Р Е Ш Е Н И Е № 416 София, 15 октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети октомври 2012 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря .............Л. ГАВРИЛОВА........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........П. МАРИНОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1367/2012 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на подсъдимата Е. Х. З. срещу въззивно решение № 169 от 06.06.2012 г., постановено по ВНОХД № 235/2012 г. от Апелативен съд, с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото, като престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна, е било преквалифицирано по чл. 311 ал.2 от НК и на основание чл. 305 ал.5 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК вр. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 от НК не й е било наложено наказание. С първоинстанционна присъда № 68/23.03.2011г., постановена по НОХД № 185/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, подсъдимата е била призната за виновна в това, че на 30.07.2003 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице е съставила в кръга на службата си официален документ с невярно съдържание – мемориален ордер МО №7/4 от 30.07.2003г., с цел да бъде използван като доказателство за вписаните в него обстоятелства, поради което и на основание чл. 311 ал.1 от НК й е било наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за срок от три години, както и наказание „лишаване от право да заема държавна или обществена материалноотговорна и свързана с материална отчетност длъжност” за срок от три месеца. В касационната жалба на подсъдимата се твърди наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК предвид наличието на допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд при постановяване на решението, изразяващи се в липса на мотиви, неизпълнение на указанията на ВКС в предходното му отменително решение, както и в отказа да събере доказателство, имащо значение за обвинението – инвентаризационния опис, въз основа на който е съставен инкриминираният документ. С оглед констатацията за изтекла абсолютна давност и необходимост подсъдимата изрично да заяви волята си по чл. 24 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, ВКС разпореди личното явяване на подс. Е. З. в съдебно заседание. В него подс. З. изрично заявява, че не желае наказателното производство да продължи, като иска неговото прекратяване. Пред ВКС защитата на подсъдимата намира, че с оглед изявлението й производството срещу нея следва да бъде прекратено. Представителят на ВКП намира, че искането на подсъдимата следва да бъде уважено, производството да бъде прекратено, а постановените по него първоинстанционна присъда и въззивно решение – да бъдат отменени. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в жалбата и извърши проверка на съдопроизводствените действия на предходните инстанции, установи следното: Касационната инстанция констатира, че въззивният съд е признал подс. З. за виновна по по-лека правна квалификация от тази, която е била внесена с обвинителния акт в съда, а именно – по чл. 311 ал.2 вр.ал.1 от НК. Санкционната част на този престъпен състав е във вид и размер, сочещ на това, че абсолютната давност за наказателно преследване съгласно нормата на чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 вр. чл. 2 ал.2 от НК е три години. Изчислен от датата на деянието, този срок следва да е изтекъл на 30.07.2006 г. /а не както въззивният съд е изчислил – 30.01.2008 г., тъй като не е съобразил приложението на чл. 2 ал.1 и 2 от НК/. За изтичането на давността съдебните инстанции са длъжни да следят служебно, като с оглед изискването на чл. 24 ал.2 от НПК следва да вземат изрично личното становище на подсъдимия относно по-нататъшния ход на наказателното производство. Двете алтернативни възможности са или прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК /в случай, че подсъдимият заяви нежелание производството да продължи/, или постановяване на съдебен акт /ако подсъдимият е заявил желание производството за продължи/, като се приложат правилата за давността /арг. от чл. 305 ал.5 от НПК/ и той не бъде наказан, ако бъде признат за виновен. Във всички случаи обаче волята на подсъдимия определя по-нататъшната съдба на наказателното производство. Пред въззивния съд производството е било образувано по жалба на защитника срещу обвинение, за което подсъдимата е била призната за виновна съобразно внесения обвинителен акт – по чл. 311 ал.1 от НК. Към момента на постановяване на въззивното решение – 06.06.2012 г., абсолютната давност за това престъпление не е била изтекла. Същата на осн. чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.3 от НК е петнадесет години и би изтекла на 30.07.2018 г. С въззивното решение съдът е преквалифицирал престъплението по по-лек престъпен състав – чл. 311 ал.2 вр. ал.1 от НК, за който е констатирал изтекла давност и съобразно правилата на чл. 305 ал.5 НПК не е наказал подс. З.. Не е взето становището на подсъдимата по чл. 24 ал.2 от НПК, вероятно поради обстоятелството, че констатирането на факта на изтеклата давност е станало едва при постановяването на въззивното решение и то в резултат на преквалификацията на престъплението, срещу което прокурорът би могъл да подаде касационен протест. Към настоящия момент обаче е изтекла давността за наказателно преследване по тази по-лека квалификация /по чл. 311 ал.2 вр. ал.1 от НК/, която обвързва и настоящата инстанция поради липса на протест срещу въззивното решение. При ясно и недвусмислено изразена воля на подсъдимата Е. З. за прекратяване на производството по делото, касационният съд следва да приложи давността, като прекрати наказателното производство, водено срещу подсъдимата. Постановените до момента съдебни актове по него – първоинстанционна присъда и въззивно решение следва да бъдат отменени. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.2 вр. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 169/06.06.2012 г., постановено от Софийски апелативен съд по ВНОХД № 235/2012г., както и първоинстанционна присъда № 68/23.03.2011 г., постановена от Благоевградски окръжен съд по НОХД № 185/2010 г. / в частта относно обвинението по чл. 311 от НК/. ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 24 ал.1 т.3 от НПК наказателното производство, водено срещу Е. Х. З.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.