Ключови фрази
Частна касационна жалба * освобождаване от внасяне на държавна такса

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 171


С..13,04,2016 г.


Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 208/2016 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на З. С. А. – лично и в качеството си на законен представител на С. Б. А. и М. Б. А., всичките от [населено място] срещу определение № 821/24.11.2015 г. по ч. гр. д. № 620/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 456/02.10.2015 г. по гр. д. № 550/2015 г. на Шуменски окръжен съд. С последното е оставено без уважение искането на З. С. А., С. Б. А. и М. Б. А. за освобождаване от заплащане на държавна такса по гр.д. №550/15г. на Шуменски окръжен съд.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е потвърдил определение № 456/02.10.2015 г. по гр. д. № 550/2015 г. на Шуменски окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на З. С. А., С. Б. А. и М. Б. А. по чл.83, ал.2 ГПК.За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че с оглед доказателствата за имущественото състояние, семейното положение, възраст, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса, следвало да се направи извод за това, че частният касатор З. А. е в трудоспособна възраст, не е във влошено здравословно състояние, което да представлява пречка да полага труд и да реализира доходи, всеки от ищците притежава по 1/3 ид. ч. от апартамент в [населено място] и че с оглед поддържаното в исковата молба, всеки едни от касаторите е получил частично компенсаторно плащане по щета в общ размер на 118 271,78 лева. Съдът е обосновал извод, че ищците разполагат с възможността да заплатят държавна такса, тъй като са взети в предвид реално получени от тях доходи, а за да се освободи едно лице от заплащане на държавна такса, следва да съществуват категорични доказателства, че то е лишено от възможността да получава каквито и да било доходи и не притежава имущество.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, частните касатори са поставили въпрос относно възможността съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. Поддържано е противоречие с определение №573 от 12.03.2011г. на ВКС, както и е обосновано противоречие с изброени и приложени решения на ВКС, с които съдебните състави са мотивирали изводи, свързан с изискванията за уважаване искането по чл.83 , ал.2 ГПК.
Поставеният от касаторите въпрос е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава наличие на общо основание. Налице е и поддържаното от страната основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото въпросът за освобождаване на страната от такси и разноски е обсъждан от съставът на ВАпС едностранно, единствено, с оглед твърдяно в исковата молба еднократно получено от тримата ищци частично обезщетение, при недеклариране като налична на същата сума в декларациите по чл.83 ГПК към момента на искането за освобождаване то държавна такса и при липса на произнасяне по възраженията във въззивната жалба относно това плащане.
Във връзка с изложеното се налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
С оглед изложеното, както вече бе мотивирано е налице противоречие със разрешаването на правния въпрос със сочената от страната практика- определение № 573/11г., с която съставът на ВКС, ІІ т.о. е приел, че съдът не може да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки отказа си единствено с наличие на доходи, които молителят е реализирал в предходни периоди. Когато съдът е сезиран с молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, той следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Въз основа на представените от страната доказателства, съдът следва да прецени, дали същата разполага с достатъчно средства към момента на искането, като съобрази данните от представената декларация за имуществено състояние. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на исковете и пълния размер на държавната такса / в този смисъл постоянната практика на ВКС, задължителна за съдилищата – напр.определение № 5 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. № 7695/13 г. на ВКС, ГК, I г. о. и др./
В случая въззивният съд, макар и изброил тези предпоставки не ги е съобразил с установеното, чрез декларациите и документално, материално положение на ищците – настоящи частни касатори. Ищцата е майка и законен представител на другите ищци – малолетни към момента на завеждане на иска, чийто предмет е обезщетяването им за претърпени вреди от смъртта на нейният съпруг и баща на децата в ПТП, настъпило на територията на К. Б.. Или ищцата е вдовица и сама отглежда двете си деца, а като единствената декларирана собственост на семейството е апартамент в [населено място] с площ от 63.50кв.м. Удостоверено е, че З. А. е работила в ДСП Ш. до 06.03.2013г., след което е регистрирана като безработна в Бюрото на труда и получава социални помощи. Децата й- ищци по спора са ученици, видно от представените удостоверения.Същата не притежава никакви други доходи, няма МПС, нито участия в търговски дружества. При тези фактически данни и с оглед изложеното по предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК се изяснява, че съдът се е отклонил от задължителната практика на ВКС, като въпреки липсата на каквито и да било средства за живот и отглеждане на децата от брака на молителката с пострадалия и във връзка с иск третиращ, обезщетение за непозволено увреждане, причинено със смъртта на съпруга, въззивната инстанция е съобразявала единствено, суми,получени преди завеждане на иска и недекларирани като налични към момента на искането за освобождаване от такси и разноски, с оглед разпореждане на ищците с получената сума. Налага се извод, че въззивният съд е игнорирал правно релевантните и установени по изискуемия процесуален ред факти - чрез представените декларации / при които верността на данните се декларира под страх от отговорност по чл.313 НК/ и удостоверения, а се е позовал на получен еднократен доход преди завеждане на иска. Съдът не е обсъдил и това, че полученото частично обезщетение/ респективно неразпоредената от него част/, не е било декларирано като налично към момента на подаване на декларациите, а във въззивната жалба страната е изложила и доводи, необсъдени от състава за разпореждане с него – заплатено единствено жилище за семейството/ представен нотариален акт/ изплатени са взетите заеми в това число и тези по лечението на починалия й съпруг, както и натрупаните дългове на семейството за периода на това лечение – от 26.09.2010г. до 05.03.2013г. От изложеното следва, че въззивното определение като неправилно следва да бъде отменено, заедно с потвърденото с него определение на първостепенния съд и по същество да бъде уважена молбата на ищците в производството – сега частни касатори по чл.83, ал.2 ГПК. Този извод се налага от установеното, че молителите не разполагат с доходи, молителката е без работа, а и издържа другите двама молители, които са непълнолетни, не притежава недвижими имоти, освен в съсобственост с другите ищци апартамент с площ от 63.50 км.м., не притежават МПС, нито имат постоянни доходи, респективно такива, които да могат да осигурят изискуемата държавна такса в размер на 14231.80лв., съобразно подадените от тях декларации по чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на І т.о.
ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 821/24.11.2015 г. по ч. гр. д. № 620/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 821/24.11.2015 г. по ч. гр. д. № 620/2015 г. на Варненски апелативен съд и потвърденото с него определение № 456/02.10.2015 г. по гр. д. № 550/2015 г. на Шуменски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК З. С. А., С. Б. А. и М. Б. А. от заплащане на държавна такса в производството по гр.д. №550/2015г. на Шуменски окръжен съд .
Връща делото на Шуменски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: