6 Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1578/2009 год. Р Е Ш Е Н И Е № 835 гр.София, 06.01.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Василка Илиева със секретар В. Петрова изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. НИНОВА гражданско дело под № 1578/2009 година Производство по чл.290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение № 788 от 12.12.2008 год., постановено по гр.дело № 678/2008 год. по описа на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 22 от 22.04.2008 год. по гр.дело № 277/2006 год. на Благоевградския окръжен съд за отхвърляне предявеният иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ от В. Н. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, Б. Н. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, Х. Н. В. с ЕГН xxxxxxxxxx, М. Г. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx, Г. Б. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx, В. Б. Н. с ЕГН xxxxxxxxxx, В. М. П. с ЕГН xxxxxxxxxx, М. Г. Й. с ЕГН xxxxxxxxxx и М. Й. Й. с ЕГН xxxxxxxxxx, чрез пълномощника им адвокат В. С. Х.а-Б. от С., кантора-гр.Е., както и от Ц. В. Д. от с.Р., община П., Софийска област с ЕГН xxxxxxxxxx, С. В. Й. от гр.П., м. „С.”, Соф.област с ЕГН xxxxxxxxxx, В. В. К. от гр.П., Соф.област, ул.”В. Л.” № 79 с ЕГН xxxxxxxxxx и Г. В. К. от гр.С., ж.к.”М.-2”, бл.202, ап.2 с ЕГН xxxxxxxxxx, срещу М. Ц. Н. от гр.С., бул.”В.” № 62, Ц. И. М. от гр.П., бул.”3-ти м.”, бл.6, вх.”Д”, ет.3, В. И. Ц. от гр.П., бул.”3-ти м.”, бл.6, вх.”В”, ет.3, С. С. С. от гр.С., ж.к.”Х. Д.” бл.25, вх.”Б”, ап.70 и Ц. С. С. от гр.П., бул.”3-ти м.” № 41, за признаване за установено, че земеделски имот-ливада от 2.000 дка шеста категория, находяща се в землището на гр.П., Софийска област, в м.”О.”, при съседи изток-Цв. М. М., юг-път, запад-път и от север – н-ци на С. И. М., сега представляваща част от имот № 100104, находящ се в строителните граници на гр.П., Соф.обл., м.”О.” в кв.86 с обща площ от 4.500 дка, участващ в терен за озеленяване по кадастрален план на града от 1987 год., е била собственост на основание давностно владение към момента на включването на имота в ТКЗС на ищцовия наследодател – В. Н. Т., починал на 08.09.1960 год. Недоволни от въззивното решение са касаторите С. В. Й., С. И. В., Ц. В. И., И. В. Н., Х. Н. В., Б. Н. В., В. М. П., М. Й. Й., Г. В. К., представлявани от адвокат М. С. К., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила – чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, чл.153 и чл.179, ал.1 ГПК. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и такива в писмена защита. От ответниците по касация – М. Г. И., Г. Б. Н., М. Г. Н., представлявани от адвокат В. Х.а-Б. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за основателност. От ответника по касация Ц. С. Ц., представлявана от адвокат В. Х. В. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. Останалите ответници по касация В. В. К., Ц. В. Д., В. Б. Н., Ц. И. М. и В. И. Ц. не вземат становище. С. С. С. лично заявява становище за правилност на съдебните решения. М. Ц. Н. лично пледира за справедливост. Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че безспорно процесният имот е внесен в ТКЗС през 1957 год. като не е установено от разпитания пред въззивната инстанция свидетел /роден 1945 год., с възприятия има от 1952 год./, че наследодателят на ищците В. Н. Т. е упражнявал фактическа власт 20 години и преди това – за периода от 1937 год.н до 1957 год., за да се позовават на придобивна давност съгласно чл.37 от Закона за давността/отм./. С определение № 430 от 20.05.2010 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. В исковата молба се поддържа, че от представената скица за геодезическо заснемане на стари имотни граници – бивш земеделски, намиращ се в регулацията на гр.П.-кадастрален район 136 е видно, че ответниците са заснели като свой имот и част от имота на ищците /без да е посочена площ/. Правното значение на административния акт за одобряване на кадастрален план, както и на самия кадастрален план, се определя съобразно действалата към момента на влизането им в сила нормативна уредба. До приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър, в сила от 01.01.2001 год., кадастралните планове се изработват за достоверно и точно установяване и документиране на геометрични и физически характеристики на недвижимите имоти и имат само информационно значение при издаване на скици и удостоверения за недвижимите имоти, изработване на устройствени планове, проучване и проектиране на строителни и благоустройствени обекти, създаване на планове на подземните проводи и съоръжения и други тематични планове, дейности по опазване и възпроизводство на околната среда и решаване на други технико-стопански задачи, като данните за собствеността се записват в регистъра на имотите /разписен списък/, който е неразделна част от кадастралния план /чл.2 и чл.3 от Наредба № 7 от 10.10.1995 год. за изработване и поддържане на кадастрални планове в мащаби 1:1000 и 1:500, издадена на основание чл.17, ал.1 от Закона за единния кадастър на Република България и чл.29 от П. за приложението му/. Тази нормативна уредба не предвижда специално производство за отстраняване на непълноти или грешки в кадастрален план. След влизане в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър се изработват кадастрални карти и кадастрален регистър, които съгласно чл.2 от закона имат чисто информативно значение, но грешките в който, когато са свързани със спор за материално право, се отстраняват по реда на чл.53, ал.2 след решаването на спора по съдебен ред. Следователно отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта нямат пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред. Исковата молба, по която се е произнесъл въззивният съд е нередовна, тъй като е налице несъответствие между изложените фактически твърдения, явяващи се основание на предявения иск и заявения петитум, което препятства квалификацията на спорното право. Твърдението на ищците, че имотът на ответниците неправилно е заснет върху собствения им имот, тъй като техните наследодатели не са притежавали земеделска земя в местността, в която се намира процесният имот, по същество е свързан с наличие на спор за материално право. Не е изяснено по делото дали спорът касае точното местонахождение на възстановените на всяка от страните в стари реални граници имоти към момента на обобществяването им /чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ/ или неправилно нанасяне в кадастъра на възстановените различни имоти /чл.53, ал.2 ЗКИР/. И във двата случая заявеният петитум за ревандикация на идеални части от недвижим имот /предпоставящ твърдения за наличие на съсобственост/ не съответства на фактическите твърдения в исковата молба. Правната квалификацията на претендираното материално право се поставя от съда, в правомощията на който е да субсумира наведените правно-релевантни факти към съответната правна норма. Когато обаче прецени, че е налице несъответствие между претендираното в обстоятелствената част на исковата молба материално право и вида на търсената защита, посочена в петитума, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност. В случая съдът не е констатирал това несъответствие между индивидуализираното в обстоятелствената част на исковата молба спорно материално право и петитума й-уточнен във въззивната жалба и смисловото единство на мотивите му при разкриване на действителните отношения между страните. При несъответствие на обстоятелствената част и петитума на и ска, съдът е длъжен да остави исковата молба без движение за привеждане в съответствие основанието на иска към петитума, който ще очертае границите на решаващата му дейност. В случая съдът не е констатирал това несъответствие между визираното /неконкретизирано/ в обстоятелствената част на исковата молба спорно материално право и петитума й. Решението се явява постановено по нередовна и скова молба. Съгласно чл.100, ал.1 ГПК, ако исковата молба не отговаря на изискванията на предходните два члена – чл.98 и чл.99 ГПК/отм./, тя се оставя без движение, а на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в законовия срок. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на исковата молба се забележат в течение на производството по делото – чл.100, ал.3 ГПК/отм./. Въззивният съд може сам като инстанция по същество /ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, т.4/ да приложи чл.100 ГПК/отм./, за да отстрани нередовността на исковата молба като в зависимост от изпълнение на указанията му в тази насока, ще разгледа основателността на въззивната жалба или ще обезсили първоинстанционното решение и ще постанови прекратяване на производството по този иск. Това е така, тъй като спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.98 и чл.99 ГПК/отм./. Щом като при всяко положение на делото, съдът може да констатира нейните нередовности и да дава указания на ищца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва направо към разглеждане на материалноправния спор по същество, той следва при констатиране на дефекти в исковата молба – в случая противоречие между обстоятелствената част и петитума й, да я остави без движение, съгласно чл.100, ал.3, вр. с ал.1, вр. с чл.98, ал.1, б.”г” и „д” ГПК/отм./, като даде указания на ищците за отстраняването им в срок и да изпълни задължението си да постанови съдебен акт по съществото на спора. За това въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба, се явява процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на Окръжен съд София за изясняване предмета на спора чрез отстраняване нередовностите на исковата молба. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 от ГПК Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 788 от 12.12.2008 год., постановено по в.гр.дело № 678/2008 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ