4 Р Е Ш Е Н И Е № 187 гр. София, 16 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря..............Аврора Караджова...............................и с участието на прокурора......................Антони ЛАКОВ.....................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 499 по описа за 2015 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. М. П. за възобновяване на нохд № 11955/14г. на Софийски районен съд, НО - 105 състав. В искането се сочат касационни основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се изтъква одобряването от съда на споразумението, без да бъде приложена декларация по чл.381, ал.6 от НПК и неизпълнението на задължението за информиране на осъдения за възможността да му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.2 от НК. Наложеното наказание осъденият счита за прекомерно тежко, с оглед възрастта и здравословното му състояние. Настоява се алтернативно за връщане на делото за ново разглеждане или за замяна на наказанието "лишаване от свобода" с "пробация". В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдения П. – адв. М. М. със същите аргументи и на същите основания. В допълнение се акцентира върху ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, доколкото П. не е нарушил правилата за движение и няма настъпили вредни последици от деянието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Осъденият П. моли за налагането на по - леко наказание. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 04.03.2015г., постановено по нохд № 11955/14г. по описа на Софийски районен съд, НО - 106 с-в, било одобрено споразумение между прокурор от С. районна прокуратура от една страна и подсъдимия И. М. П. и защитниците му адвокати А. и М. - от друга, за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство. С влязлото в сила споразумение И. М. П. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което му било наложено наказание от шест месеца "лишаване от свобода" в затвор, при първоначален "строг" режим на изпълнение на наказанието. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, за каквито се твърди в искането. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. М. П. в Софийския районен съд за престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, като разглеждането му е започнало по общия ред. В хода на съдебното производство е било постигнато споразумение между страните за решаване на делото и прекратяване на наказателното производство, което сочи на развитие на диференцираната процедура по правилата на чл.384 от НПК. В протокола от съдебното заседание от 04.03.2015г. /л.93 от съд. дело/, е отразена декларацията на П., че разбира обвинението и се признава за виновен по него; разбира последиците от споразумението и се съгласява с тях; отказва се от разглеждане на делото по общия ред и доброволно е подписал споразумението. Декларацията от осъдения е направена в публично проведено съдебно заседание и съдържанието й е вписано в съдебния протокол, който представлява доказателствено средство по смисъла на чл.131 от НПК. Волята на подсъдимия да се откаже от разглеждане на делото по общия ред е изрично и ясно изразена, с което са изпълнени изискванията на чл.381, ал.6 от НПК. Възможността за прилагане на чл.55 от НК, без наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, следва от нормата на чл.381, ал.4 от НПК. При сключването на споразумението осъденият е бил представляван от двама защитници, което е гарантирало в нужната степен правото му на защита, включително и по отношение на правните възможности, осигурявани от приложението на диференцираната процедура. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание също се явява неоснователно. В практиката си, ВКС на РБ застъпва становището, че в случаите на одобряване на споразумение /при което страните са постигнали консенсус относно това какво наказание и при какви условия следва да изтърпи подсъдимият/, намесата на ВКС по реда на възобновяването относно справедливостта на наказанието, следва да бъде провеждана само на плоскостта на констатирано „съществено нарушение” /по смисъла на чл. 422 ал.1 т.5 от НПК/ на материалния или процесуалния закон, което отчетливо и недвусмислено е довело до явна несправедливост на наказанието - р.№ 112 от 29.03.2012г. по н.д. № 169/12г. на III н.о. Наложеното на осъдения наказание е в рамките на предвидената за престъплението санкция, а размерът му, при липсата на установен минимум, е малко над минималния размер за този вид наказание по НК. Постигнатото между страните съгласие относно наказанието е съответно на обществената опасност на конкретното деяние, сочеща на повишен риск за участниците в движението, свързан с управлението на тежкотоварен автомобил с ремарке от неправоспособно лице и проявената от осъдения престъпна упоритост /осъден с присъда по нохд № 158/13г. на РС [населено място], в сила от 03.08.2013г., за същото престъпление./ Предвид изложеното и на основание чл.426 вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. М. П. за възобновяване на нохд № 11955/14г. на Софийски районен съд, НО-105 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.