Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 10 март 2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 43 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК. Образувано е по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково против въззивна присъда № 52/10.12.2019 г., постановена по внохд № 231/2019 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. В протеста са релевирани касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че следствие на допуснатите нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в превратно тълкуване на доказателствата, въззивната инстанция е достигнала до неправилния извод за несъставомерност на вмененото във вина на подсъдимия престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Претендира се да се отмени обжалваната въззивна присъда и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебно заседание представителят на ВКП поддържа протеста и пледира същият да се уважи по изложените в него съображения. Подсъдимият А. И. Е. и упълномощеният му защитник адв. М. Т., редовно призовани, не се явяват. В постъпилото писмено становище защитникът оспорва изцяло касационния протест и моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационният протест е подаден в предвидения в чл.350, ал.1 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустим, а разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН. С присъда № 24/12.03.2019 г. по нохд № 1420/2019 г. на РС - Хасково подсъдимият А. И. Е. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК е осъден на 3 /три/ месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 180 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от 3 /три/ години, а на основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен и от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година, като е приспаднато времето, през което Е. е лишен от това право по административен ред, считано от 06.04.2018 г. С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия адв.Т. е образувано внохд № 231/2019 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. С въззивния съдебен акт на основание чл.336, ал.1, т.4 вр. с чл.334, т.2 от НПК е отменена първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК, като на основание чл.301, ал.4 вр. с чл.305, ал.6 от НПК е прието, че деянието представлява административно нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДП за това, че на 06.04.2018 г. в [населено място], Е. е управлявал МПС - л.а. „А”, модел „” с концентрация на алкохол в кръвта - над 0,8 до 1,2 на хиляда, а именно - 1,072 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца. По делото от фактическа страна е прието, че след като напуснал заведението, където престоял от 19,00 ч. на 05.04.2018 г. до около 00,30 ч. на 06.04.2018 г. и употребил 5 бири по 500 мл. и два пъти по около 50 мл. от носената от него хранителна добавка „Хоморрел” със съдържание от билкови екстракти, извлечени в 30% етилов алкохол, подсъдимият тръгнал да се прибира за дома си със собствения си автомобил. Същата вечер свидетелите - полицейски служители Р. Б. и Г. Д. били дежурни и около 00,55 ч. спрели за проверка управлявания от Е. л.а. „А.”. Тъй като той лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво състояние, двамата свидетели потърсили съдействие на колегите си от пътна полиция, които към 01,22 ч. извършили проверка с техническо средство "Алкотест дрегер 7510", който отчел 1,34 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Той бил съпроводен до ЦСМП при МБАЛ - Хасково, където в 02,00 ч. му е взета кръв за изследване, в която е отчетена концентрация на алкохол от 1,36 на хиляда. При така установената фактическа обстановка инстанциите по същество са достигнали до коренно противоположни правни изводи относно ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия. За да постанови оправдателната присъда с налагане на административно наказание по ЗДП, окръжният съд е възприел изцяло заключението по назначена в хода на въззивното производство съдебно медицинска експертиза съгласно, което точната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на процесното МПС е отчетената не от кръвната проба, а от техническото средство „Алкотест дрегер 7510" и възлиза на 1,34 на хиляда, от които - 0,268 промила се дължат от употребата на препарата „Хеморрел”, а 1,072 промила - от консумацията на бира. На тази основа въззивният съд е намерил, че вмененото във вина на подсъдимия престъпление не е осъществено от субективна страна, тъй като Е. не е имал субективни представи за употребата на алкохол, консумирайки на два пъти по 50 мл. от хранителната добавка, която е повлияла на отчетената от техническото средство концентрация. Този извод не се споделя от касационния състав, тъй като е изцяло неправилен и напълно погрешен. Прочитът на разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК не дава основание да се приеме, че законът прави разлика относно различните източници, довели до обективно установената концентрация на алкохол в кръвта на водача на МПС над 1,2 на хиляда. Това тълкуване е застъпено в преобладаващата част от съдебните решения на ВКС, докато обратното становище, възприето единствено в цитираното в мотивите на присъдата Решение № 204/05.12.2018 г. по н.д. 652/2018 г. на ВКС, второ н.о. е изолирано, не се споделя от настоящия касационен състав, още повече че същото е постановено при различна фактическа обстановка. В този смисъл напълно неприемливо се явява разбирането, че у подсъдимия е липсвало съзнание за управление на МПС след употреба на алкохол, включително и вследствие приетата хранителна добавка. В обясненията си в с.з.12.03.2019 д-р Е. категорично е заявил, че му е известно съдържанието на хранителната добавка, определена от него като медикамент – тинктура от смрадлика, лайка и бял равнец, извлечена на основата на 30 % етилов алкохол, което е установено от съдържанието на приложената листовка за потребителя. Ето защо, при условие, че той е съзнавал, че управлява МПС след употреба на 5 бири, равняващи се на 2,5 литра, т.е. имал е представа за общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици - застрашаването на обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта, респективно постигането на ниво на алкохол в кръвта му над 1,2 промила и ако не е искал, най-малкото е допускал – съгласил се е и се е примирил с тяхното настъпване. Като е оправдал подсъдимия по повдигнатото му обвинение съдът е допуснал нарушение на закона, изразяващо се в неправилното му приложение по смисъла на чл.348, ал.2, предл.1 от НПК. На следващо място следва да се отбележи, че в хода на въззивното производство по искане на защитника на подсъдимия и в разрез с разпоредбата на чл.153 от НПК е назначена съдебно медицинска експертиза, въпреки че приетото от първоинстанционния съд заключение на назначената на досъдебното производство комплексна съдебно химическа – токсикологична експертиза, изготвено от доц. д-р съдебен токсиколог и съдебен лекар от клиниката по съдебна медицина към ВМА - София е достатъчно пълно, ясно, обосновано и не възникват каквито и да било съмнения за неговата правилност. От определението, в заседанието на 14.05.2019 г., на въззивния съд за назначаване на така допуснатата експертиза не става ясно дали тя е допълнителна или повторна. Действително в НПК не съществува изрично изискване при назначаване на допълнителна експертиза заключението да се изготви от същите вещи лица поради свързаност между основното и допълнително заключение, но това е трайно установена съдебната практика и се препоръчва в правната доктрина, но не е сторено в настоящия случай. От друга страна, въззивният съд е следвало да посочи защо намира първоначалното заключение за необосновано и неправилно, което отново не е сторено, т.е. налице е липса на мотиви. Наред с гореизложеното, не може да се пренебрегне обстоятелството, че за вещо лице е назначен д-р Х. Е. – специалист по съдебна медицина и завеждащ това отделение в МБАЛ - Хасково, където подсъдимият – д-р А. Е. работи повече от десет години като лекар ординатор в кардиологично отделение. Въпреки че, д-р Е. изрично е декларирал, че на основание чл.35, ал.2 от Нардеба № 2/2015 г. не е в конфликт на интереси и по делото не е оспорена неговата професионална компетентност, според касационния състав осъществяването на трудови правоотношения повече от десет години съвместно с подсъдимия - в едно и също лечебно заведение в [населено място], внася съмнение в безпристрастността му и представлява пречка за участието му в производството по смисъла на чл.148, ал.1, т.1, вр. чл. 29, ал. 2 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 от НПК допуснатите нарушения следва да бъде отстранени с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да прецени дали приетите от първоинстанционния съд експертни заключения, са достатъчни при обсъждане на фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК или се налага провеждането на съдебно следствие с назначаването на допълнителна или повторна експертиза, поради което Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 52/10.12.2019 г., постановена по внохд № 231/2019 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Хасково, от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: