Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 05.04.2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и пети февруари двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело №1 / 1011 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Н. А. В. и Ц. Г. С. против присъда № 24 от 30.06.2010 год. постановена по ВНОХ дело № 353/2010 год. на С. градски съд. В жалбата на Н. В. се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НК, като се излага съображение, че е осъден по обвинение, което не е доказано от обективна и субективна страна. В жалбата на Ц. С. се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателсвата, довели до осъждането му по обвинение, което не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В съдебно заседание жалбоподателите поддържат жалбите си. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда от 24.03.2010 год. постановена по НОХ дело № С - 253 Софийският районен съд е признал подсъдимите Н. А. В. и Ц. Г. С. за невиновни в това на 4.02.2008 год. в[населено място], в съучастие като съизвършители, да са предложили на Б. А. М. съдействие за връщане на противозаконно отнетото му МПС срещу получаването на имотна облага – 7500лв, поради което ги е оправдал по предявеното обвинение по чл. 346 ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с чл. 20 ал.2 НК. С присъда № 24 от 30.06.2010 год. постановена по ВНОХ дело № С-353/2010 год. Софийският градски съд е отменил присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимите за виновни в това, че на 5.02.2008 год. в[населено място], в съучастие като съизвършители, предложили на Б. А. М. съдействие за връщане на противозаконно отнето МПС срещу получаването на имотна облага – 7500лв, поради което и на основание чл. 346 ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 54 НК ги е осъдил както следва: Н. В. на две години лишаване от свобода, а Ц. С. – на една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наложените наказания с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. В двете жалби се поддържат идентични оплаквания и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани общо. Оплакването за постановяване на новата присъда на възивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК е неоснователно. То се мотивира от двамата жалбоподатели с неправилно приложение на материалния закон при установените по делото факти, а от жалбоподателя С. и с превратна оценка на показанията на св. М.. По същество доводите им се свеждат до това, че при правилно установените фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил единствено верния извод, че липсва съставомерно деяние, което да обективира признаците от състава на престъплението по чл.346 ал.3 НК. Като не е възприел съображенията му, че не са налице активно поведение предлагане на съдействие, защото свидетелят търсел подсъдимите, а не обратното и специална цел- получаване на облага и ги е осъдил по обвинението, въззивният състав е приложил неправилно материалния закон. Доводите им не намират опора в данните по делото и материалния закон. Касационната проверка за правилното приложение на материалния закон се извършва въз основа на фактичесите контатации на решаващия съд, установени при спазване на правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата. По делото не се спори по възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, че след противозаконното отнемане на лекия му автомобил, св. М. се обадил на свои познати, в това число и на под. В. с молба да му помогнат да го издири, че на следващия ден подсъдимият В. го потърсил по телефона и му обяснил, че автомобилът ще бъде върнат срещу заплащане на откуп в размер на 7500лв, че двамата провели телефонни разговори и лични срещи с цел да бъде намалена цената на откупа и отнетия автомобил да бъде върнат без повреди и липси на оборудването, че подсъдимият В. го завел при под. С. и го представил като собственик на отнетия автомобил, че последният провел телефонен разговор, след който обяснил на свидетеля, че човекът с автомобила пътува към тях, но ще се забави известно време, поради което свидетелят трябва да се прибере и да чака телефонно обаждане за връщането му, че свидетелят предложил да им предаде сумата за откупа, но му било обяснено че следва да ги даде след получаването на автомобила. Тези фактически констатации не са направени въз основа на недопустими доказателства и при превратна оценка на показанията на св. М., както се поддържа от жалбоподателя С.. При разпита му в съдебно заседание свидетелят е заявил, че не си спомня някои факти и съдът е поискал да приобщи към доказателствените материали показанията, които е дал в досъдебното производство при разпит на 7.02.2008 год. Подсъдимите са се противопоставили и тези показания не са включени към доказателствените материали и не са ценени от съдилищата. След този разпит, на 14.02.2008 год. свидетелят е разпитан пред съдия, но съдът не е проявил процесуална активност по чл.107 ал.2 НПК да приобщи тези показания към доказателствените материал. Това нарушение обаче не е съществено, защото и в съдебното следствие свидетелят е дал достатъчно сведения по какъв начин е извършено деянието. Неговите показания не са единствен източник на доказателства, защото се подкрепят от събраните писмени и веществени доказателства, между които не съществува противоречие. При тези фактически констатации въззивната инстанция мотивирано не е възприела правния извод на първоинстанционния съд за липса на съставомерните белези от състава на престъплението по възведеното обвинение. Като е отменила оправдателната присъда и е осъдила подсъдимите, е приложила точно материалния закон. Неоснователен е довода, че деянието им е несъставомерно като престъпление по чл. 346 ал.3 НК, защото действията им са последица от поведението на св. М., който е търсел съдействие за връщането на автомобила. Свидетелят е търсел възможност да си върне автомобила, но не той е определил условията, при които то може да се осъществи. След неговото първо обаждане, от което подсъдимият В. узнал за отнетия автомобил, е последвало активно поведение от негова страна, като той е предложил съдействие за връщането му. Той и подсъдимия С., са осъществявали контактите с лицата, при които се намирал автомобила и са посочили условията, при които ще бъде върнат. Това поведение представлява предлагане на съдействие, като форма на изпълнителното деяние на престъплението по възведеното обвинение. Неоснователен е довода, че деянието им е несъставомерно поради липса на специалната цел, а именно уговарянето и получаването на паричен еквивалент за оказаното съдействие. Законосъобразен е изводът на възивната интанция, че за съставомерността на деянието е без значение за кого се иска облагата, дали за лицето, което предлага съдействие или за лицето, в чиято фактическа власт се намира отнетия автомобил, както и дали тя е получена от някое от тези лица. Законодателят в нормите на чл. 346 НК криминализира като престъпление, както самото отнемане на моторното превозно средство с цел получаването на имотна облага от връщането му, така и предлагането на съдействие за връщане на противозаконно отнетия автомобил с цел получаване на откуп от връщането му. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на С. градски съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 24 от 30.06.2010 год. постановена по ВНОХ дело № С- 353/2010 год. на С. градски съд, с която е отменена присъдата от 24.03.2010 год. по НОХ дело № С-253/2009 год. на С. районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимите Н. А. В. и Ц. Г. С. са признати за виновни по чл. 346 ал.3 във вр. с ал.2, във вр. с чл. 20 ал.2 НК и осъдени първият на две години, а вторият на една година лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от по три години. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: