Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * подбор * съкращаване на щата * възстановяване на работа * обезщетение за оставане без работа * доказателствена тежест

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 711/2009 г.

 

София, 08.02.2010 г.

 

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

                    Върховният касационен съд на Република България, Второ  гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на четиринадесети декември, две хиляди и девета  година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА    

                                                     ЧЛЕНОВЕ:      СВЕТЛАНА КАЛИНОВА                                                                                       

                                                                               ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА

 

при секретаря Теодора Иванова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 5104/2008 г.

 

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. б. б.- клон Ловеч, срещу въззивно решение №157 от 07.07.2008 г. по гр. дело169/2008 г. на Ловешкия окръжен съд.

С определение № 376 от 21.05.2009г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от №157 от 07.07.2008 г. по гр. дело169/2008 г. на Ловешкия окръжен съд в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, поради произнасяне по правни въпроси в противоречие с трайно установената съдебна практика по въпросите относно изискването за конкретизиране на основанието за уволнение и за спазването на законовите критерии за подбора по чл.329 КТ.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Касаторът счита, че са незаконосъобразни изводите за липса на конкретизация на основанието за уволнение, както и че не са спазени изискванията на чл.329 КТ.

Ответницата по касация С. В. Б. оспорва касационната жалба и счита, че е неоснователна.

ВКС, състав ІІ г.о. след проверка на заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, приема следното:

С обжалваното решение е оставено в сила решение №259 от 07.09.2006 г. по гр. д. №1299/2005 г. на Ловешкия районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. В. Б. срещу О. б. б., клон Ловеч, искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед за уволнение №2095/13.07.2005 г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “банков служител –„обслужване на клиенти”/CSR/ и за заплащане на сумата 2 870.57 лв. – обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода 18.07.2005г. – 18.01.2006г.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е извършено на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ и заповед № 188/05.07.2005г. на изпълнителния директор на ОББ АД-клон Ловеч. В заповедта обаче не е конкретизирано в коя от двете хипотези на чл.328,ал.1,т.2 КТ се извършва уволнението – съкращаване на щата, или закриване на част от предприятието. Самата заповед е издадена преди да бъде извършен подборът на подлежащите на съкращаване служители. Работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е доказал и извършването на задължителния в случая подбор по законовите критерии.

По въпроса за конкретизация на основанието за уволнение. Действително според трайно установената практика работодателят е длъжен да посочи на кое от двете основания по чл.328, ал.1, т.2 КТ се прекратява трудовото правоотношение. Даденото разрешение на този въпрос в обжалваното решение обаче противоречи както на задължителните указания, дадени с първото касационно решение и приетото с него, че в процесната заповед за уволнение е конкретизирано основанието за извършването му – поради съкращаване на щата, така и на трайно установената съдебна практика за допустимост на конкретизацията на една от хипотезите на чл.328,ал.1,т.2 КТ като конкретно основание за прекратяване на трудовото правоотношение и чрез препращане в заповедта към друг акт, който го установява и за който подлежащият на уволнение е уведомен. Така и посоченото от касатора решение №69/31.01.2001г. по гр.д. № 1092/2000г. на ВКС, ІІІ г.о. приема, че двете безвиновни основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328,ал.1,т.2 КТ са самостоятелни и независими едно от друго и приложеното от работодателя следва да бъде доведено до знанието на работника преди извършване на уволнението с оглед на адекватната му съдебна защита. В конкретния случай заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение съдържа достатъчна конкретност относно приложеното основание – съкращаване в щата с оглед изрично посоченото в нея, че се основава на заповед №188/2005г. на изпълнителните директори на банката за съкращаване в щата. Ето защо и изводите на въззивния съд за незаконност на заповедта на само формално основание са необосновани.

По отношение на въпроса по прилагане разпоредбата на чл.329 КТ. Даденото разрешение на този правен въпрос също не е съобразено с постоянната съдебна практика. Съгласно последната, изразена в решение №326/2008г. по гр.д. №1243/2007г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 1553/2004г. по гр.д. № 2597/2002г.,ВКС, ІІІ г.о., решение по гр.д. №592/2007г. на Софийски апелативен съд др., по начало работодателят е длъжен да съобрази критериите по чл. 329 КТ /ред. ДВ,бр.25/2001г./ като извърши подбор по икономическите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Право на работодателя обаче е да определи, кой работи по-добре. Нивото на изпълнение на трудовите задължения от работника или служителя е въпрос на неговата конкретна фактическа преценка, която не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка е по целесъобразност и по отношение на нея съдът няма правомощия да извършва проверка, а и не би могъл да замести работодателя в нея.

От приетите по делото доказателства е установено изпълнението на процедура по чл.329 КТ. Работодателят е извършил съпоставка между заемащите идентични длъжности служители по икономическите критерии на чл.329 КТ – квалификация и ниво на изпълнение на трудовите функции, видно от приетите по делото писмени доказателства – протокол за подбор от 14.07.2005г. и заповед №188/2005г., както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, участвали в комисията по подбора. В протокола наред с притежаваното от ищцата висше икономическо образование и познаване на нормативната уредба в областта на валутното обслужване, е отразено, че показва пропуски в познанията си в частта б. ране на дребно, не проявява стремеж към изучаване на нови продукти и услуги, трудно работи с част от клиентите. Не са и вписани бонуси за представяне и продажби. Работата и от атестация е оценена с 3. При тези фактически данни е незаконосъобразно разбирането на въззивния съд, че не е налице извършен подбор по законово определените критерии. Работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса, е установил с допустими доказателствени средства, че е извършил комплексна преценка за професионалната подготовка и ниво на изпълнение на ищцата, основана на основните критерии на чл.329 КТ, и е извършил сравнение с резултатите за останалите служители на същата длъжност. При това положение, преценката му е довела до целения от разпоредбата на чл.329 КТ резултат на работа да останат тези, които имат по-висока степен на изпълнение на трудовите функции и са по-ефективни в работата си.

Изложените съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното решение, налагат неговото касиране и постановяване на друго, с което предявените искове по чл.344 КТ, бъдат отхвърлени.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ въззивно решение №157 от 07.07.2008 г. по гр. дело169/2008 г. на Ловешкия окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. В. Б., гр. Л., ж.к. „М”, бл.321, вх. Д,ет.4, срещу О. Българска Банка-Многофункционален клон, гр. Л., искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед № 2095/13.07.2005г. на директора на ОББ Многофункционален клон Ловеч, за възстановяване на длъжността „банков служител „Обслужване на клиенти/CSR/ и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за сумата 2870,57 лева за периода 18.07.2005г. – 18.01.2006г.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: