Р Е Ш Е Н И Е № 20 С. 31.01.2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря А. Б. като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 621 по описа за 2012г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. П. Б. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 564 от 12.01.2012г. по в.гр.д.№ 1008/11г.на Окръжен съд Благоевград,с което е потвърдено решение № 3517 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 470 по описа за 2011г. на Районен съд Разлог,като са отхвърлени като неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.Искането,посочено в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 1222 от 1.11.2012г. е допуснато касационно обжалване поради противоречие на приетото от въззивния съд с ТР №1 от 30.03.2012г.по т.д.№1/10г.на ОСГК на ВКС по въпроса за надлежната пасивна легитимация по искове с правно основание чл.344 ал.1 от КТ, предявени от служител,чийто трудов договор е сключен при условията на чл.61 ал.2 от КТ и как следва да процедира съда,когато констатира,че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник. В съдебно заседание касаторката се явява лично и се представлява от процесуален представител,който изразява желанието й - да бъде отменен въззивния акт и с оглед приетото в ТР №1/12г.делото да се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд.Претендира направените пред касационната инстанция разноски съобразно приложен списък. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : Със заповед № РД 12-36 от 1.02.2011г.на министъра на образованието,младежта и науката, на основание чл.188 т.3,във вр.с чл.187 т.3,7 и т.10 от КТ, на К. П. Б., която е заемала длъжността „директор” на учебното заведение /П.”Н.С.”гр.Р./, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение. В производството по делото като ответник е конституирано Министерството на образованието,младежта и науката.Независимо от своевременно направеното възражение/още с отговора на исковата молба/, което съдилищата /и пъровинстанционния, и въззивния са възприели/, исковете са отхвърлени като неоснователни, именно защото, производството се води срещу ненадлежен ответник, без да бъдат разглеждани по същество. Изводът за неоснователност на предявените искове на горепосоченото основание - е в противоречие с приетото в ТР №1 от 30.03.2012г.по т.д.№1/10г.на ОСГК на ВКС,според което надлежен ответник по исковете с правно основание чл.344 ал.1 от КТ,предявени от работник или служител, с който е сключен трудов договор при условията на чл.61 ал.2 изр.1 от КТ е работодателя,а не горестоящият спрямо него орган.Тъй като процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск,за която съдът следи служебно – ако той констатира,че ищецът е насочил исковете си срещу ненадлежна страна – следва не да отхвърля исковете,а да остави исковата молба без движение, като укаже на ищцовата страна в определен срок, да предприеме действия за конституиране на надлежния ответник,а при неизпълнение на даденото указание - производството следва да бъде прекратено. В случая въззивният съд не е констатирал допуснатия от първата инстанция процесуален пропуск и също е постановил акта си по нередовна искова молба. Това налага на основание чл.293 ал.3 от ГПК въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното - да бъде отменено,а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора след отстраняване на констатираната нередовност съобразно дадените по-горе указания. С оглед разпоредбата на чл.294 ал.2 от ГПК настоящият съдебен състав не следва да се произнася по направеното искане за присъждане на разноски. С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 564 от 12.01.2012г. по в.гр.д.№ 1008/11г.на Окръжен съд Благоевград,с което е потвърдено решение № 3517 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 470 по описа за 2011г. на Районен съд Разлог. ВРЪЩА делото на Районен съд Разлог за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените указания. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.