобственик съгласно чл.31,ал.2 ЗС може да ползува съсобствения имот според неговото предназначение без да пречи на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им. Ако един от съсобствениците застрои част от съсобствения имот без в негова полза да е учредено право на строеж и сам ползува построеното,при спор за разпределение на ползуването това обстоятелство следва да бъде отчетено,за да може и на останалите съсобственици да се определи за ползуване такава част от имота,която да съответствува на техните права в съсобствеността.
Според настоящия състав това разрешение следва да бъде възприето и в настоящия случай. Извършеното от съсобствениците застрояване следва да бъде съобразено, като при възможност в определения дял за ползване на всеки съсобственик бъде включена застроената от него част от имота, доколкото това застрояване е извършено по повод ползването на съсобствения имот,но само ако това не пречи на другия съсобственик и не нарушава неговите права и не би довело до намаляване частта за ползване на другия съсобственик с оглед правата му в съсобствеността.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Основателно е изложеното в касационната жалба оплакване за неправилно приложение на материалния закон /чл.32,ал.2 ЗС/ при постановяване на обжалваното решение.
Всеки съсобственик следва да получи за ползуване такава част от съсобствения имот,която съответствува на притежавания от него дял от съсобствения имот като бъде съобразено и извършеното от него по повод ползването допълващо застрояване или подобряване. В случая правото на собственост върху дворното място,представляващо ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място] принадлежи на И. З. В. и Н. З. Ц. при равни квоти,като между страните не съществува спор,че бетоновата площадка,използвана за разтоварване на материали в имота, е изградена от И. З. В. за нейни нужди. Неправилно при така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел,че тази площадка следва да бъде определена за общо ползване на съсобствениците. Същата е изградена само от единия съсобственик с оглед улесняване осъществяваното лично от него ползване на съсобствения имот и следва да бъде определена в неговия дял. Ако другият съсобственик желае да осигури за себе си подходящ начин за стоварване на дървен материал в имота,не е установено да съществува пречка за изграждане на подобно съоръжение и от него. Фактът на извършване на подобрения в съсобствения имот само от единия съсобственик с оглед неговите нужди / с каквато цел е и извършено подобрението/,следва да бъде отчетен при разпределяне на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС,ако подобрението не надхвърля обема права,които този съсобственик има. Разпределянето на ползването не може да служи като основание за другия съсобственик да претендира предоставяне на права върху извършено от другия съсобственик подобрение.
С оглед гореизложеното по реда на чл.293,ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това спорът бъде решен по същество,като разпределението на ползуването бъде извършено по вариант №2 към заключението на в.л.П.Г. от 07.12.2010г. с приложената към него скица,който съответствува на правата на страните върху дворното място и отчита факта на извършеното от И. З. В. застрояване,включвайки ползуваната само от нея бетонирана площадка в частта,която й се разпределя за ползуване.
Според настоящия състав с оглед характера на производството по разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот разноските следва да бъдат понесени от страните така както са били направени,като изложените от въззивния съд съображения в тази насока следва да бъдат възприети изцяло-причина съдът да бъде сезиран с искане за разпределяне на ползването е невъзможността съсобствениците да постигнат съгласие за начина,по който същото да бъде извършено,като всеки един от съсобствениците има правото да поддържа определен начин на разпределяне на ползването според своите предпочитания. Невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците,а на несъвпадане на техните становища,основано на правото на всеки един от тях да ползва вещта според нейното предназначение по избран от него начин. Невъзможността да бъде постигнато съгласие помежду им не е скрепено от закона със санкция и различието в становищата не се счита за виновно поведение.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 02.06.2011г. по гр.д.№ 299/2011г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.32,ал.2 ЗС ползуването на ПИ с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2005г. на ИД на АК,с предназначение урбанизирана територия,начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./,с административен адрес [населено място],ж.к.”М.”, [улица] площ от 551кв.м. по втори вариант на заключението на в.л. П.Г. от 07.12.2010г. и приложената към него скица-проект за вариант №2,приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящето решение,като на И. З. В. се предоставя за ползуване частта от дворното място от 89.50кв.м. по точки 1-2-3-4-1;т.т.8-11-12-9-8 и т.т.17-18-19-20-21-22-17,оцветена със син цвят, на Н. З. Ц. се предоставя за ползуване частта от дворното място от 95.50кв.м. по точки 2-5-6-3-2;т.т.7-8-9-10-7;т.т. 20-23-24-21-20 и т.т.13-14-15-16-13,оцветена с червен цвят,а оцветената в жълт цвят част,включваща тротоарите и подходите за обитаване и поддържане на жилищната сграда и останалите постройки остава за общо ползване.

Председател:

Членове: