2 Р Е Ш Е Н И Е № 106 гр. София, 02.07.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1897 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Университетска многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Александровска” ЕАД срещу решение № 213/25.01.2019 г. (погрешно посочена 2018 г.), постановено по възз. гр. дело № 2794/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение от 09.01.2018 г. по гр. дело № 6920/2013 г. на Софийския градски съд (СГС) и вместо него е постановено следното: уважен е първоначалният иск по чл. 49 от ЗЗД, като е осъдена болницата-жалбоподател да заплати на ищеца Т. Ц. Р. сумата 25 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени от последния болки и страдания от атрофия на левия му тестис, вследствие направена на 03.10.2012 г. операция за отстраняване на рецидивирала ингвинална херния, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2012 г. до окончателното ѝ изплащане; уважен е и обратният иск по чл. 435 от КЗ, като е осъдено третото лице – помагач на ответника-касатор, и ответник по обратния иск „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД да заплати на болницата-жалбоподател сумата 10 000 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо съобразно сключена застраховка „професионална отговорност на медицинския персонал“ с полица № 211012213000063/05.09.2012 г., след като касаторът изплати тази сума на ищеца; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – ищецът Т. Р. в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на жалбата. Другият ответник по касационната жалба – третото лице – помагач на касатора и ответник по предявения от последния обратен иск – „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД в писмена молба излага становище за основателност на жалбата. С определение № 827/15.11.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: при отсъствието на специални медицински знания у съда, когато са се породили съмнения относно правилността и яснотата на вече приети по делото експертни заключения, длъжен ли е въззивният съд по свой почин (служебно) да назначи нова съдебно-медицинска експертиза. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Предвид тази задължителна практика и разпоредбата на чл. 201 от ГПК („допълнително заключение се възлага, когато заключението не е достатъчно ясно и пълно, а повторно – когато не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност“) следва, че когато предвид оплакванията във въззивната жалба или с оглед приложението на императивна материалноправна норма въззивният съд установи неяснота, непълнота, необоснованост или неправилност на прието по делото експертно заключение, той следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице, включително – в областта на медицината. По този начин съдът ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос – от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си; ще обезпечи и своевременното запознаване на страните с него – още във фазата по събиране на доказателства, респ. – упражняването на правата им по чл. 201 от ГПК. От друга страна, по аргумент от разпоредбата на чл. 202 от ГПК, горните недостатъци (неяснота, непълнота, необоснованост, неправилност) на вече прието по делото заключение на вещо лице могат да бъдат преодоляни и при съвкупната му преценка с останалите събрани доказателства, при извършването на която преценка в мотивите към решението си, въззивният съд може и да не възприеме заключението. В тези случаи обаче съдът следва да изложи убедителни мотиви, защо приема за установени или неустановени съответните спорни обстоятелства по делото, за които са били необходими специалните знания на вещото лице, респ. – след като не е възприел експертното заключение, съдът следва да изложи ясни и обосновани съображения, основани на съвкупната преценка на всички останали доказателства по делото, в които разбираемо и логически издържано да обясни как е достигнал до съответния извод или констатация, при положение, че за тях са били необходими специални знания, а съдът не разполага с тях. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано – без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, включително медицинската, изкуството, занаятите и др., изискваща специални знания, с които съдът не разполага. В смисъла на гореизложеното е налице и практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 310/31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 273/17.11.2017 г. по гр. д. № 4347/2016 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и пр. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с така посочената практика (включително задължителна) на ВКС и е неправилно, тъй като въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на решението си. Във въззивната жалба на ищеца, с която е сезиран апелативният съд, се съдържат оплаквания за допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че макар пред него да са били наведени основания за отвод, СГС не е отвел вещото лице, изготвило заключението по първоначалната съдебно-медицинска експертиза по делото, като същевременно първоинстанционният съд е обосновал крайните правни изводи в решението си на това заключение. Във въззивната жалба са изложени и доводи, че и двете вещи лица по делото посочват различни – общи, по принцип, причини за настъпването на атрофията на тестиса на ищеца, но вещите лица не са категорични и не посочват коя от всички тези причини е довела до атрофията в конкретния случай. Във въззивното производство нова съдебно-медицинска експертиза не е допускана и изслушвана. В мотивите към обжалваното въззивно решение, при обсъждането на причинно-следствената връзка между процесната операция, извършена на 03.10.2012 г. от лекарски екип на ответната болница-касатор, и процесното увреждане на ищеца – атрофията на левия му тестис, апелативният съд не е възприел заключенията и на двете съдебно-медицински експертизи (първоначална и повторна), изслушани пред първата инстанция. В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че и двете заключения – по съществените въпроси относно това, кога е настъпило увреждането на левия тестис на ищеца – дават дотолкова уклончиви отговори, че не могат да бъдат ползвани за обосноваване на съдебния акт. Също в тази връзка съдът е изложил и съображения, че за изготвяне на двете заключения вещите лица са използвали медицинските документи, съставени при лечението на ищеца в ответната болница, повечето от които са съставени от лица, които ищецът обвинява като преки причинители на деликта; както и че вещите лица не са коментирали друг медицински документ – издадената от МБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ при последващото оперативно лечение (отстраняването на атрофиралия тестис) на ищеца, епикриза от 27.05.2013 г. Апелативният съд е изтъкнал и че на основния спорен въпрос по делото, касаещ възможността атрофията да е настъпила вследствие на грешка, допусната при процесната операция на хернията на ищеца, вещите лица не дават категоричен отговор. САС не е възприел допуснатата от експертите възможност, атрофията да е настъпила преди процесната операция, както и поясненията на вещите лица, че атрофията на тестиса е бавен процес, който не може да е настъпил непосредствено след извършената процесна хирургическа намеса. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, очевидно изискващи специални знания, но без по никакъв начин да посочи откъде е черпил информация за това. Въззивният съд е приел, че атрофията на тестиса на ищеца е настъпила именно след и вследствие проведената в ответната болница-касатор процесна операция, като това свое становище е основал единствено на епикризата от 27.05.2013 г., удостоверяваща здравословното състояние на ищеца при последващото му лечение в МБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ – констатациите на лекарите тогава са за наложителна нова оперативна намеса, с цел премахване на атрофиралия тестис, като въззивният съд е приел и че в тази епикриза е вписана причината за настъпването на атрофията – извършената на 03.10.2012 г. процесна операция за лечение на херния. В тази връзка апелативният съд отново е изтъкнал, че уклончивите и противоречащи на този медицински документ (епикризата от 27.05.2013 г. на МБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“), заключения на съдебно-медицинските експертизи по делото не могат да бъдат възприети. С оглед това, съдът е приел, че именно вследствие медицинска грешка при направената на ищеца на 03.10.2012 г., процесна операция е настъпила атрофията на тестиса му. Приел е също, че липсват данни, които да изключват наличието на вина у прекия изпълнител, доколкото експертите не дават категорично заключение, че е напълно невъзможно атрофията на тестиса на ищеца да е настъпила именно по причина на грешка, допусната при процесната хирургическа намеса. В заключение, въззивният съд е намерил за доказана по основание предявената по делото искова претенция по чл. 49, във р. с чл. 45 от ЗЗД; с оглед на това е уважен и обусловения обратен евентуален иск на ответната болница (сега касатор) срещу нейния застраховател – третото лице-помагач. Настоящият съдебен състав намира, че въззивната инстанция, макар и не изцяло по изложените от нея съображения, е достигнала до правилния извод, че приетите в първоинстанционното производство две експертни заключения не са достатъчни и са негодни за обосноваване на съдебния ѝ акт. Със заключението на първоначалната съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р Ч. М. – уролог, са дадени отговори на повечето от множеството (общо 32 на брой) задачи, формулирани от страните по делото, но тези отговори са изключително лаконични и напълно неаргументирани и необосновани – от констативно-съобразителната част на заключението по никакъв начин не се установява как вещото лице е направило изводите си за тях. Повторната съдебно-медицинска експертиза, извършена от д-р С. Р. – уролог-андролог, е дала заключение по пет от формулираните от страните задачи. В това заключение подробно са описани възможните причини за подуване на тестиса след операция от херния (каквито оплаквания е имал ищецът), както и възможните причини за атрофия на тестиса, но в тази си част заключението е изцяло чисто теоретично, и действително не дава никаква конкретна и ясна информация за съществения по делото спорен фактически въпрос – налице ли е причинно-следствена връзка между процесната операция, извършена на 03.10.2012 г. в ответната болница, и процесното увреждане на ищеца – атрофията на левия му тестис. В останалата си част – по задачите, дали има допуснати пропуски от страна на лекари на ответната болница при приема, предооперативната подготовка и по време на следоперативния период на ищеца, и това заключение е изключително лаконично, неаргументирано и необосновано, а също – и уклончиво, както е констатирал въззивният съд. Горните недостатъци на двете експертни заключения не са преодоляни и при изслушванията на вещите лица в открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд. При това положение, напълно необоснован е единият от решаващите изводи на въззивния съд – за установена по делото причинно-следствена връзка между процесната операция и атрофията на тестиса на ищеца, който извод е основан единствено на епикризата от 27.05.2013 г., съставена по повод последващата операция за отстраняването на атрофиралия тестис на ищеца в МБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“. Съдържанието на тази епикриза, само по себе си, включително – вписаната окончателна диагноза: „атрофия тестис синистра Ст пост херниотомия синистра“, която вероятно е имал предвид въззивния съд, очевидно не дава основание за направения от него категоричен извод за наличие на причинна връзка – без обсъждането на това доказателства в съвкупност с останалата медицинска документация по делото, за което несъмнено са необходими специални знания. Напълно необоснован е и друг решаващ извод в обжалваното въззивно решение – за наличие на противоправно деяние при извършването на процесната операция от лекари в ответната болница. В тази връзка апелативният съд единствено е цитирал две теоретични определения за лекарска грешка и медицинска грешка, и най-общо е посочил, че са нарушени „относими“ нормативни актове – чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, ЗЗ, ЗЗО и подзаконови нормативни актове. В тази връзка липсва обсъждане на каквито и да било конкретни обстоятелства, установени по делото; липсва и каквато и да било конкретика за допуснати отклонения от медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика при извършването на процесната операция, както и при предоперативното и следоперативното лечение на ищеца в ответната болница. Предвид установените по делото обстоятелства и предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че горната необоснованост на въззивно решение е следствие най-вече (макар и не само) на допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила от апелативния съд, който, въпреки оплакванията във възивната жалба на ищеца, и въпреки установената от самия него с обжалваното решение, негодност на приетите в първоинстанционното производство две експертни заключения – с оглед приложението на материалноправните норми на чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, императивно установяващи фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа при непозволено увреждане, в противоречие със задължителните указания, дадени с т. 3 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е допуснал служебно изслушването на нова съдебно-медицинска експертиза, която да даде ясно, пълно и обосновано заключение относно съществените по делото фактически въпроси, изискващи специални знания в областта на медицината, а именно – налице ли е или не пряка причинно-следствена връзка между процесната операция, извършена на 03.10.2012 г. в ответната болница, и процесното увреждане на ищеца – атрофията на левия му тестис, както и има ли или не отклонения от медицинските стандарти и правилата на добрата медицинска практика при лечението на ищеца в ответната болница. По изложените съображения, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, както в частта по главния иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, така и в частта по обусловения от него, евентуален обратен иск. Тъй като допуснатото от въззивния съд, съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на нови съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, съгласно чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да допусне изслушването на нова – комплексна тричленна съдебно-медицинска експертиза, която да бъде извършена от други вещи лица – специалисти в областта на хирургията, урологията и андрологията, които да дадат ясно, пълно, обосновано и – по възможност – категорично заключение относно посочените по-горе, съществени по делото фактически въпроси, изискващи специални знания в тези области на медицинската наука. В тази връзка въззивният съд следва служебно да формулира ясно и точно задачите на експертизата, като укаже на вещите лица, че следва да работят по цялата медицинска документация, приета по делото, както и че при невъзможност за категорично заключение, следва обосновано и аргументирано – с оглед конкретните обстоятелства в случая, да посочат най-вероятната причина за настъпилата атрофия на левия тестис на ищеца. Съдът следва да даде възможност и на страните по делото да формулират задачи към новата експертиза, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне. След приемането на новото експертно заключение, при постановяването на новото въззивно решение апелативният съд следва да го обсъди в съвкупност с вече събраните доказателства пред първата инстанция, и въз основа на това да направи изводите си за основателността или неоснователността на предявените по делото искови претенции. Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство. Това налага отмяна на въззивното решение и в частта му относно разноските по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 213/25.01.2019 г. (погрешно посочена 2018 г.), постановено по възз. гр. дело № 2794/2018 г. на Софийския апелативен съд. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг негов състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: