О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 224 София, 15.05.2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 14 май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА ч. гр.дело № 1981 /2015 година Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Н. М. Н. против определение № 16115/02.04.2013г. по гр.д.№ 4385/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 16.11.2012г. по гр.д.№ 27520/2011г. на Софийски РС. С последното на основание чл. 126 ГПК е прекратено производството по предявен от жалбоподателя против Прокуратурата на Република България, В. Т. В. и Държавата, чрез Министъра на финансите частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от втората ответница В. Т., работеща при първия ответник – Прокуратурата на Република България при представяне на жалба № 911/07 от 08.11.2010г. от адвокат С. Б.. В частната касационната жалба се прави оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 13 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като съдът не е изслушал становищата на страните и не е приел доказателствата, въз основа на които е приел, че са налице предпоставките на чл. 126 ГПК, за необоснованост на извода, че е налице идентичност между вече образуваното дело и настоящото. В изложението към частната жалба обобщени, въпросите могат да бъдат сведени до следното: длъжен ли е съдът да изслуша становищата на страните при преценка допустимостта на предявения иск, да съобрази техните твърдения и да обсъди представените от тях доказателства. Трябва ли да се мотивира съдебния акт, с който се прекратява производството по делото на основание чл. 126 ГПК и кога са налице предпоставките за приложение на този текст. При предявяване на иск като частичен и в последствие при предявяване на друга част от този иск приложим ли е чл. 126 ГПК. Формулирани са и други въпроси, които касаят претенцията по същество относно примата на Европейското право и на ЕКПЧОС по отношение на българското право и конкретно на ЗОДОВ. Представя се съдебна практика както по граждански дела, така и по НПК и по административни дела. Ответниците по частната жалба не взема становище. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима От жалбоподателя Н. М. Н. е предявен против Прокуратурата на Република България, В. Т. В. и Държавата, чрез Министъра на финансите иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди причинени от втората ответница В. Т., работеща при първия ответник – Прокуратурата на Република България при представяне на жалба № 911/07 от 08.11.2010г. от адвокат С. Б. чрез коментари и въпроси от посочената ответница - прокурор, които според ищеца не се следват и засягат неговото достойнство. Искът е предявен и против министъра на финансите, първоначално за сумата 2000 лв., като част от общата сума от 800000 лв., а с молба от 09.05.2012г. на л. 63 от делото на РС е заявено увеличение на тази заявена част от 2000 лв. на 5100 лв. от цялата сума 8 000 000 лв. На 16.11.2012г., за която дата е било насрочено делото, съдът не е дал ход. Докладвал е, че в съда е образувано преди настоящото дело друго такова - гражданско дело № 2204/2011г., иск по което е предявен от същия ищец Н. М. Н. против същите ответници за обезщетение в размер на 2000 лв. за същия деликт и на основание чл. 126 ГПК е прекратил производството. За това съдебно заседание ищеца се е явил лично и с представител според отразеното в протокола. По поставените въпроси: Съгласно трайно установената съдебна практика, за допустимостта на предявения иск съдът следи служебно и може да се произнася по нея във всяко положение на делото докато не постанови решение. За изясняване на предварителните въпроси, съдът безспорно може да задава въпроси на страните при разглеждане на делото в открито съдебно заседание – чл. 145 ГПК. При наличие на предпоставките по чл. 126 ГПК и когато прецени, че производството е недопустимо поради липса на положителни процесуални предпоставки, или наличие на отрицателни такива, какъвто е отвода за висящ процес, съдът не е длъжен да насрочва открито съдебно заседание, няма и задължение да изслуша страните. В този смисъл поставените въпроси във връзка с това са неотносими към обжалваното определение. Наличието на предпоставките по чл. 126 ГПК е обективен факт, не зависещ от становищата на страните. Пред въззивната инстанция спорът относно наличието на тези предпоставки би се развил в производство по частни жалба, а съгласно чл. 278, ал.1 ГПК, частната жалба се разглежда в закрито заседание. Становище по спорния въпрос страните излагат чрез частната жалба и отговорът по нея. Такъв подава само ответник, на който е връчен препис от исковата молба. При постановяване на обжалваното определение от въззивния съд, той не е процедирал в противоречие с тази съдебна практика, а и касаторът не представя практика по ГПК, която да доказва основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. Представените решения по НПК и по административни дела не съставляват практика по ГПК и не обосновават допулнителните основания по чл. 280, ал.1 т. 1 и 2 във вр. с чл. 274, ал.4 ГПК. Затова по тази група въпроси не се допуска касационно обжалване. Не следва да се допуска касационно обжалване и с последната група въпроси, касаещи преоритета на правото на Европейския съюз пред националното право и конкретно пред ЗОДОВ. Тази група въпроси не касаят повдигнатия с обжалваното определение въпрос по приложението на чл. 126 ГПК - за допустимостта на следващо производство, предявено за друг деликт, респективно за друга част от вземането. По въпросите, свързани с предпоставките на чл. 126 ГПК, съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване поради противоречие на възивното определение със съдебната практика, която приема, че за да се прекрати по-късно образуваното дело, двете дела следва да са идентични по страни и предмет. А такава идентичност е налице, когато и по-късно предявения иск е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Преценката се извършва според твърденията в исковата молба, респективно уточненията към нея. / определение по ч. гр. д. № 468/11 г. на ВКС, І г.о., опр. № 357/24.07.2013г. по гр.д.№ 3981/2013 г. І гр.о. и гр.д.№ 35/13.01.2010г. гр.д.№ 680/2009 г. ІVгр.о./. При предявяване на частичен иск, предмет на спора е само предявената част, само тя представлява цената на иска и само за нея се формира сила на пресъдено нещо. Непредявената част от вземането може да бъде предявена с следващ, или в друг процес. Предвид отговора на поставения въпрос, обжалваното определение и потвърденото с него определение на първата инстанция са неправилни. Съдът не е отчел, че въпреки идентичността на страните по настоящото дело и гр.д.№ 2204/2011г. на СРС, по прекратеното дело се претендира обезщетение за вреди от за неимуществени вреди причинени от втората ответница В. Т., работеща при първия ответник – Прокуратурата на Република България при представяне на жалба № 911/07 от 08.11.2010г. от адвокат С. Б. чрез коментари и въпроси от посочената ответница - прокурор. От приложеното копие от исковата молба по гр.д.№ 2204/2011г. се претендира също обезщетение за неимуществени вреди, от втората ответница В. Т., работеща при първия ответник – Прокуратурата на Република България, но при представяне на жалба № 911/07 от 18.11.2010г. от адвокат М. Т. чрез коментари и въпроси от същата ответница. Претенциите, заявени като частични са за твърдения за различни деликти, поради което не е налице идентитет между двете дела и не е основание за прекратяване на производството на основание чл. 126 ГПК. Дори да бе налице идентитет между твърдения деликт по двете дела, то претенцията за всяка част от спорното право, претендирана като частичен иск е различна и представлява различен петитум. Тъй като не е налице идентичност между двете дела, защото те имат за предмет твърдения за различни деликти, обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, ведно с потвърденото с него определение за прекратяване на производството. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16115/02.04.2013г. по гр.д.№ 4385/2013г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 16115/02.04.2013г. по гр.д.№ 4385/2013г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 16.11.2012г. по гр.д.№ 27520/2011г. на Софийски районен съд за прекратяване на делото на основание чл. 126 ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: