Ключови фрази
ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СОБСТВЕНОСТТА * авторство на деянието * разпознаване на лице

РЕШЕНИЕ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

538

 

София, 14 юни  2010 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. трети декември …………........... 2009 год. в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ..Красимир Харалампиев .....................

 

ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................

 

                                  .. Севдалин Мавров ..............................

          

 

при секретар  .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев .................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 583 .. / .. 09 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитата на подсъдимия М срещу въззивна присъда от 02.04.09 год. по ВНОХД № 3689/08 год. по описа на Софийски градски съд. Сочат се всички касационни основания. Иска се да се отмени съдебния акт и делото да се върне на СГС за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна и пледира за оставяне в сила на присъдата.

Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, сочените основания и доводи и становището на страните, намира следното:

С цитираната присъда СГС е отменил оправдателна присъда от 29.04.08 год., постановена по НОХД № 2123/06 год. по описа на Софийски районен съд, като вместо нея е признал подсъдимия Я за виновен в това, че на 23.11.05 год. в с. П., вилна зона „Градище”, при условията на повторност, чрез използване на МПС, е отнел чужда движима вещ – кабел с дължина 30.00 м. на стойност 84.24 лв. от владението на Г. Г. , без неговото съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като деянието представлява немаловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.4, пр.1 и т.7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 НК и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. С присъдата съдът се е произнесъл по приложението на чл. 46 ЗИН, чл. 59, ал.1 НК, чл. 68, ал.1 НК и разноските по делото.

Доводите на защитата срещу присъдата преповтарят пледоарията по въззивното производство и преимуществено са насочени към необоснованост на съдебния акт във връзка с авторството на деянието. Всички те са получили своя обоснован отговор в мотивите към присъдата. Настоящата инстанция следва да подчертае, че необосноваността не е касационно основание.

К. процесуално нарушение са атакува проведеното на досъдебното производство разпознаване на подсъдимия от починалия по време на съдебното следствие пострадал Г. Поради смъртта му съдът не е могъл да го разпита. Защитата се е противопоставила да се приобщят свидетелските му показания от досъдебното производство. Протоколът от това разпознаване отговаря на всички изисквания по чл. 171 НПК, като пострадалият изрично е посочил по какви черти на лицето е разпознал Я. Разпознаването не е единствения способ на доказване, използван в процеса за установяване на авторството по извършената кражба. Резултатите от него са съпоставени от градския съд със свидетелските показание на свидетелите Л, П. К. и А. Цветков, собствеността и външния вид на колата и веществените доказателства, открити в багажника й. На базата на логичен анализ на всички доказателства, събрани по делото, въззивният съд е стигнал до решението си за авторството на деянието.

Приетите фактически обстоятелства и съдебното минало на подсъдимия водят до законосъобразния извод, че извършеното от Я. деяние от обективна и субективна с. съставлява престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и 7 НК, по което е ангажирана наказателната му отговорност.

Съдът е отчел всички съществуващи по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и е определил справедливо наказание. Законосъобразно е приведено в изпълнение на осн. чл. 68, ал.1 НК условното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода по НОХД № 6241/02 год. на СРС.

При тези съображения жалбата е неоснователна, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда от 02.04.09 год. по ВНОХД № 3689/08 год. по описа на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

 

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

 

..................................................